Решение № 11680 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Еврокварц - И. В.", със седалище: гр. Плевен, подадена чрез процесуален представител адвокат Ф. Матев, против Решение 550/ 13.02.2024 г., постановено по административно дело 267/ 2017г. по описа на Административен съд - Русе (АС Русе). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага съображения за незаконосъобразност на административния акт, който е оспорен пред първоинстанционния съд. Твърди, че не са налице основания за постановяване на отказ за продължаване действието на разрешението за ползване на повърхностен воден обект. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав (ИАППPД) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваният съдебен акт за правилен. Предлага да се остави в сила обжалваното решение на АС- Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение, Административен съд Русе е ОТХВЪРЛИЛ оспорването по жалба на ЕТ "Еврокварц - И. В." срещу Решение ПД-14-118/ 30.06.2017 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав, с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-6/22.04.2016г. за изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на с.Драгаш Войвода, общ. Никопол, област Плевен и е прекратено разрешителното, считано от 15.07.2017г. За да достигне до този правен извод решаващият съд е установил, че жалбоподателят е притежател на разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-6/ 22.04.2016г., даващо право да изземва наносни отложения без използване на плаващи и закотвени добивни съоръжения от река Дунав, на място, индивидуализирано с географски координати и площ на ползване 107 670 кв.м за участъка от км.587.500 до км.586.000 на р.Дунав в землището на с. Драгаш Войвода, общ. Никопол, област Плевен до 30.09.2016г. или до влизането в сила на ПУРБ 2016- 2020г. в резултат на промяна на титуляра на предходно разрешително РВО-6/ 08.08.2011г. Пидропроект Плевен ЕООД, с решение 39/19.04.2016г. на изпълнителния директор на ИАППД и преиздаване на ново такова /л. 1-16 от преписка/. С молба вх. ВО-11/ 28.03.2017г. е поискано удължаване на срока за издаденото разрешително. Решаващият съд е посочил, че с решение 1110/29.12.2016г. на Министерския съвет е приет План за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за периода /ПУРБ- ДР/ 2016-2021г. и национална програма за изпълнението му /лист 24-42 от делото на АСРусе/. С Решение РД-11-60/ 06.04.2017г. на изпълнителен директор на ИАППД, процедурата по продължаване срока на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по заявлението на жалбоподателя РВО-6/22.04.2016г. е възобновена /л.48/. В хода на административната процедура по продължаване срока на действие на разрешителното е извършена служебна проверка с предмет изпълнение условия на разрешителното. На поисканата информация са получени отговори от всички компетентни ведомства. С писмо изх.12-00-371/ 27.06.2017г. на министъра на околната среда и водите е отговорено кои от участъците попадат в границите на защитени зони от Натура 2000, които са и зони за защита на водите, съгл. чл.119а, ал.1, т.5 от Закона за водите. С това е посочено, че сред защитените зони са и заявените участъци, като предвидените дейности за изземване на наносни отложения, съгласно разрешителните за ползване на повърхностен воден обект са допустими при доказване на необходимост от изземване на инертни материали за осигуряване безопасността и поддържането на корабоплавателния път на р.Дунав. В т.4 от Писмо изх.2148/27.03.2017г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район е посочено, че ЕТ представя годишните си отчети за добиваните наносни отложения в законовия срок, като е заплатил дължимите такси по ЗВ. С Писмо изх.III-5-484/10.05.2017г. е поискано становище от директора на РИОСВ Русе компетентен орган по см. на чл.119а, ал.2 от ЗВ, дали участъците, предмет на искането на жалбоподателя, попадат в зони за защита. С писмо на директора на РИОСВ Русе, т.6 е отговорено, че участък с титуляр на разрешително- жалбоподателя попада в границите на защитена зона BG0000396 Персина и BG00002091 Остров Лакът, и в Природен парк Персина. След получаване на изисканата информация и становища е изготвен Констативен протокол от 20.06.2017г., одобрен от изпълнителния директор на ИАППД, в т. 5, от който е посочено, че разрешителното на жалбоподателя не следва да бъде продължено, тъй като участъкът му попада в защитена зона Натура 2000 изцяло, кариерата не се намира в прагов участък и не се налага драгиране за поддържане на корабоплавателния път. С обжалваното пред адм. съд- Решение ПД-14-118/ 30.06.2017 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав, е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-6/ 22.04.2016г. за изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на с. Драгаш Войвода, община Никопол, област Плевен и е прекратено разрешителното, считано от 15.07.2017г. Като правни основания за издаване на акта е посочен чл.118з, т.3 и т.4 от Закона за водите. По делото са приети писмени доказателства, представляващи преписката към оспорения отказ и съдебно- техническа експертиза, която разглежда въпроси свързани с въздействието на планираните дейности. Административен съд- Русе, от правна страна е намерил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.52, ал.1, т.2 