Решение № 2899 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Образувано е по две касационни жалби от Кметът на община Стара Загора и от община Стара Загора, представлявани от процесуалния си представител юрк. Николова, срещу решението 2291 от 12.07.2024г., постановено по адм.д. 401/2021г. по описа на Административния съд гр. Стара Загора, с което по жалбата на Е. П. П. е отменена заповед 108 от 05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора, в частта й за одобряване на ПУП ПЗ за УПИ IV 1840, кв. 17а по плана на гр. Стара Загора, за ситуиране на гаражи по общата регулационна граница с УПИ III 1837 в кв. 17а по плана на гр. Стара Загора. В касационните жалби се излагат съображения за недопустимост на оспореното решение, като постановено по недопустима жалба отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Алтернативно се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Искат оспореното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, а алтернативно да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта в оспорената й част. Претендират разноските по делото за двете инстанции. Ответникът К. Р. Л., чрез процесуалния си представител адв. Йовчева, изразява становище за основателност на двете касационни жалби. Ответниците Е. П. П., С. П. З., Й. А. М., П. Ж. Т., И. П. М., М. Ц. М., Н. М. Г., Н. Г. Б., К. Г. Т., етажната собственост на [улица], "Огост" ЕООД, не се явяват в открито съдебно заседание, не се представляват и не изразяват становище по касационните жалби. Ответниците Н. Д. Н. и М. А. Н., чрез назначения им от съда особен представител адв. В. Зарков, изразяват становище за основателност на касационните жали. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел, че жалбата на Е. П. срещу оспорения административен акт е допустима, като същият е заинтересовано лице да оспорва по чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ, като се е позовал на определение 6377 от 14.06.2023г. по адм.д. 5335/2023г. по описа на ВАС. Приел е и че жалбата не е просрочена, тъй като макар и жалбоподателят в първата инстанция да е бил официално уведомен с писмо от общината от 15.02.2021г., че е издадена заповед 108 от 05.02.2004г., тъй като към това писмо не е била приложена самата заповед,то не е налице редовно уведомяване, срокът за оспорване не е започнал да тече и подадената на 22.06.2021г. жалба не е подадена извън срока. Съдът е приел оспорването за допустимо, като по съществото на спора е достигнал до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта в оспорената й част е материално незаконосъобразна, постановена в противоречие с изискванията на чл. 42 ал. 2 и чл. 97 от Наредба 5 от 2001г. за правилата и нормативите за устройство на територията. Решението е недопустимо, постановено по недопустима жалба. Макар и оспореното решение да е постановено по жалба на лице, за което е налице правен интерес съгласно изискванията на чл. 131 ал. 2 т. 3 ЗУТ, от обжалване на заповедта, административният съд се е произнесъл по недопустимо оспорване, тъй като се е произнесъл по просрочена жалба. Неправилни са изложените мотиви относно подаването на жалбата в срок, същите не се споделят от настоящата инстанция, тъй като противоречат на предвиденото в чл. 149 ал. 1 във връзка с чл. 61 АПК. Съгласно чл. 149 ал. 1 АПК Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им , като видно от цитираното, разпоредбата изисква административният акт да бъде съобщен, но не съдържа изискване за връчване специално на препис от акта, съответно срокът за оспорване е обвързан от съобщаването на акта, а не от връчването на препис от същия. Нормата на чл. 61 ал. 1 АПК относно редът за съобщаването препраща към чл. 18а АПК, който освен, че отново не поставя условие за връчване на препис от акта, допуска, освен писмено съобщаване и устно такова. Т.е. връчването на преси от издаден акт, не е условие и момент относим към определянето на началната дата, от която започва да тече срокът за оспорване. Съобщаването на акта на адресата е релевантният за отчитане на срока за оспорване момент, съгласно цитираните текстове и е факт, който не зависи от връчване на копие от документа, тъй като съобщаването може да бъде и устно (по аргумент от чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 18а ал. 7 от АПК) /В този смисъл решение 1042 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. 691/2013 г., III о., докладчик съдията Ж. Петрова; Определение 10920 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. 6587/2011 г., VII о., докладчик съдията С. Янкулова; определение 664 от 12.01.2012г. на ВАС по адм.д. 503/2012г., V о., докладчик съдия М. Милева/. Ето защо получаването на копие от акта от адресата е без значение за изчисляване срока за оспорване. В случая, видно от събраните в хода на производството доказателства е, че с писмо изх. 10 11 1833 от 15.02.2021г. жалбоподателят е официално уведомен за издадената оспорена в това производство заповед, съответно срокът за оспорване е започнал да тече от тази дата, и е изтекъл на 01.03.2021г., който ден е бил работен, понеделник. Дори да се приеме приложимост на чл. 140 ал. 1 от АПК, тъй като в съобщението до жалбоподателя в първата инстанция за издадената заповед не е указано пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, то срокът за оспорване се удължава на два месеца, който срок съответно е изтекъл на 15.04.2021г., който ден е четвъртък, също работен и непразничен ден. Съответно подадената на 22.06.2021г. жалба е просрочена. Следва да се посочи и че е налице индиция, че жалбоподателят е бил запознат и известен за оспорената заповед и на още по ранен етап, а именно още с писмо от 08.01.2020г., което той самият посочва в свое заявление до община Стара Загора. Като не е съобразил, че жалбата е подадена след изтичането на законоустановения срок за оспорване и се е произнесъл по същество по просрочената жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. С оглед изхода на спора в полза на Община Стара Загора следва да се присъдят разноски в размер на заплатените държавна такса от страна на касаторите, заплатения депозит за възнаграждение за назначения особен представител в настоящата инстанция и сторените разноски за съдебна експертиза в първата инстанция. По отношение на претенцията за присъждане на юрисконсулттско възнаграждение следва да бъде уважена претенцията само в един размер, а именно минималния от 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 143 ал. 3 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като защитеният интерес от един и същи юрисконсулт както на кмета на община Стара Загора, така и на самата община Стара Загора е един и същ. Предвид изхода на спора е основателна и претенцията на ответника по касация К. Р. Л. за присъждане на разноски, като същата следва да бъде уважена в размера, за който са представени доказателства за сторени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение