Решение № 5614 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2011 г.

Решение № 5614 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Министъра на правосъдието против решение от 04.01.2011 г., постановено по адм. дело № 2585/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Камелия Цветанова Спасова от град Нови Искър, чрез пълномощника си адв. Великова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Излага доводи за липса на допуснати нарушения на процедурата по атестиране на държавната служителка, поради което изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт противоречат на доказателствата по делото и на приложимите материалноправни разпоредби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № ЛС-03-1120/23.12.2009 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, с която е прекратено служебното правоотношение на Камелия Цветанова Спасова от длъжността "главен екперт" в отдел "Канцелария" на Дирекция "Административноправно обслужване и канцелария" в Министерство на правосъдието, с ранг I младши, поради получена възможно най - ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, приета с ПМС № 105/21.05.2002 г., Обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г.), наричана по долу за краткост Наредбата. По делото е установено, че към административната преписка е приложен формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността "главен експерт" в отдел "Канцелария" на Дирекция "Административноправно обслужване и канцелария", заемана от Спасова за периода от 01.12.2008 г. до 30.11.2009 г.. Жалбодателката е назначена на длъжност "началник отдел" на отдел "Канцелария" в дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" (АПОЧР) на 01.03.2007 г., която длъжност е заемала до 19.10.2009 г., когато със заповед № ЛС-03-936 от 16.10.2009 г. на Министъра на правосъдието е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност "главен експерт" в дирекция "Административно обслужване и канцелария (АОК). Съгласно приложената длъжностна характеристика за длъжността "началник отдел" на отдел "Канцелария" пряк ръководител на жалбодателката е Директора на дирекция АПОЧР, а видно от длъжностната характеристика за длъжността "главен експерт" оценяващ ръководител за тази длъжност е Директора на дирекция АОК, на която длъжност е назначена Красимира Стефова на 21.10.2009 г. Установено е от доказателствата към административната преписка, че на 27.11.2008 г. е изготвен работен план на Спасова за длъжността "началник отдел" на отдел "Канцелария" в Дирекция "АПОЧР" за периода 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г. От формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на Спасова за периода 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г. се установява, че междинна среща е проведена на 07.07.2009 г. с оценяващия ръководител - Светла Вълева, като последната е направила коментар, че Спасова работи за осигуряване на най-благоприятни условия за съхраняване архива на министерството, справя се отлично с организиране на работата по въвеждане на новата деловодна система. От 21.10.2009 г. непосредствен ръководител на Спасова, която към този момент е заемала длъжността "главен експерт" в Дирекция "АОК" е директора на посочената дирекция - Красимира Стефова. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НУРАСДА, която предвижда при преназначаване на друга длъжност в администрацията (какъвто е конкретния случай - до 19.10.2009 г. жалбодателката е заемала длъжността "началник отдел "Канцелария"), служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по - дълго в периода за оценяване. Поради това са изложени съображения, че правилно е извършена оценка на изпълнението на длъжността "началник отдел "Канцелария", която Спасова е заемала по-дълго, като оценката е извършена от ръководителя, на когото тя е непосредствено подчинена към момента на извършването й. Прието е, че формално законовите изисквания са спазени, но оценяващият ръководител, който познава работата на оценяваната на друга длъжност за около 40 дни, не познава изпълнението на извършваната от нея работа на длъжността "началник отдел Канцелария" нито личностните й качества, поради което не би могло да остави компетентна, честна и безпристрастна оценка на работата й. Изложени са мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен арган, в предвидената писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Служебното правоотношение на жалбодателката е прекратено, след като същата е получила при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Спазени са и формалните изисквания на НУРАСДА, като за изпълнението на длъжността на оценяваната държавна служителка е имало изготвен и съгласуван работен план в съответствие с разпоредбата на чл. 12 НУРАСДА, проведената е междинна и заключителна среща, като в формуляра за оценка на индивидуалното изпъленние е поставена оценка "неприемливо изпълнение", и в същия са били нанесени мотивите на оценяващия ръководител по отношение на показателите за компетентности за всеки от предвидените по чл. 19, ал. 2 НУРАСДА, както и коментара на оценяващия ръководител по общите постижения и поведение на оценявания. Ръкописно са отразени мотивите на оценяващия ръководител относно степента на реализация на целите от работния план и степента на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че начинът на попълване на формуляра води до извод, че оценката на оценяващия ръководител по отношение на показателите на компетентностите и коментара на същия е била изготвена преди провеждането на същата - т. е. те са изградени без да са обсъдени с оценявания служител. Прието е, че ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че е проведено обсъждане на въпросите по чл. 14, ал. 2 НУРАСДА, както и за изпълнение на изискванията на чл. 14, ал. 3 от с. н., изискващ попълването на съответните раздели от формуляра за оценката да става след приключване на заключителната среща, а не преди това. Като допълнителен довод в подкрепа на този извод е прието обстоятелството, че след подаване на възражението от страна на Спасова, оценяващият ръководител е сметнал, че отразеното във формуляра се нуждае от допълнителни пояснения, поради което е изготвил докладна записка до контролиращия ръководител, в която е изложил твърдения за неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика за длъжността "началник отдел "Канцелария", които обаче не са били отразени във формуляра. Освен това като нарушение на административнопроизводствените правила е приет факта, че оценяващия ръководител има преки впечатления от работата на Спасова едва след назначаването й на длъжността "главен експерт" в дирекция "АОК" за съвсем кратък период от 21.10.2009 г. - (датата на назначаването му за ръководител) до 27.11.2009 г. (датата на заключителната среща) - следователно личните впечатления са изградени за месец работа на друга длъжност. На тези две основания е отменил заповедта като незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. Основна цел на системата за атестиране чрез оценка на трудовото изпълнение е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развиването на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност. За постигането на така регламентираните с чл. 1, ал. 2 от Наредбата цели, в Глава II от нормативния акт са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Съгласно предписанието на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на представителните синдикати в администрацията. Атестирането чрез оценяване на трудовото изпълнение включва следните етапи: 1). Изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2). Междинна среща в средата на периода; 3). Заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода. Видно от данните по делото, описаните три етапа на процедурата по атестирането на държавната служителка Камелия Цветанова Спасова са проведени в рамките на установените с Наредбата срокове. В атестационния формуляр, удостоверяващ извършената процедура по атестирането на служителя, има коментар на поставените оценки по отделните показатели, визирани в чл. 16 от Наредбата. Оценяващият ръководител е оформил надлежно атестационния формуляр при атестирането на държавния служител и като е изпълнил разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от Наредбата, е изпълнено и задължението му по чл. 25 от същата за безпристрастно, честно и компетентно извършване на оценката, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В съответствие с доказателствата по делото оценките по нормативно уредените показатели за атестиране, формиращи крайната обща оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, са определени с конкретни, изложени коментари /мотиви/ по всеки раздел срещу съответната оценка. Тези мотиви, основаващи се на надлежно установени факти, обуславят преценката за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността (чл. 23, т. 5 от Наредбата). От приложения по делото формуляр за оценка на Спасова, проведена е междинна среща между нея и оценяващия ръководител на 07.07.2009 г., съгласно изискването на чл. 13 от Наредбата. След провеждането на срещата е попълнен съответния раздел от формуляра за оценка - изискване по ал. 4 на чл. 13 и този раздел е подписан от служителя и оценяващия ръководител. Проведена е и заключителна среща, съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 14 от Наредбата изисква провеждане на заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания, на която се обсъждат обстоятелствата, изброени в ал. 2 на разпоредбата и след като приключи тази среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка - ал. 3. Видно от формуляра, заключителна среща е проведена на 27.11.2009, като Спасова е потвърдила това с подписа си на същата дата, с изразено несъгласие по оценката. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител преглежда формулярът за оценка и подписва същия в 7 - дневен срок от получаването му. Тези задължения са императивни и представляват част от процедурата по оценяване на държавния служител. Действително ръководителят има право, а не и задължение да изисква от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. Тези изисквания контролиращият ръководител може да прецени дали да извърши, но преглеждането на формуляра и подписването на същия са задължителни изисквания, които той следва да изпълни като елемент от процедурата по оценяване. В случая контролиращият ръководител е изложил коментар, с който е потвърдил дадената оценка от оценяващия ръководител и е подписал формуляра на 10.12.2009 г.. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка е материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране. Неправилни и противоречащи на посочените по - горе приложими норми са правните изводи в оспореното решение, че макар и формално да са изпълнени изискванията на Наредбата, са налице нарушения на процедурата, които се изразяват в следното: ръкописно отразяване на коментарите на оценката в формуляра и "сравнително краткия срок за оценяване на служителката от оценяващия й ръководител". Изводът на съда относно краткия срок, през който оценяващият орган е заемал длъжността, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от НУРАСДА и е необоснован с оглед отразеното на 8 страници (л. 8-15 от преписката), докладната записка на този орган от 10.12.2009 г. относно дейността на служителката. Освен това както в ЗДСл, така и в Наредбата липса нормативно изискване за минимално определен срок за оценяващия ръководител, в който той да може да атестира, поради което съдът не може да определя такъв по целесъобразност, а още по-малко да въвежда такова изискване като нарушение на процедурата по атестиране на държавните служители. Доводите на съда за нарушения на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 също са незаконосъобразни, необосновани и водят до разместване на доказателствената тежест. Налице са лично поставени подпис, дата и възражение по оценката, а няма никакъв знак или отбелязване от нейна страна, че беседа не е била провеждана. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Камелия Цветанова Спасова срещу заповед № ЛС-03-1120/23.12.2009 г. на министъра на правосъдието, като неоснователна. Касаторът не претендира разноски пред настоящата инстанция, не е претендирал такива и пред първоинстанционния съд, поради което разноски не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав