Решение № 2994 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2011 г.

Решение № 2994 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против Решение № 868 от 25.02.2011 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 7601 по описа за 2010 г., с което по жалба на "Юнивърсал Пропърти БГ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Ястребец" № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 11, представлявано от Валери Николов Йорданов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2000907069/18.03.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1145/04.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000084/06.10.2008 г., издадена от "Гросбер" ЕООД в размер на 10 000 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3. Неправилно съдът приел, че е налице право на данъчен кредит за м. 08.2009 г. по издадена през м. 10.2008 г. данъчна фактура, документираща неосъществено авансово плащане. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Юнивърсал Пропърти БГ" ООД, чрез адв. Савов, оспорва жалбата по съображение в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна, поради следното: Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: "Гросбер" ЕООД издава на ревизираното лице фактура № 1000000084/06.10.2008 г. с данъчна основа 50 000 лв. ДДС 10 000 лв. и предмет "аванс фасадни работи". По фактурата не е извършено плащане, поради което към фактурата е издадено кредитно известие № 10...87/10.10.2008 г., отразено в дневника за покупки за м.10.2008 г. Чрез включване в дневник за покупки за м.08.2009 г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по посочената фактура, което му е отказано с РА в обжалваната част. За да отмени РА в обжалваната част, съдът, позовавайки се на съдебно-икономическа експертиза, съгласно която процесната фактура не е включена в дневник за покупки за м. 10.2008 г., а в същото време издаденото към нея КИ е включено в този дневник и като не е спорно, че ревизираното лице не е упражнило право на данъчен кредит по фактурата за м. 10.2008 г., но е намалено правото му на такъв с 10 000 лв. - въз основа на кредитното известие, е приел, че е справедливо и икономически оправдано ползването на право на данъчен кредит едва за данъчен период м. 08.2009 г., когато ревизираното лице е разполагало с фактурата, за да не се получи неоправдано обогатяване за бюджета. Решението е неправилно. Самият факт, че със съдебното решение е признато право на данъчен кредит по фактура, документираща авансово плащане, което не е извършено, е достатъчен, за да се обоснове противоречието на решението с материалния закон. Правото на данъчен кредит освен при реално извършена облагаема доставка възниква и при наличие на осъществено авансово плащане. Нито една от двете хипотези в случая не е била налице. Не може да се приеме логиката на първоинстанционния съд, че всяка грешка на данъчно-задълженото лице относно декларирането на правото на данъчен кредит може да бъде поправяна чрез претендиране на това право в произволен по-късен момент и то въз основа на данъчна фактура, което не отразява нито реална доставка нито реално авансово плащане. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата против РА бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се присъдят 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение