Решение № 6631 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2015 г.

Решение № 6631 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Кюстендил срещу решение № 192 от 23.12.2014 г. по адм. дело № 210/2014 г. на Административен съд - гр. Кюстендил.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. Между страните по делото няма спор по фактите:

1. Със заповед № 39 от 28.09.2012 г. работодателят "Дендрит-Бахаров" ООД е прекратил, считано от 1.10.2012 г., трудовото правоотношение с работника Асен Игнатов Миленков, поради намаляване на обема на работа.

На 2.10.2012 г. Асен Игнатов Миленков бил регистриран като безработно лице в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Дупница и въз основа на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и регистрацията му като безработно лице със заявление вх. № 092-00-1433 от същата дата (2.10.2012 г.) поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица.

Обезщетението е отпуснато с разпореждане № 092-00-1433-1 от 15.10.2012 г. за времето от 1.10.2012 г. до 31.08.2013 г. в размер на 29,53 лв. дневно, но още на следващия ден с разпореждане № 092-00-1433-2 от 16.10.2012 г. и с разпореждане № 092-00-1433-3 от същата дата изплащането на обезщетението е спряно с мотиви: "Обезщетение за оставане без работа" (първото разпореждане) и "Лицето получава обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ" (второто разпореждане).

1. С разпореждане № 092-00-1433-4 и с разпореждане № 092-00-1433-5, двете от 8.11.2012 г., изплащането на обезщетението за безработица е възобновено за времето от 1.11.2012 г. до 30.09.2013 г.

1. Със заявление вх. № ПП-51-6048 от 27.03.2014 г. Асен Игнатов Миленков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 6102252860 (№ 17) от 25.04.2014 г., изменено с разпореждане № 6102252860 (№ 6) от 25.07.2014 г., му е отпусната такава пенсия при условията на § 4, ал. 2 ПЗР на КСО - при 52-годишна възраст (навършена от него на 25.02.2013 г.) и над 10 години осигурителен стаж от първа категория, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО.

1. С писмо изх. № ПП-42-8891 от 15.05.2014 г. началникът на отдел "Пенсии" е уведомил сектор "ПОБ и ГВ", че на Асен Игнатов Миленков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.03.2014 г., но той е придобил право на пенсия на 25.02.2013 г.

С разпореждане № 092-00-1433-6 от 22.05.2014 г. ръководителят на осигуряването за безработица (длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО) е прекратил на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО изплащането на паричното обезщетение (което отдавна е изплатено в пълен обем) и с разпореждане № 092-00-1433-7 от 23.05.2014 г. на основание чл. 54д, ал. 3 КСО задължава Асен Игнатов Миленков да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за периода от 25.02.2013 г. до 30.09.2013 г. в размер на 4459,03 лв.

II. При тези данни директорът на ТП на НОИ - гр. Кюстендил с решение № РД-12-72 от 26.06.2014 г. е отхвърлил жалбата на Асен Игнатов Миленков срещу разпореждане № 092-00-1433-7 от 23.05.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като също е приел, че за времето от 25.02.2013 г., на която е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при, условията на § 4, ал. 2 ПЗР на КСО, до 30.09.2013 г. Асен Игнатов Миленков недобросъвестно е получавал парично обезщетение за безработица, което му било изплащано в нарушение на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО, защото според тази разпоредба изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Директорът на ТП на НОИ е приел за ирелевантно обстоятелството, че пенсията е отпусната от датата на заявлението - 27.03.2014 г., а не от датата 25.02.2013 г., на която е възникнало правото на тази пенсия, защото "правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст настъпва по силата на закона и независимо от волята и знанието на правоимащото лице (а) решаващият орган няма нито правото, нито задължението да изследва дали лицето е знаело или е могло да знае за съществуването на прекратителното основание, при определяне на момента, от който да бъде прекратено изплащането на обезщетението".

С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е отменил това решение на касационния жалбоподател при следните мотиви:

"В действащото позитивно осигурително право липсва легална дефиниция на понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика е установила тълкуване в смисъл на получаване на осигурително плащане от лице, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това обезщетение, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства (в тази им част мотивите са съобразени с реш. № 9430 от 7.07.2014 г. по адм. д. № 3378/2014 г. на ВАС - VI отд.). С подаденото на 2.10.2012 г. заявление за отпускане на ПОБ заявителят коректно е декларирал, че няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и е отговарял на всички условия за получаване на исканото обезщетение. Подадените документи са били с вярно съдържание. Измежду тях е имало и 3 бр. трудови книжки. Т.е. налице са били документи, удостоверяващи трудов и/или осигурителен стаж, поради което административният орган, който е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, е могъл да установи релевантните факти относно възможността Миленков да придобие право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Следователно в правомощията на органа е било да констатира това основание като отрицателна предпоставка за изплащане на обезщетението и своевременно да разпореди прекратяването му на датата 25.02.2013 г., а не далеч след това на 22.05.2014 г. въз основа на подаденото от Миленков заявление за пенсиониране. От поведението на органа не следва да се прави извод за проява на недобросъвестно поведение на Миленков. По делото не е доказано жалбоподателят да е имал съзнание и субективно убеждение, че не му се дължи ПОБ, защото е придобил право на пенсия. Недобросъвестното поведение в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО винаги подлежи на доказване" (във втората им част мотивите на КАС са съобразени с реш. № 6705 от 20.05.2014 г. по адм. д. № 2936/2014 г. на ВАС - VI отд.).

С подадената от него касационна жалба директорът на ТП на НОИ е изразил несъгласие с това становище на административния съд със следните аргументи (доводи):

"Ответникът по касация е единственото лице, което най-добре знае колко осигурителен стаж има и кога по отношение на него ще са налице условията на закона за правото на пенсия и съответно кога лицето ще упражни това си право. Недобросъвестността на лицето се изразява в обстоятелството, че в нарушение на задължението по чл. 54д, ал. 3 от КСО то не е декларирало възникналото право на пенсия в указания 7-дневен срок. Това съзнателно действие е проява на недобросъвестност, в хипотезата на която получените парични обезщетения за безработица подлежат на възстановяване заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. (...) В тази връзка след 25.02.2013 г. г-н Миленков е получавал паричното обезщетение за безработица без правно основание".

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Кюстендилския административен съд решение е правилно.

В своята практика по тълкуването и прилагането на чл. 114, ал. 1 КСО Върховният административен съд, шесто отделение, неизменно приема, че добросъвестността (в действията и постъпките на осигурените лица) се предполага до доказване на противното - така: решение № 3436 от 16.03.2010 г. по адм. д. № 9141/2009 г., решение № 15259 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 8926/2013 г., решение № 4362 от 21.04.2015 г. по адм. д. № 13942/2014 г. и др. Затова в тежест на този, който твърди недобросъвестност, е да я докаже.

Становището на касационния жалбоподател е, че "недобросъвестността на лицето се изразява в обстоятелството, че в нарушение на задължението по чл. 54д, ал. 3 от КСО то не е декларирало възникналото право на пенсия в указания 7-дневен срок". След което продължава: "Това съзнателно действие е проява на недобросъвестност". Същественото тук е прилагателното име (като част на речта, а като част от изречението - определението) "съзнателно" (несъществено е обстоятелството, че неизпълнението на задължение за деклариране не е действие, а е бездействие), т.е. първата предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно, е то да е осъществено съзнателно, което е синоним на умишлено, волево, насочено към постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО тази цел несъмнено е да бъдат получени осигурителни плащания, на които деецът (лицето) няма право. Затова в решение № 14656 от 7.11.2013 г. по адм. д. № 10270/2013 г. ВАС-VI отд. изразява становище, че "добросъвестността като представно съзнание във всички случаи се обективира в действията на лицето и когато органът се позовава на нея, следва да обсъди всички факти".

А какви са фактите в процесния случай?

От обективна страна правото на Асен Игнатов Миленков да получава обезщетение за безработица е прекратено на 25.02.2013 г., на която дата е възникнал прекратяващият това право юридически факт - право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 2 ПЗР на КСО. По делото обаче липсват дори индиции, че Асен Игнатов Миленков е съзнавал този факт. Вярно е, че за времето от 25.02.2013 г. до края на периода в обезщетение - 30.09.2013 г., той е получил 4459,03 лв., на които не е имал право, но ако тази сума бъде съпоставена с пропуснатата пенсия за времето от 25.02.2013 г. (на която дата е възникнало правото на пенсия) до 27.03.2014 г. (от която дата е отпусната пенсията) - 13 месеца по 490,28 лв. месечно или общо 6373,64 лв. - категорично ще бъде направен извод, че в резултат на допуснатото нарушение да заяви придобито право на пенсия Асен Игнатов Миленков си е причинил загуба в размер на 1914,61 лв. (6373,64 лв. - 4459,03 лв.). Този факт не може да обуслови извод за съзнателно преследване от негова страна на неправомерната цел да получи обезщетение за безработица при прекратено право за такова обезщетение. А сумата от 1914,61 лв. несъмнено е останала в ДОО, макар и във фонд "Пенсии", поради което не може да се говори и за щета на ДОО като краен резултат.

Друг относим факт е обстоятелството, че за времето от 25.02.2013 г. до 30.09.2013 г. Асен Игнатов Миленков не е получавал едновременно пенсия и обезщетение за безработица, а за времето от 30.09.2013 г. до 27.03.2014 г. (почти 6 месеца) не е получавал нито обезщетение за безработица, нито пенсия, и няма данни да е получавал друго по вид обезщетение и въобще някакво осигурително плащане Този факт също не може да обуслови извод за съзнателно преследване на неправомерната цел да бъде получено обезщетение за безработица при липса на право за такова обезщетение.

И на последно място (но не по значение) следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че с разпоредбите на чл. 54е, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 във връзка с чл. 54е КСО законодателят е обявил за добросъвестно поведение на осигуреното лице случаите, при които са получавани едновременно и пенсия, и обезщетение за безработица, а те несъмнено представляват по-тежък резултат за ДОО от резултата в процесния случай. Правилото по чл. 54е, ал. 3 КСО е създадено с цел да се заличи своеобразното неоснователно обогатяване на осигуреното лице. А в случаите като процесния такова обогатяване няма, поради което в закона липсва разпоредба, задължаваща осигуреното лице да възстанови полученото обезщетение за безработица при обективно прекратено право на такова обезщетение, когато, от друга страна, това лице е пропуснало да получи пенсията, на която, също така обективно, е имало право.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за обоснован изводът на Кюстендилския административен съд, че "по делото не е доказано жалбоподателят да е имал съзнание и субективно убеждение, че не му се дължи ПОБ, защото е придобил право на пенсия". А при липса на такива доказателства допуснатото от Асен Игнатов Миленков неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 54д, ал. 3 КСО не може да обоснове направения от касационния жалбоподател извод, че недобросъвестността се изразява в това нарушение, защото не е доказано твърдяното съзнателно (умишлено, целенасочено) неизпълнение на задължението за деклариране (в този смисъл са реш. № 12303 от 25.09.2013 г. по адм. д. № 6213/2013 г. и реш. № 11639 от 3.10.2014 г. по адм. д. № 6427/2014 г., и двете на ВАС-VI отд.). Заявените от директора на ТП на НОИ касационни основания не са налице, поради което подадената от него касационна жалба е неоснователна, а решението на Кюстендилския административен съд е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,