Решение № 695 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2009 г.

Решение № 695 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Митко Георгиев Харакчиев, чрез адв. Велислав Иванов Митрушев, срещу Решение № 118 от 31.03.2009 година по адм. д. № 545/2008 година на Старозагорския административен съд, VII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е отхвърлен предявения от Митко Георгиев Харакчиев, с адрес Затвора гр. Стара Загора, иск за заплащане на обезщетение в размер на 4120 лева за претърпяни от него неимуществени вреди за периода от 01.09.2003 година - 18.08.2008 година вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Затвора гр. Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на възможност за организирано наблюдение на видео програми най-малко веднъж седмично, както и за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане и обезщетение за забава, считано от датата когато вземането е добило изпълняемост до окончателното му издължаване, като неоснователен. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпяни от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно - следствена връзка с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Затвора гр. Стара Загора, е обоснован и законосъобразен. С оглед разпоредбата на чл. 167г от ППЗИН, съгласно която осъдените на доживотен затвор са настаняват в обособени отделения, като се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, съдът правилно е приел, че упражняването на правото за организирано наблюдение на видео програми е несъвместимо с режима, при който ищецът изтърпява наказанието "доживотен затвор без замяна". Той не може да се ползва от това право, поради което не е налице и насрещно задължение за административни органи или длъжностни лица за обезпечаване и осигуряване на възможност за неговото упражняване, респективно неизпълнение, което да е "на законосъобразно бездействие" по смисъла на закона. След анализ на свидетелските показания в тяхната съвкупност, правилно е прието и това, че ищецът не е доказал по несъмнен начин, че действително е претърпял претендираните вреди и че твърдяният вредоносен резултат е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица в Затвора - гр. Стара Загора. От изложеното е видно, че не са налице посочените в касационната жалба пороци на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение