Решение № 11063 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2010 г.

Решение № 11063 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3144/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за Социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кюстендил, против решение № 15 от 13.01.2010 г. по адм. дело № 592 по описа за 2009 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД-12-77/17.11.2009 г., както и потвърденото с него разпореждане № 478/5.10.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Ответницата Марияна Георгиева Грънчарова от гр. Дупница, обл. Кюстендил, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Кюстендилския административен съд е решение РД-12-77 от 17.11.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 478 от 5.10.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което Марияна Георгиева Грънчарова от гр. Дупница е задължена на възстанови сума с общ размер 200.10 лв., от които 167.79 лв. представляват получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 16.10.2008 г. - 21.10.2008 г. и 32.31 лв. - лихви. С постановеното решение Кюстендилският административен съд е отменил оспорените актове, след като законосъобразно е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), обосноваващи основание за недължимост на парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително правоотношение на осигуреното лице. Този правилен извод произтича от анализа на издадения присъствен лист от втория осигурител "Дива мед" ООД, от който се установява, че през периода 16.10.2008 г. - 21.10.2008 г. осигуреното лице не е полагало труд при втория работодател. Касационните доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради материалноправни и процесуалноправни нарушения са неоснователни. Развитите съображения са изолирани от приложимата материалноправна норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, която лишава от право на парично обезщетение за временна неработоспособност тези осигурени лица, които са нарушили определения от здравните органи режим - само за дните на нарушението. В разглеждания случай от представената епикриза е установено, че за дните на временната неработоспособност осигуреното лице е било на болнично лечение в Клиничен център по ендокринология и геронтология "Акад. "Ив. Пенчев". Липсват каквито и да било сведения, че лицето се е отклонило от провежданото в клиниката лечение, за да извършва трудова дейност по договора с "Дива Мед" ООД. В обратен смисъл е представеният присъствен лист, чиято доказателствена стойност не е била оборена. За периода на изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително право- отношение на осигуреното лице не е било изплатено трудово възнаграждение, поради което не е налице нарушение на забраната за едновременно получаване на обезщетение от ДОО и трудово възнаграждение. По допълнителното трудово правоотношение за работа общо 40 часа в месеца е било изплатено трудово възнаграждение, върху което осигурителят дължи съответните осигурителни вноски. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и като ги е отменил, Кюстендилският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,