от ЗВ изпълнителен директор на ИАППД. Спазени са изискванията за форма, изложени са правни и фактически основания. Производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, органът е събрал необходимите и относими доказателства преди издаване на акта. Решаващият съд преценил, че основанието по чл.118з, т.4, вр. чл.119а, ал.1, т.5 от ЗВ е налице, тъй като участъкът, в който попада дейността на жалбоподателя е изцяло в пределите на защитената зона Натура 2000, изцяло в BG0000396 Персина и BG00002091 Остров Лакът и попада в Природен парк Персина. Това сочело на правилно приложение на материалния закон. Доводи в тази насока се съдържали и в заключението по СТЕ. Липсвали положителните предпоставки за продължаване на разрешителното, поради което законосъбразно бил постановен отказ. В заключение е обосновал извод, че оспореното решение ПД-14-118/ 30.06.2017. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Проучване и поддържане на река Дунав е законосъобразен акт, а жалбата срещу него е неоснователна. Постановеното от АС Русе решение е ПРАВИЛНО. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че са налице кумулативно предвидените изискванията по чл.78, ал.2 ЗВ за продължаване срока на действие на разрешителното. Молбата - заявление е подадена в срока по чл.78, ал.1 ЗВ, но не е налице второто необходимо изискване "да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси". Правилно съдът и административният орган са приложили чл.118з, т.3 и т.4 ЗВ (ДВ, бр. 61 от 6.08.2010 г.) съгласно, който мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък, където са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл.156а, и където тази част от реката попада в зони за защита по чл.119а, ал.1,т.5 ЗВ, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни. С Решение 7915/ 22.06.2020 г., постановено по административно дело 2258/ 2017 г. по описа на ВАС, оставено в сила с Решение 13175/ 23.10.2020 г., постановено по адм. дело 8979/ 2020 г. по описа на ВАС, петчленен състав, планът за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за периода 2016- 2021 година е ЧАСТИЧНО отменен, но по отношение на предвидените с него действия с код на мярката РМ_5, Код КТМ 7, Наименование на мярка "Опазване и подобряване на състоянието на зони за защита" действие за изпълнение на мярката 17 "Забрана за водовземане и ползване на воден обект в зони за защита на водите - ЗЗ "Руй" с код BG0000313 и ЗЗ "Руй" с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и миннообогатителна дейност, касаещо поречието на река Ерма. Изрично в отменителното решение на ВАС е посочено, че планът се обжалва в частта относно индивидуализираните действия за изпълнение на мерки, касаещи ЗЗ "Руй". Тази част от ПУРБ не е относима към настоящия спор. Същият е за ползване на участък от река Дунав в землището на с. Драгаш Войвода, община Никопол, област Плевен. Следователно, следва да се приеме, че правилно с Решение ПД-14-118/ 30.06.2017 г. изпълнителният директор на ИАПП река Дунаве посочил, че продължаването на действието на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-6/ 22.04.2016г. за изземване на наносни отложения от река Дунав в землището на с.Драгаш Войвода, общ.Никопол, обл. Плевен ще е в несъответствие с Плана за управление на речните басейни в Дунавския район 2016- 2021 г. Правилно е постановен отказ на това основание. Планът за управление на речните басейни в Дунавския район 2016- 2021 г., касаещ процесния отказ, не е отменен в тази част от съда и има правно действие. Правилно административният съд е посочил, че е налице основанието за отказ по чл. 118з, т. 4, във вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ по отношение на заявлението за продължаване на срока на разрешителното, тъй като участъкът, в който попада дейността на дружеството е в границите на защитени зони BG0000396 Персина и BG00002091 Остров Лакът, както и попада в Природен парк Персина. Според приетата по делото експертиза дейността по изземване на наносни отложения от коритото на реката е потенциална заплаха за рибите, които са привързани към речното дъно като постоянно, размножително и/ или хранително местообитание. Дейността на дружеството, оказва значителен натиск върху биоразнообразието на птици и риби в защитените зони, макар и в допустимите граници. В т.8.9. на Заповед РД-339 от 31 март 2021 на Министъра на ОСВ за обявяване на ЗЗ Персина е включена изрична забрана- за изземване на наносни отложения от реката в границите на местообитанията по т. 2.1, освен при установена необходимост за поддържане на проводимостта, както и за подобряване на състоянието на природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2. За тази част на водния обект- река Дунав не е установена необходимост от изземване на наносни отложения с цел поддържането проводимостта на речното легло, т.е. не е налице изключението по чл. 118з, т. 4 ЗВ. Следва да се посочи и че съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зоните за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Охраната на тези зони води, възпрепятства продължаване срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект РВО-6/ 22.04.2016г. за изземване на наносни отложения от река Дунав. Поради тези доводи, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение