Решение № 12845 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2010 г.

Решение № 12845 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ " ДЖОРДЖ КАРАЛ - Георги Вълчанов", гр. Плевен против решение № 60 от 11.02.2010 г., постановено по административно дело № 759 по описа за 2009 г. на Административен съд - Плевен. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Плевен, алтернативно се иска решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед № РД-10-1049 от 13.08.2009 г. на кмета на община Плевен. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Плевен чрез процесуалния си представител оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на ЕТ " ДЖОРДЖ КАРАЛ - Георги Вълчанов" гр. Плевен против заповед № РД-10-1049 от 13.08.2009 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост, е разпоредено изземване от фактическата власт на жалбоподателя на общински терен, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. "Данаил Попов" № 12, пред пицария "Джорджи", представляващ лятна градина. Съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, като постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискването за форма, административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е неправилно, същото е постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост . Видно от диспозитивната част на обжалваната заповед, предмет на изземване от страна на кмета на общината като административен орган по реда на чл. 65 от ЗОС е общински имот, посочен като лятна градина. В заповедта не са отразени нито границите на този обект, нито в кой урегулиран поземлен имот се намира изземваният обект. Не са представени доказателства, въпреки тежестта на доказване, която в рамките на административното и съдебно производство, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, лежи върху административния орган, дали изземваният имот представлява самостоятелен обект на правото, дали лятната градина е обособена като обект допустим съобразно разпоредбите на ЗУТ, дали същата е част от УПИ IХ в кв. 346 по плана на гр. Плевен, актът за общинска собственост на който, се представя като доказателство по делото. Горните обстоятелства са от значение за спора, тъй като заповедта на кмета на общината, издадена на осн. чл. 65 от ЗОС е изпълнително основание и подлежи на изпълнение по реда на чл. 268, т. 1 от АПК, поради което изпълняемото право следва да бъде посочено конкретно и точно. Въпреки направените от жалбоподателя доказателствени искания за представяне на актуална скица на имот, предмет на изземване, от страна на общината, съдът не е уважил същите. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото липсата на тези доказателства се отразява върху обосноваността и правилността на решението относно материалната законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Това налага отмяна на решението при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва да укаже на страната, върху която лежи доказателствената тежест в процеса, да ангажира допустими и относими доказателства относно посочените по- горе фактически обстоятелства. След събиране на всички относими за спора доказателства следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение