Решение № 95 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г.

Решение № 95 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр. д. № 699/2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 15.12.2008 г. по гр. д. № 1402/2007 г. С това решение съдът отменил решението на Софийския градски съд от 19.04.2007 г. по гр. д. № 0462/06 г. и постановил ново решение. С него отхвърлил искът, предявен от Л. Е. Б. срещу З. М. Б. за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане от 18.12.1989 г. с нот. акт № 93/93 г. и със същото решение осъдил ищцата Л да заплати на З. М. Б. направените по делото разноски в размер на 1 145 лева. Посочено е че при разрешаването на съществения за спора въпрос -дали изпращането на пари от Израел, където предимно живеела дъщерята З. М. Б. и чрез приятели и трети лица "гледала" майка си- ищцата Л означавало "точно" изпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД на поетото с договора задължение -Софийският апелативен съд постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС и на ВС и че това е основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за отменяване на решението на Софийския апелативен съд, прие следното: По делото е било изяснено, че с договор, сключен с нот. акт № 93 от 18.12.1989 г. на нотариуса при Софийския районен съд, Л. Е. Б. прехвърлила на дъщеря си З. М. Б. собственият си апартамент № 7* ти етаж, находящ се в гр. С. ул. "Й" № 57 със застроена площ 61.05 кв. м., заедно с избено помещение № 9 и таванско помещение № 15 и заедно с 9.80 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, при запазено право на прехвърлителката да ползва жилището си безвъзмездно и пожизнено.. Насрещното задължение на "купувачката" З. М. Б. по договора било "да поеме гледането на майка си като полага за нея специални грижи при старост, болест и немощ " От приложеното към делото решение на ТЕЛК № 0164/28.01.1998 г. е било видно Л. Е. Б. страдала от остеоартрози и сродни..., от тежкостепенна артроза на тазобедрена става с анкилеза на дясно и скъсяване на десния крак с 11 см., довели до значителни двигателни дефицити и които обуславяли първа група инвалидност с чужда помощ. Датата на инвалидизирането била 26.03.1992 г. От свидетелските показания на Е. Г. З., Р. И. А., Людмила Д. и З. И. разпитани от Софийския градски съд, и тези на Р. Табакова-приятелка на ответницата З е можел да се направи само един извод: купувачката по договора за прехвърляне права на собственост върху апартамента, находящ се в гр. С. ул. ". № 57,не е била изправна страна и не е изпълнявала точно задължението си да гледа майка си чрез "специални грижи при старост, болест, немощ.. "За това изпълнение тя физически не е била годна, тъй като повече от времето си прекарвала в Израел. Безспорни са били грижите и вниманието към майката в един период до към 1997 г., до като дъщерята заминала за Израел. След това няколко години не можела да идва в България и след това изпращала пари за продукти. Безспорно е било, че възрастната жена е имала тежки заболявания, че е имала скъсен крак и трудно ходене поради наличието и на остеопороза, че в апартамента през зимата е било студено и че там тя стояла с палто през зимните месеци. Било е установено че в един момент отношенията между двете-майка и дъщеря се влошили и че майката отказвала всякакви грижи от страна на дъщерята. Софийският апелативен съд е приел, че неизправна страна по договора била страната на продавача-майката на ответницата З, тъй като не съдействала за неговото изпълнение. Това становище в конкретния случай не съответства на фактическата обстановка по делото. Съгласно Решение № 592/23.09.1996 г. по гр. д. № 449/96 г. на ВС 2 Г. О. " Задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е неделимо-не е допустимо да се дели на периоди. То трябва да се извършва цялостно.. и да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава" С Р № 1* от 26.11.1997 г. по гр. д. № 1404/96 г. на ВС, 1 Г. О., Върховният съд е приел, че "Дори частичното неизпълнение от страна на приобретателя по договор за гледане и издръжка е основание за неговото разваляне. Не даването на съдействие от страна на прехвърлителя не освобождава приобретателя от поетите задължения" В подобен смисъл е и Р № 1* от 23.11.1993 г. по гр. д. № 655/93 г. на ВС, 2 Г. О. според което, ако кредиторът не приема предлаганите му от длъжника грижи и издръжка, за да бъде изправна страна, длъжникът следва да поиска от районния съд да трансформира задълженията му по договора от натурални в парични и редовно, ежемесечно да превежда по сметката на кредитора определената от съда, сума " По настоящето дело не е имало никакви доказателства за трансформиране на задължението за гледане в паричен еквивалент, а се е говорело отделни случаи за изпращане на пари. При така установеното, необосновано и в противоречие на правната норма на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, Софийският апелативен съд е отхвърлил иска за разваляне на алеаторния договор. Неговото решение противоречи на практиката на ВС и на съдилищата в страната, която настоящият състав на ВКС, приема като законосъобразна и правилна. Това налага отменяване решението на Софийския апелативен съд и произнасяйки се по същество ВКС да уважи искът, предявен на правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от Л. Е. Б. срещу З. М. Б. за разваляне на сключения с нот. акт № 93/89 г. договор. По делото обаче се представи удостоверение № 2* от 15.07.2009 г. на Столична община Р., от което ВКС констатира, че Л. Е. Б. е починала на 13.07.2009 г. и че като свои наследници е оставила двете си дъщери М. М. Б. и З. М. Б.. Едната от тях. Матушка Б. поддържа касационната жалба и исковата молба, а втората-З. М. Б. -не я поддържа. Това означава, че развалянето на договора следва да стане само за 1/2 ид. част. Върховният касационен съд на основание гореизложеното