Решение № 8895 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2018 г.

Решение № 8895 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. "С." ..№..., чрез управителя Т. М., против Решение № 1742/27.07.2018 г. постановено по административно дело № 3276/2017 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/14.07.2017 година, издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени актът, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Касаторът чрез пълномощника адв. Рафаилов заявява и искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на БД ИБР – гр. П. чрез юрк. Гавраилова в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – П. е бил АУПДВ № 34 от 14.07.2017 г., издаден от директора на БД ИБР. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД - Х. на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е установено задължение за такса за водовземане по разрешително № 31510010/15.03.2007 г., за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. в размер на ЗЗ 113 лв. и лихва в размер на 7 701, 28 лв. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Приел е за безспорно, че реално са усвоени водни обеми от "ВиК" ЕООД, Х. за периода 01.01.2012 г. -31.12.2012 г. 331130 куб. м. вода, за периода 01.01.2013 г. -31.12.2013 г. - 331130 куб. м., за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. - 331130 куб. м. вода, за периода 01.01.2015 г. -31.12.2015 г. - 331130 куб. м. вода и за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016 г. 331130 куб. м. от ТК1, ТК2 и ТКЗ с цел на водовземането питейно-битови нужди /в този смисъл са констатациите по Констативен протокол № 155/31.05.2017 г. /. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, обн. в Д. В. бр. 50/01.07.2011 г., отм. ДВ бр. 2/2017 г., в сила за процесния период 01.01.2012 г. -31.12.2015 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Основателно е касационното оплакване за липса на мотиви в първоинстанционното решение, предмет на касационната проверка, относно възражението за извършени плащания по процесното разрешително за водоползване. Съгласно допълнителното заключение на съдебно – техническата експертиза по – голямата част от задължението – 31 229 лв. е погасено чрез плащане на 02.12.2016 г. преди издаване на процесното АУПДВ. Това обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд и не са изложени никакви мотиви дали същия приема последното за установено или не, и как извършеното плащане се отразява на законосъобразността на процесния акт и съответно на определеното в него задължение за главница и лихва. Поради необсъждането на допълнителното заключение и възражението за извършено плащане, крайният извод на решаващият състав, за законосъобразност на АУПДВ е направен при съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това е ограничена както възможността на страните за адекватна защита, така е и препятствана възможността на касационната инстанция за проверка на правилността на постановеното решение. Решението подлежи на отмяна и връщане на ново разглеждане от друг състав на АС П., който следва да изложи мотиви по гореописаните обстоятелства. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение