Решение № 5588 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2015 г.

Решение № 5588 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8044/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДДОДОП) гр. П. срещу решение № 1077 от 27.05.2015 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 1613/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 091204361 от 5.02.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в потвърдената и изменена с решение № 417 от 30.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. П. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че административният съд неправилно не е коментирал установеното посредством съдебно-счетоводни експертизи (ССЕ) движение на парични средства по сметки 501 "Каса" и 107 "Сметка на собственика", както и данните за пропуски и несъответствия в счетоводството на търговеца. Оспорва изводите на съда във връзка с признаване на приходи от банкови заеми, тъй като същите били целеви, в полза на стопанската дейност на едноличния търговец при наличието на неравнение на начални и крайни салда в оборотната ведомост на синтетичните сметки за 2008 г. Поддържа, че получените суми от физическото лице не са осчетоводени от едноличния търговец, поради което не може да се приеме, че документално са предоставени от ЕТ на физическото лице. Счита, че съдът се е позовал в решението си на хипотетични възможности, а не на събраните по делото доказателства. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Н. Б. Р. от с. Н. п., ул. "Шеста" № 32, оспорва жалбата в писмен отговор от 6.07.2015 г. и в съдебно заседание чрез адв. Х. Претендира за оставяне в сила на решението. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА на Н. Б. Р. по реда на чл. 122 - 124а ДОПК са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 67.08 лв. главница и 55.56 лв. лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 7 271.41 лв. главница и 2 079.42 лв. лихви, по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 542.76 лв. главница и 281.45 лв. лихви, както и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2005 г., 2009 г. и 2010 г. Ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК. За ревизираните 2005 г., 2009 г. и 2010 г. е установено превишение на разходите над приходите. В приходната част на паричния поток са включени заемни средства, доходи от трудово правоотношение на съпругата Л. Р., печалби от "Еврофутбол" и други източници. В изходящата част на потока са включени разходи за издръжка на живота по данни на НСИ, за закупени недвижими имоти и МПС, за погасителни вноски по банкови кредити и за строителство по стопански начин на четириетажна сграда в с. Ч. съгласно заключение на оценъчна експертиза. Установено е, че ЕТ е усвоил по договори за банкови кредити с "Българска пощенска банка" АД общо 190 000 лв. - 100 000 лв. на 6.02.2007 г. и 90 000 лв. на 20.03.2007 г. На 9.07.2007 г. е изтеглил кредит в размер на 250 000 лв. от Райфайзенбанк за рефинансиране на предходните. По договор от 13.08.2008 г. е изтеглил от Райфайзенбанк още 100 000 лв. и по договор от 19.04.2010 г. - 60 000 евро. При проследяване движението по главна книга, счетоводни сметки 501 "Каса" и 107 "Сметка на собственика" приходните органи установили, че заемните средства са постъпили в касата на ЕТ и са послужили за закупуване на стоки, изплащане на работни заплати, разходи по икономически елементи и др. Движението по сметка 107 показвало, че взетите от собственика средства фактически са върнати още в същата година. Установеното превишение на разходите над приходите за 2009 г. и 2010 г. е навело ревизиращите на извод за извършвана трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО, като съответните задължения са установени на основание чл. 124а КСО. За да отмени изцяло РА административният съд е кредитирал съдебно-счетоводна експертиза (основна и допълнителна), съгласно която отпуснатите през 2007 г. банкови кредити са отразени като постъпили в касата на ЕТ и изплатени на физическото лице посредством 3 броя РКО, поради което сумата от 252 000 лв. е използвана за строителството на четириетажна масивна сграда с магазин и кафе-аперитив в с. Ч. За косвено доказателство в подкрепа на тези изводи съдът е приел изводът на в. л. Х., че за 2007 г. приходите от търговската дейност на ЕТ са по-големи и достатъчни за покриване на разходите от дейността без да е необходимо ползване на банков кредит. По отношение банковите кредити от 2008 г. и 2010 г. съдът е приел, че неправилно са заведени в счетоводството на ЕТ доколкото са отпуснати целево за строителството на посочената сграда. За ревизираните периоди е намерил, че не е налице превишение на разходите над приходите. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Съответни на доказателствата по делото и логични са изводите на първостепенния съд относно усвояване на средствата по банковите кредити. Заключението, изготвено от в. л. Х. не потвърждава доводите на приходните органи, че според движението по сметки 501 и 107 отпуснатите през 2007 г. кредитни средства са използвани за покриване на задължения към доставчици и други разходи, свързани с дейността на ЕТ. Напротив, съгласно основното заключение сумата от 252 000 лв., съответстваща на отпуснатия от "Райфайзенбанк" АД кредит, с три броя РКО от 2007 г. е предоставена на физическото лице за закупуване на строителни материали. Експертът е категоричен, че през 2007 г. кредитът не е влязъл в дейността на ЕТ, поради което изводът на съда за включването му в паричния поток на физическото лице е правилен и обоснован. Неоснователни са касационните оплаквания за съставяне на РКО за целите на процеса. Другото назначено по делото вещо лице М. Ш. потвърждава, че за 2007 г. търговецът е водил редовно едностранно счетоводство и в касовата книга за 2007 г. са отразени РКО за изплатени суми на Н. Р. Обосновани са изводите на решаващия съд, че сумите по кредитите от 2008 г. и 2010 г. са усвоени от физическото лице с оглед целевото им отпускане за строителство на жилищната сграда в с. Ч., обезпечени с ипотека върху същата сграда и поръчителство на физическото лице, поради което правилно е кредитиран втори вариант от заключението на в. л. Х. Нелогично е в приходната част на паричния поток да не се съобразят сумите, отпуснати целево за довършителни СМР на обекта, а в разходната му част да намерят отражение разходи за строителство. Само от факта, че РКО от 2008 г. и от 2010 г. за предоставени на собственика Н. Р. суми по банкови кредити не са осчетоводен в касовата книга на едноличния търговец, не следва категоричен и несъмнен извод, че сумите не са разходвани за строителството на сградата, респ. не следва да намерят отражение в паричния поток. Неоснователни са касационните оплаквания, че съдебното решение се основава на "хипотетични възможности". Константна е съдебната практика, че с регистрирането на ЕТ към правоспособността на физическото лице се добавя възможност за извършване на търговска дейност, но не са налице два отделни юридически субекта. От задължението на търговеца да води счетоводство, респ. от допуснати в счетоводството нередовности, не следва да се правят едностранчиви изводи без да се съобразят данните от други доказателства - напр. целевото предназначение на кредитите от 2008 г. и от 2010 г. Съгласно чл. 12 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Ето защо правилно е съобразен от съда доказателствения факт на положителното салдо от дейността на търговеца през 2007 г., предоставящо възможност банковите средства да бъдат отнесени към строителството на жилищната сграда в с. Ч. Законосъобразни са изводите на съда по приложението на КСО и ЗЗО предвид липсата на отрицателно салдо за ревизираните периоди. Като е достигнал до идентични правни изводи административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,