Решение № 11132 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2007 г.

Решение № 11132 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2007 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Антоний Трифонов Трифонов от гр. Пловдив срещу заповед № К-4125 от 25.07.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушения на материалния закон и необоснованост и се иска нейната отмяна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Йовчева, пледира за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Жалбоподателят е заемал длъжността полицейски инспектор VI степен в IV-то РПУ - Пловдив към Областна дирекция на полицията (ОДП) - Пловдив. На 27.06.2007 г. е подал заявление до министъра на вътрешните работи, чрез директора на ОДП - Пловдив, за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание, на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, входиран в МВР - Национална служба "Полиция" - ОДП - Пловдив с вх. № Я-10440 от 27.06.2007 г. С писмо изх. № Я-5452 от 28.06.2007 г. (л. 12) и в изпълнение на процедурата по чл. 260 от ППЗМВР директорът на ОДП - Пловдив е изпратил заявлението на държавния служител на директора на НС - "Полиция" (НСП) - МВР - София за съгласуване и с мнение служебното правоотношение с Антоний Трифонов да бъде прекратено на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - по негово желание. На 10.07.2007 г. директорът на НСП е подписал съгласието си, видно от резолюцията върху заявлението (л. 13). На 17.07.2007 г. жалбоподателат е подал друго заявление, с което оттегля изразеното вече желание за освобожване - вх. № 11513 от 18.07.2007 г. (л. 11), върху което е поставена резолюция "не съм съгласен" от директора на ОДП - Пловдив. Заявлението е изпратено с писмо изх. № Я-6180 от 18.07.2007 г. до министъра на вътрешните работи чрез директора на НСП също с резолюция за несъгласие от 24.07.2007 г. С атакуваната заповед жалбоподателят е освободен от служба на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Заповедта е издадена от компетентния административен орган, в кръга на неговите правомощия и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на процедурата, водещи до нейната отмяна. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР предвижда, че държавните служители се освобождават от служба по собствено желание. При тази хипотеза освобождаването от служба се извършва въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по назначаването чрез началника на съответното структурно звено според разпоредбата на чл. 260 ППЗМВР. Следователно, за да възникне материално-правното основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е необходимо подаването на рапорт от служителя до министъра на вътрешните работи, в който е обективирано волеизявление за това и достигането му до адресата. В действащата редакция на разпоредбата на чл. 260 от ППЗМВР (ДВ, бр. 47 от 2006 г.) към датата на издаване на обжалваната заповед не е предвидена процедура, при която след подаването на рапорт служителят да може да оттегля съгласието си. Предвид това следва да се приложат общите принципи в правото, а именно: оттеглянето може да породи правно действие в случай, че е достигнало преди или най-късно едновременно с рапорта за освобождаване от служба до административния орган, която хипотеза в конкретния казус не е налице. Направеното валидно волеизявление от служителя по чл. 260 ППЗМВР има конститутивен характер и не може да бъде свободно оттеглено след достигането му до адресата. Още повече при наличие на несъгласие на другата страна по правоотношението - административния орган. То е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаването му от служба. В жалбата се твърди, че е налице порок във волята при депозиране на заявлението за освобождаване от служба по собствено желание поради упражнен върху жалбоподателя натиск. Твърди се също, че административният орган не е взел отношение по заявлението, с което е оттеглено съгласието. Тези възражения са неоснователни. Според нормативната уредба причините, мотивирали служителя да подаде първоначално рапорт за освобождаване от служба, а впоследствие - да оттегли същия, не могат да бъдат предмет на преценка при контрола за законосъобразност на оспорения административен акт и съответно - основание да се счете, че волеизявлението на служителя да бъде освободен от служба не е израз на свободно взето решение. Освен това тези доводи на жалбоподателя не са подкрепени с доказателства. Не отговаря на доказателствата по делото и твърдението, че върху заявленията на жалбоподателя липсват резолюции, че първоначално са поставени, след това коригирани. Върху двете заявления - това от 27.06.2007 г. (л. 13) и от 18.07.2007 г. (л. 11) - са налице резолюции, без никакви корекции или зачертавания. При извършената служебна проверка на оспорения административен акт съдът не установи други нарушения. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Водим от горното и на основание 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,