Решение № 15474 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2014 г.

Решение № 15474 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9079/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Марийка Димова Христова и Дончо Димов Димов, двамата от гр. Плевен против решение № 48 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 15/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата им срещу Отказ за изменение на одобрената КККР на с. Сулица изх. № 94-8451-24-10-4344 от 17.12.2013 г. на началника на СГКК - Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорения отказ. Ответникът началник на СГКК - Ст. Загора не взема становище. Ответникът Тоньо Пеков Тонев не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за законосъобразен, доколкото не са налице предпоставки за изменение на одобрената КККР на с. Сулица относно общата граница между ПИ с идентификатори 70202.501.263 (стар УПИ VII 263, кв. 26) и 70202.501.262 (стар УПИ VI 262, кв. 26). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е първият касационен довод, че оспореният отказ е в противоречие на определението по чл. 200 АПК, постановено по адм. дело № 444/2013 г. на АС - Ст. Загора. С него е отменено разпореждане на началника на СГКК - Ст. Загора, с което е изрично е отказано да се разгледа заявлението и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество на заявеното искане за изменение на КК на с. Сулица, поради допуснати съществени нарушения на закона при нейното одобряване. Задължителното на основание чл. 201 АПК указание на съда е за произнасяне по същество, а не за уважаване на заявлението. Правилен и обоснован е изводът на решаващия съд за законосъобразност на отказа поради липса на основания по чл. 53, ал. 1 ЗКИР за изменение на одобрената КК на с. Сулица. Общата граница между ПИ с идентификатори 70202.501.263 (стар УПИ VII 263, кв. 26) и 70202.501.262 (стар УПИ VI 262, кв. 26) е нанесена в одобрената КК в съответствие с последния действащ кадастрален и регулационен план, утвърден през 1999 г., послужил като основа за изработването й. Неоснователно се претендира от касаторите, че границата следва да се заснеме по регулационната линия между парцелите по предходен план от 1967 г., а не по плана от 1999 г., който не бил приложен. Повдигнатият спор е за приложението на плана от 1999 г. и за свързаното с него окончателно отчуждително действие и възникване на вещни права за собственика на имота, към чийто имот е придадена реална част от съседния. Този спор е свързан с вещни права и не може да бъде разрешен от административния орган или от административния съд, а само от общия граждански съд, както правилно приема решаващият съд. В случая спорът относно правото на собственост върху спорната част от 35 кв. м. от УПИ VII-263, която по силата на кадастралния и регулационен план от 1999 г. е придадена към УПИ VI-262 е окончателно решен по гр. д. 3520/2011 г. по описа на Районен съд - Ст. Загора, с което е отхвърлен предявения от касаторите против отв. Тонев установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване, че са собственици на 35 кв. м. от УПИ VI-262, които поради неправилно заснемане не били отразени в кадастралната основа на техния УПИ VII-263, кв. 26 в с. Сулица. С влизане в сила на съдебното решение окончателно е разрешен спора за материалното право, с който са свързани несъответствията в местоположението на общата граница между процесните ПИ. Преклудирана е възможността за нанасянето й в одобрената КК по плана от 1967 г. и със СПН е установено, че заснемането й в съответствие с плана от 1999 г. е законосъобразно. Като е достигнал до верни и обосновани фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,