Решение № 3123 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 1469 от 03.08.2023г. по адм. дело 452/2023г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател счита, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен бил извода на съда, че оспореният административен акт е немотивиран. Твърди се, че административният акт е издаден в предписаната от закона форма. На следващо място счита за неправилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. В заключение счита, че административният акт е мотивиран, издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимия процесуален и материален закон и целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, да реши спора по същество и да отхвърли жалбата срещу Уведомителното писмо. В зависимост от изхода на делото претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 400лв, както и разноски за платена държавна такса за касационно обжалване. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Чифлик ливади ЕООД в писмен отговор излага съображения за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли съда да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. В с.з. за ответника се явява адв. Спасова, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Чифлик ливади ЕООД срещу Уведомително писмо изх. 02-010-2600/77#7 от 20.02.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Твърденията на жалбоподателя са били, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и в нарушение на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. За да постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма нарушение на изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Приел е също, че е допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, които норми изискват административния акт да се издаде след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и които вменяват на административния орган задължение за служебно събиране на доказателства. Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Чифлик ливади ЕООД срещу Уведомително писмо изх. 02-010-2600/77#7 от 20.02.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Съдебното решение е правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че от съдържанието на писмото не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях аргументите му за постановяване на отказа за финансово подпомагане. Съдът е извършил цялостна проверка на съдържанието на уведомителното писмо вкл . данните в изготвените таблици и разясненията към тях и е стигнал до обоснован извод за неспазване на установената форма при издаване на административния акт. Правилен е извода на съда, че не е ясно защо и въз основа на кои фактически установявания административния орган е приел, че заявеният брой животни за кампания 2022г. е по- малък от одобрения такъв с Писмо с изх.02-010-2600/77 от 13.02.2019г. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Недопустимо е едва във фазата на съдебното производство в открито с.з. и в писмени бележки, да се прави опит за мотивиране на административния акт, предмет на оспорване в това производство. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е извършил неправилен анализ на приложимите нормативни изисквания. От изложеното от съда се установява, че в мотивите си той е изложил на първо място фактите по спора, които е възприел въз основа на приложените писмени доказателства. След това съдът е изложил и правните си изводи, след съпоставянето на установените факти с приложимото материално право. Изложените от решаващият съд мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 600лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Спасова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,