Решение № 10936 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 581/2013 г.

Решение № 10936 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 581/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Стамбо" ЕООД, гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2601 от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2046 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 131200090 от 26.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 599/23.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 144 244,04 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 586,20 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил противоречието между националното законодателство и правото на ЕС, което не допуска при издадена фактура и начислен ДДС от доставчика да не се признае право на приспадане на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка по съображения, че данъкът е начислен неправомерно. Намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като не са събрани ревизионните актове на доставчиците за процесните периоди. Счита, че в противоречие с разпределението на доказателствената тежест в процеса са приети за установени факти, които не са подкрепени от събраните в хода на ревизията доказателства. Сочи конкретни процесуални нарушения при връчването на съобщенията по реда на чл. 32 от ДОПК при извършването на насрещните проверки на посочените доставчици, като аргументира тезата си за реално осъществяване на спорните доставки с мотивите на Решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-324/11. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА или да върне делото за ново разглеждане друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 131200090/26.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 599/23.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, с който на "Стамбо" ЕООД, гр. Пазарджик не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 144 244,04 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 586,20 лв. За да обоснове преценката си за законосъобразност на оспорения РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което данъкът по тях е неправомерно начислен и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за получателя не е налице право на данъчен кредит. Този правен извод е формиран въз основа на следната фактическа установеност: За данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04.2011 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 26 124,37 лв. по 12 броя фактури, издадени от "Перфект НГ" ЕООД, с предмет на доставките "билки". При извършената насрещна проверка на "Перфект НГ" ЕООД съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, а от справката в информационната система на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби. Констатирано е още, че в периода на издаването им доставчикът не е имал назначени лица на трудов договор, а основната му декларирана дейност е търговия с плодове и зеленчуци. За установяване на реалността на доставките в хода на ревизията "Стамбо" ЕООД е представило счетоводни разпечатки, справки и обяснения, фискални бонове за извършено плащане, приемо-предавателни протоколи по някои фактури за предаване на стоката в базата на получателя - с. Виноградец, както и договори от 03.01.2011 г. и от 01.05.2011 г. с "Перфект НГ" ЕООД. Досежно данъчен период м. май. 2011 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 594,55 лв. по 3 броя фактури, издадени от "Транс кар 54" ЕООД, с предмет на доставките "билки". При извършената насрещна проверка този доставчик също не е открит на заявения адрес за кореспонденция, поради което съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В определения срок от страна на доставчика не са представени изисканите документи, а при проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби за периода на издаването им, но доставчикът не е имал назначени лица по трудов договор. Декларираната от него дейност е търговия на дребно с плодове и зеленчуци. Констатирано е, че той има регистрирани ЕКАФП в обекти - павилиони в Бургас и Слънчев бряг. За данъчни периоди м. 06 и м. 07.2011 г. е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 17 850,53 лв. по 16 броя фактури, издадени от "Ран инвест къмпани" ЕООД, с предмет на доставките "билки". При извършената насрещна проверка съобщението до доставчика "Ран инвест къмпани" ЕООД отново е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби през периода, в който са издадени, доставчикът е имал назначени 26 лица по трудов договор, за които не са внасяни осигурителни вноски. Декларираната от дружеството основна дейност е търговия на едро с плодове и зеленчуци и то има регистриран ЕКАФП без стационарен обект. В хода на ревизията "Стамбо" ЕООД е представило счетоводни разпечатки, справки, обяснения и фискални бонове за извършено плащане. Относно данъчен период м. 08.