Решение № 9375 от 7.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните срещу решение 1076 от 20.02.2023 г., постановено по административно дело 9296/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССг), с което е обявена нищожността на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите (отм.) в периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им (Списъка), одобрен от Министъра на земеделието и храните на основание § 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ), обнародван в ДВ бр. 58/2011 г. в частта му, касаеща т. 23 от списъка (поземлен имот (ПИ) 000231 в гр. Разлог, част от който е поземлен имот (ПИ) 61813.808.58 по КККР) по жалба на С. Ш.. По навадени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата срещу Списъка в обжалвана му част бъде отхвърлена. Изложени са доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът С. Ш. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорват касационната жалба и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в това производство деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. За да прогласи нищожността на Списъка в обжалваната му част първоинстанционният съд приема, че предназначението на имот 000231 е променено през 2006 г., а със заповед на Министъра на земеделието и храните от 2007 г. е изключен от горския фонд и към 2011 г., при възникване на основанието за съставяне на подробния списък е с предназначение "апартаментен комплекс", т. е. представлява урбанизирана територия, а не част от горския фонд. Въз основа на тези фактически установявания решаващият съд е направил правен извод, че включването на обсъждания имот в подборния списък по § 3, ал. 4 ПЗР на ЗГ е осъществено при липсата на хипотезата на правната норма, на която се е позовал административния орган, за да издаде акта в оспорената му част. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като въз основа на нея са направени правилни и логически издържани правни мотиви, които са съобразени с непротиворечивата съдебна практика и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да бъдат допълнително аргументирани. Въз основа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано приема, че имот 000231, включен под номер 23 в процесния списък по § З, ал. 4 ПЗР на ЗГ е придобит от Шворчик чрез договор за покупко-продажба, който към 2011 г. не е част от горския фонд, а от 2006 г. е с предназначение "апартаментен комплекс т. е. предназначението му е променено преди 08.03.2011 г., когато влизат в сила установените със ЗГ забрани за промяна на предназначението на поземлени имоти и строителство в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (в сила от 08.03.2011 г. - ДВ, бр. 19 от 2011 г.), не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Според § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ в относимата му редакция, в едномесечен срок от деня на обнародването на закона, Министерството на земеделието и храните обнародва в "Държавен вестник" списък на имотите по ал. 1. На основание чл. чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (приет с ПМС 265 от 10.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 90 от 13.11.2009 г., отменен от 03.09.2013 г.) Министерството на земеделието и храните се ръководи и представлява от министъра т. е. компетентен да издава и одобрява актове от името на Министерството на земеделието и храните е именно министърът или оправомощено от него лице (освен когато за определени правомощия е предвидено със специална норма, че се упражняват само от министъра). В случая АССг е приел въз основа на представените неоспорени писмени доказателства, че в писмо с изх. ИАГ - 25094/21.07.2011 г. на ИАГ до МЗХ е представен разширеният списък по § 3, ал.1 ПЗР на ЗГ, като върху документа е поставена резолюция да без идентификационни данни, при което не може да се установи компетентността на органа, който е дал изрично волеизявление за публикуване на списъка, като е посочил че само този факт е достатъчен за да се обоснове извод за нищожност на акта. Неоснователен е наведеният довод, че този извод на съда е направен при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е дадена възможност на касационния жалбодател (ответник в първоинстанционното производство) да установи компетентността на органа, издал акта. Посоченият документ е представен с административната преписка, не е оспорен и правилно АССг приема, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 във вр. с чл. 170, ал. 1 АПК. Посочени са и констатирани от съда различия в приложения към преписката списък и този, публикуван в ДВ в наименованието, в номерацията на имотите, както и обстоятелството, че процесният имот е посочен в частта от първите 22 листа, който е съставен на 22.07.2011 г. и няма как да е изпратен в МЗХ на ден по рано на 21.07.2011 г., при е което е изведен извод, че не е установено по делото утвърждаването на този списък по надлежния ред. Правилен е изводът, че Списъкът в обжалваната му част противоречи на материалния закон. При съвместно тълкуване на алинеи 1 и 4 на § 3 ПЗР на ЗГ списъкът трябва да съдържа имоти в горски територии, придобити чрез замяна от държавата преди влизане в сила на закона, чието предназначение се забранява да бъде променяно и да бъде извършвано строителство в тях. Според установената съдебна практика в списъка е възможно да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в ДВ. В случая предназначението на имота е променено преди 08.03.2011 г. и по отношение на същия е налице липса на условията, визирани в приложената от органа правна разпоредба на § 3, ал. 4 ПЗР на ЗГ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице условия за обявяване на списъка в обжалваната му част за нищожен. Констатираното от първата инстанция нарушение на материалния закон е съществено, защото е издаден акт при пълна липса на правно основание за упражняване на осъществените правомощия по отношение на конкретния имот. Проведеното от първата инстанция изследване на въпроса относно тежестта на нарушението на материалния закон и целта на закона е обосновало правилния правен извод, че в конкретния случай те съставляват основание за нищожност на оспорената част от акта. По изложените съображения обжалваното решение като постановено при отсъствие на наведените касационни основания, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 2400 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение