Решение № 11011 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2016 г.

Решение № 11011 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - районен прокурор при Районна прокуратура - Я., чрез процесуалния представител адвокат Е. Д. срещу решение № 49 от 20.04.2016 г. на Административен съд - Я. по адм. д. № 17/2016 г. С посоченото решение е отменена заповед РП № 04/12.01.2016 г. на административен ръководител - районен прокурор при Районна прокуратура Я., с която на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт е обърнато внимание на Г. С. Г. - прокурор при Районна прокуратура - Я. за допуснати от него нарушения на организацията на работата и движението на прокурорска преписка вх. № 4056/2011 г. по описа на РП - Я., ДП № 5/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Я., с които е допуснал неоправдано забавяне на разследването и Районна прокуратура - Я. е осъдена да заплати на Г. Г. направените по делото разноски в размер на 410 лв. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се и присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Г. С. Г., чрез пълномощника си адвокат М. Х. взема становище за неоснователност на жалбата и иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Оспорената заповед РП № 04 от 12.01.2016 г. е издадена от административен ръководител - районен прокурор при Районна прокуратура Я. (РП - Я.) на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). С нея е обърнато внимание на Г. С. Г. - прокурор в РП - Я. за допуснати от него нарушения по организацията на работата и движението на прокурорска преписка вх. № 4056/2011 г. по описа на РП - Я., ДП № 5/2013 г. по описа на Окръжен следствен отдел в ОП - Я., с което е допуснал неоправдано забавяне на разследването. Първоинстанционният съд е установил, че със заповед РП № 260 от 16.09.2015 г. на административния ръководител - районен прокурор при РП - Я. е наредено да се изготви справка по неприключени досъдебни производства, по които е налице удължаване на срока от ОП - Я., два и повече пъти. В изпълнение на горната заповед с писмо изх. № А-418/15 от 23.10.2015 г. прокурор В. В. е изготвила сигнал, в които били посочени досъдебните производства, по които били правени искания по чл. 234, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) повече от два пъти, като в писмото било отразено и ДП № 5/2013 г. по описа на О. С. отдел (ОСлО в ОП - Я.) /пр. пр. № 4056/2011 г. по описа на РП Я./. Досъдебното производство било образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като пострадалите свидетели от измамливите действия на извършителя на деянието (немски гражданин) са от Ф. Р. Г. (ФДР) и по този повод е изпратена молба за правна помощ на 1.08.2013 г. с цел да бъдат разпитани потърпевшите. Наблюдаващ прокурор до 7.10.2015 г. по посоченото досъдебно производство е бил ответникът - Г. Г., а след този период прокурор Василева, тъй като Георгиев е бил командирован в РП - Е. В сигнала е отразено, че с писмо изх. № 1232 от 20.07.2015 г. следовател Г. К. е предложила на прокурор Г. Г. изготвяне на молба за правна помощ до органите на ФРГ заедно с 5 бр. призовки и 5 бр. разписки за пострадалите по делото и запознаване с правата им по реда на НПК. На 31.08.2015 г. прокурор Г. Г. е направил искане до Окръжна прокуратура - Я. за удължаване срока на разследването, като изрично е посочено предстоящите следствени действия, които ще бъдат извършвани от разследващите органи. В сигнала е посочено, че след узнаването на прокурор Г. Г., че ще бъде командирован в РП - Е. на 1.10.2015 г. с писмо изх. № 4056/2011 г. същият е върнал ДП № 5/2012 г. по описа на ОСлО - Я. с указания да се изготвят призовки за пострадалите от престъплението лица, въпреки изготвянето на такива на 20.07.2015 г. Установено е, че в периода от 20.07.2015 г. до 7.08.2015 г. прокурор Г. е бил в платен годишен отпуск. След като е направил искане по чл. 234, ал. 3 от НПК за удължаване срока на разследването Окръжна прокуратура - Я. удължил срока с писмо от 3.09.2015 г., разпределено на Г. на 7.09.2015 г. С писмо изх. № А-418/11.11.2015 г. Г. е бил уведомен за сигнала на В. В. за констатираното от нея умишлено забавяне на ДП № 5/2013 г. на ОСлО - Я., поради това, че е дал указания за извършени следствени действия, които вече са били направени. В отговор Г. Г. е дал обяснения с писмо изх. № 2323/2015 г. от 17.11.2015 г., в които е посочил, че след връщането си от платен годишен отпуск на 10.08.2015 г., ДП № 5/2013 г. е постъпило при него още на същия ден, и е подал искане по чл. 234, ал. 3 от НПК на 31.08.2015 г. Посочил е още, че се налагало ново призоваване на пострадалите лица и запознаване с правата им с оглед актуалност на датата, за която следва да бъдат призовани, както и че неизпълнението на това процесуално действие, би довело до съществено процесуално нарушение. Г. е обяснил, че с подаването на първата молба за правна помощ е приложил разпоредбите на чл. 74 - 75 от НПК за запознаване на пострадалите с правата им, но замолената страна не е извършила това процесуално действие. Изложено е, че по процесното ДП № 5/2013 г. са извършени всички процесуално-следствени действия и че е осъществяван постоянен контрол за законосъобразното провеждане на разследването. Въпреки тези обяснения със заповед РД № 04/12.01.216 г. на административен ръководител - районен прокурор при РП - Я. на основание чл. 327 от ЗСВ е обърнато внимание на прокурор Г. за това, че в периода от 10.08.2015 г. до 01.10.2015 г. не е предприел действия за изготвяне на поискания от водещия разследването следовател с писмото от 20.07.2015 г. молба за правна помощ до компетентните органи във ФРГ, нито е предприел действия по надлежния ред с постановление по реда на чл. 196 от НПК за даване на конкретни указания по разследването, ако не е бил съгласен с искането на следователя, като с писмото от 1.10.2015 г. е указал да бъдат изготвени призовки до пострадалите лица, каквито вече са били изготвени и приложени към писмото на следователя от 20.07.2015 г. Административният ръководител е направил извод, че с това бездействие в рамките на 50 дни и с даването на указания за извършване на процесуално-следствени действия, които вече са били извършени прокурор Г. е причинил неоправдано забавяне на разследването по ДП № 5/2013 г. Административен съд - Я. е приел жалбата за основателна, поради установено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като прокурор Георгиев не е имал възможност да се запознае с материалите, послужили като основание за издаване на заповедта и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, каквото е изискването на чл. 35 от АПК, както и че не са обсъдени възраженията и доказателствените искания на прокурор Г., за да се прецени отражението им върху приетата от административния орган фактическа обстановка и направените изводи. Първоинстанционният съд е констатирал и че с оспорената заповед е нарушен и материалният закон, тъй като не се е установило наличието на проблеми с организацията на работата на наказания прокурор, като е взета предвид справката за извършените от Георгиев служебни ангажименти за периода, за който се твърди от административния ръководител на РП - Я., че е налице бездействие по отношение на ДП № 5/2013 г. Не е установено от административния орган и наличието на вина за забавянето на процесуално-следствените действия по процесното досъдебно производство от страна на прокурор Георгиев, като такава не се установява и от събраните по делото доказателства. Решението е правилно. Видното разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ в относимата редакция (ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.) административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури, и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. В посочената разпоредба се посочва, че следва да има "нарушение" по образуването и движението на делата или по организацията на работата. При тази уредба следва да се взема предвид във всеки конкретен случай, като разграничителен критерий степента на укоримост в поведението на магистрата, който не изпълнява според професионалните стандарти своите функционални задължения. Нарушението по чл. 327 от ЗСВ може да бъде характеризирано като организационно методичен пропуск, небрежно изпълнение поради различни обективни и субективни причини, които не са свързани със субективната страна характерна за дисциплинарните нарушения и няма сериозните обективни последици на дисциплинарните нарушения. Поради това при издаване на заповедта не се изисква спазването на специалните правила на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност, като са приложими само процесуалните гаранции на административното производство. Тези гаранции в случая са били нарушени, като е установено от фактическа страна, че възраженията, които е направил с писмо изх. № 2323/2015 от 17.11.2015 г., както и доказателствените искания - да се запознае със съдържанието на сигнала от прокурор Василева, нито са били изпълнени, нито са обсъждани от административния ръководител на РП - Я. при издаване на заповедта. По този начин прокурор Георгиев е бил лишен от правото да се запознае с материалите, които са послужили, като основание за издаване на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е нарушен чл. 35 от АПК и не са събрани всички факти от значение за случая, което от своя страна води до опорочаване на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. При издаването на заповедта административният ръководител преценява на какво се дължи нарушението, което в случая е еднократен пропуск да се дадат указания за провеждане на процесуално-следствени действия в рамките на посочения 50-дневен период, както и възлагането на процесуално-следствено действие, което вече е било извършено. Административният орган трябва да прецени и дали следва да се обърне внимание на магистрата с оглед цялостната преценка за натовареност и други фактори за организацията на работата, както и тежестта на нарушението и ефекта от обръщането на внимание. В настоящия случай е използван формален подход с обосноваване на виновно извършено забавяне на действия в досъдебното производство по ДП № 5/2013 г. при ниска степен на укоримост на бездействие, като административният орган е пропуснал обсъждане на факти в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ, не е изследвал всички факти от значение за издаване на заповедта и е лишил магистрата от възможността да се запознае с основанието, което е наложило обръщането на внимание, и това съставлява основанието по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е включил във фактическата част на решението писмо изх. № 1292/2015 г. от 14.10.2015 г. на главния прокурор, и това представлява съществено процесуално нарушение. В това писмо са дадени указания на административните ръководители в кои случаи се издава заповед по чл. 327 от ЗСВ, предвид пропуските, които са констатирани при издаването на тези заповеди и нейното съдържание е ирелевантно за издаване на процесния административния акт. Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел като годно доказателство справката за натовареността на прокурор Георгиев за периода 10.08.2015 г. - 30.09.2015 г., както и атестацията му за периода от 17.02.2011 г. до 17.02.2015 г. В случая Административен съд - Я. въз основа на посочените доказателства е изследвал каква е цялостната организация на работата на магистрата, на който е обърнато внимание, и е анализирано поведението му, като прокурор и становището на ПАК по критерия "умение за оптимална организация на работата", по който е получил максимален брой точки. Периодичните атестации се извършват за период от четири години, като констатациите на ПАК дават проверена информация, която би била от значение за издаване на заповедта по чл. 327 от ЗСВ, а именно в последните четири години, дали прокурор Г. е допускал подобни пропуски и умее ли да организира срочно работата си. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че именно тези данни административният ръководител е следвало да изследва и да вземе в предвид при издаването на заповедта, за да анализира дали се касае до лоша организация и системност, или до изолиран случая на забавяне, който от данните по делото не се установи да е извършено умишлено, а по скоро е целяло извършване на процесуално-следствени действия, които да обезпечат правата на пострадалите от престъплението. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция - 450 лв., видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, платими от Районна прокуратура - Я. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,