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 96 674,59 лв. по 48 броя фактури, издадени от "Дако-57" ЕООД с предмет на доставките - 247 072 кг горска къпина и 810 кг цвят липа. При извършената насрещна проверка доставчикът "Дако-57" ЕООД е представил процесните фактури, дневник за продажбите, касови ленти, справки по чл. 62 от КТ, ведомост за заплати, сметка 303 Продукция, сметки 701, 421, 501, 4532, 411, оборотна ведомост, справка за стоков поток, протоколи за добив - 31 броя и пътни листове. При извършена служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са включени в дневника за продажби, както и, че дружеството е декларирало като основна дейност търговията на едро с плодове и зеленчуци. Констатирано е още, че през м. 08.2011 г. в "Дако-57" ЕООД са назначени 20 лица по трудов договор, от които осем като машинен оператор, трима на длъжност мениджър - продажби, един кантарджия, трима касиери, един фактурист-счетоводител, един търговски директор и трима общи работници. След анализ на събраните доказателства, в РА е обективирана констатацията, че не е установено чия собственост е моторното превозно средство, посочено в пътните листи, нито са ангажирани доказателства, че същото е наето за ползване. Подчертано е, че според данните от оборотната ведомост, "Дако-57" ЕООД не притежава транспортни средства, а посоченият шофьор Васил Грозданов не е в трудови или граждански правоотношения с дружеството. При тази фактическа установеност съдът е формирал извод, че не е доказано реалното осъществяване на спорните доставки. Това заключение е обосновано с липсата на доказателства за разполагаемостта на стоките при доставчиците, за материалната им обезпеченост да съхранят билките до момента на доставките и за транспортирането им до обекта на получателя. Решаващият състав е преценил като неоснователни възраженията на дружеството относно сочените процесуални нарушения при връчванията чрез прилагане към досието по реда на чл. 32 от ДОПК. В обобщение е изложил мотиви, че при липса на реалното извършени доставки данъкът по тях е неправомерно начислен и по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ценени съобразно доказателствената им стойност, в резултат на което и в съответствие с относимите каузални връзки между изследваните факти и обстоятелства са формирани логически кореспондиращи и съответстващи на материалния закон изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е препятствал възможността му да ангажира допълнителни доказателства, тъй като той не поискал събирането на такива нито с депозираната жалба срещу РА, нито в проведените открити съдебни заседания, в които не се е явил негов представител. Независимо от това, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 вр. с § 2 от ДР на ДОПК решаващият състав конкретно му е указал, че носи тежестта на доказване за установяването на реалността на спорните доставки, но в тази връзка дружеството не е предприело никакви процесуални действия. В качеството си на страна, която твърди положителните факти на обективно извършване на спорните доставки, именно ревизираното лице носи доказателствената тежест за тяхното установяване. Извод за обратното не следва от мотивите на цитираните от касатора Решения на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, с които не се отрича необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." В този контекст неоснователно е оплакването на касатора относно необходимостта от събиране на евентуално издадени за процесните периоди РА на доставчиците, тъй като те са ирелевантни за спора. Този извод следва пряко от мотивите на СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 31.01.2013 г. по дело С-642/11, в което е разяснено, че "данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка". Действително, изричното оспорване на автентичността на ангажираните от дружеството като доказателства частни документи не е идентично с оспорването на достоверността на тяхната дата и съдържание. По аргумент от чл. 180 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК те не се ползват с доказателствена сила относно тяхната вярност, поради което съдът следва да ги цени в съвкупност с останалите събрани в тази връзка доказателства. Именно такава преценка е осъществена от административния съд в първоинстанционното производство и въз основа на нея е формиран правилният извод, че представяният договор за наем на товарен автомобил е съставен за целите на процеса, но сам по себе си не установява останалите релевантни факти и обстоятелства, обуславящи формирането на извод за реалност на доставите. При липсата на ангажирани доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните количества билки и горска къпина от 242 тона и база за съхранението им към момента на доставките, преимуществено осъществени през зимата и ранна пролет, съдът обосновано е приел неустановените факти за неосъществени. Тъй като възможността да се достави определена стока е предпоставена от наличността й при доставчика с оглед невъзможността някой да прехвърли повече права отколкото притежава, то съответстващ на приложимите процесуални правила и материалноправни норми е крайният правен извод на съда, че доставките не са реално извършени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав споделя мотивите на съда във връзка с надлежно връчване на съобщенията за ИПДПЗОЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Дори и да бяха допуснати процесуални нарушения обаче, те ни биха могли да се определят като съществени, тъй като не са препятствали възможността на касатора да ангажира относимите доказателства както пред решаващия орган, така и пред съда. При обжалването по административен ред той е представил писмени доказателства, които са обсъдени както от Директора на Дирекция "ОДОП", така и от съда, но същите не установяват ресурсната обезпеченост на доставчиците, нито възможността им да съхраняват такива количества билки и горски плодове. Ето защо, като е приел, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, съдът е постановил правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника в касационното производство не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като административният съд вече е сторил това, а нормата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от АПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение