Решение № 14298 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2014 г.

Решение № 14298 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - на Тодор Илиев Илиев от гр. Бургас и на областна дирекция на МВР - гр. Бургас срещу решение № 110 от 21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 161 по описа за 2012 г. на Административен съд - гр. Бургас. С двете касационни жалби, всяка по отношение на осъдителната, респективно отхвърлителната част се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на решението в осъдителната, съответно отхвърлителната част и оспорва жалбата на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в двете касационни жалби и тези на представителя на прокуратурата, взе предвид събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбите са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас е уважил по основание и частично по размер иска на Тодор Илиев против Областна дирекция на МВР, гр. Бургас, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., от които уважени 1 000 лв. За да постанови този резултат от фактическа страна съдът е установил релевантните обстоятелства, а именно - с влязло в сила съдебно решение № 1451 от 13.12.2010 г., е прогласена нищожността на принудителна административна мярка, наложена на ищеца от началника на РУП - гр. Несебър, с която му е отнето разрешение за носене и съхранение на ловен автомат за срок от пет години. За установяване на неимуществените вреди и пряката и непосредствената им връзка с отменения административен акт, първостепенния съд е събрал писмени и гласни доказателства. Установил е, че случаят е станал обществено достояние чрез статия в местен вестник, което още повече е влошило здравословното и емоционално състояние на ищеца. Негативните изживявания са в по-голяма степен, тъй като Илиев е бил председател на ловната дружинка в региона и ловец с двадесет годишна практика, човек с авторитет и добро име. Решението на Административен съд - гр. Бургас е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните доказателства и установените с тях фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи и съображения подробно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Достигнал е до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е прогласен за нищожен административен акт, издаден при и по повод упражняване на административна дейност, за ищеца са настъпили реално претендираните неимуществени вреди и те са пряк и непосредствен резултат от отменената ПАМ. При определяне на основателността и размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, както и пряката им връзка, като последица от нищожната ПАМ, административният съд подробно е прецизирал всички обстоятелства, отчел е строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, което е приел, че е справедливият размер на претърпяното от ищцата и е отхвърлил до претендираните 6 000 лева, като завишен. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на човека и могат да имат различни прояви. В случая касационният състав изцяло споделя правните изводи на първостепенния съд относно размера на претърпените неимуществени вреди, както и пряката им и непосредствена връзка с отменения административен акт. Решението на Административен съд - гр. Бургас е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение