Решение № 13091 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5423/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Барбова чрез нейния процесуален представител срещу решение 418/25.02.2021 г. по адм. д. 3716/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - кмета на район Северен при община Пловдив, в писмен отговор чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Барбова срещу заповед 19РД09-623/06.11.2019 г. на в.и.д. кмет на район Северен при община Пловдив, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да бъдат премахнати незаконни строежи: Пристройки към сграда за обществено хранене Малката Марица, ситуирана в УПИ I обслужваща дейност, кв. 2 по плана на Международен панаир гр. Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.507.5 по кадастралната карта. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От приетите по делото доказателства, включително и изготвената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че единственият законно изграден обект в имота е сграда с предназначение за обществено хранене с площ 138 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 56784.507.5. Спорът по същество е доколко дървения навес съществува на място, в какъв вид, налице ли е строителство и преустройство и законно ли е това. От представен проект от 1999 г., заключението на вещото лице и обяснителна записка се установява, че към ресторанта е предвиден дървен навес. Адресатът на заповедта доброволно е премахнал постройката на изток от кухнята, но постройката по дървеният навес на лятната градина не е премахната. Реализираното под навеса изграждане на зид под стъклената конструкция и стена на западната страна върху подпорния зид на бул. Цар Борис III Обединител 37А, представлява строеж, за който не са представени строителни книжа. Така постановеното решение е процесуално незаконосъобразно и необосновано: В представения с административната преписка констативен акт 47/24.09.2019 г. както и в оспорената заповед е описано осъщественото в поземлен имот с идентификатор 56784.507.5 строителство на три постройки: 1. Западно от съществуващ ресторант в имота, представляваща преустройство на дървен навес, покрит с керемиди с площ 126 кв.м. - бивш обект по чл. 56 ЗУТ, разрешен през 2012 г., към момента на проверката преустроен в зала за консумация чрез изграждане на зид и остъкляване на навесната конструкция; 2. Съществуващият ресторант в поземлен имот с идентификатор 56784.507.5; 3. Третат сграда, източно от съществуващ ресторант, представляваща пристройка към него, свързана с кухненски сервизни помещения, с размери 10,15 м. х 2,10 м. и височина 2,50 м. 2,85 м., площ 21 кв.м., строежът изпълнен със стени термопанели, покрив от гофрирана ламарина, едноскатен с наклон, бетонов под и основи. В диспозитива на административния акт е наредено премахването на пристройките към сграда за обществено хранене в имота. По делото липсват мотиви дали разпореденото от органа дава достатъчна възможност да се конкретизира процесното строителство, като вместо това административният съд е възприел какво подлежи на премахване по лични убеждения, а не съобразно диспозитива на административния акт. В случай, че е достигнал до извод за липса на конкретика при определяне на параметрите и обема на незаконния строеж, който е разпореден да се премахне, съдът не е следвало да санира тези пороци на заповедта чрез позоваване на констатациите на експертизата в съдебното производство по оспорване на заповедта. По този начин се е произнесъл по предмет, различен от очертания в заповедта, поради което изведените изводи по законосъобразността на заповедта са необосновани. В съдебният акт са изложени мотиви по законосъобразността на акта само по отношение на нареждането на премахването на обект 1 по констативния акт осъщественото преустройство на дървения навес от западната страна на ресторанта. От така формулирания диспозитив на акта не става ясно дали обект 1 подлежи на премахване, доколкото същият в заповедта е описан единствено като постройка, а не като пристройка към ресторанта. Дори и да се приеме, че органът визира и този обект, не става ясно дали разпореждането е срещу цялата пристройка или отделни части от нея изграден зид и остъкляване. От изложеното не става ясно до каква степен и точно какво е разпоредено за премахване. В този смисъл безспорно е установено от съдебно-техническата експертиза, че всъщност дървеният навес е узаконена пристройка-съществуващ дървен навес по одобрен проект от 09.04.1999 г. /стр. 67 от първоинстанционното дело и заключението на вещото лице/. Съдът не е отграничил всъщност какво точно се премахва съобразно обстоятелствената част на заповедта и нейния диспозитив. Съдът е приел наличието на построен незаконен строеж под дървения навес, без да направи конкретизация чрез описание на приетото от него за незаконно построено. Липсват мотиви по обект 3, който в административния акт също е нареден за премахване. Обстоятелството, че към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза строежът е премахнат доброволно не означава, че и този строеж, приет в обстоятелствената част на заповедта като незаконен, не следва да бъде изследван с оглед диспозитива на заповедта. Всъщност съдът е изложил мотиви само за една постройка, а не за посочените в заповедта три такива, като не е съобразил описанието в заповедта с нейния диспозитив-премахване на пристройки към сграда. Съдът е следвало съобразно направеното в заповедта и констативния акт описание да направи правния извод за наличието или не на ясно индивидуализиран строеж съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като изследва и предпоставките за неговата търпимост. Решаващият съд не е извършил преценка за търпимостта на процесното строителство. На първо място не се излагат мотиви дали всеки от наредените за премахване обекти е постройка или пристройка, а термините се използват като синоними. Пристройката към една сграда се различава от самостоятелна сграда от допълващо застрояване, доколкото първата става част от основното застрояване, тъй като се присъединява неделимо към главната сграда. Неправилно е приета материалната законосъобразност на заповедта без да са изследвани за момента на изграждане на нареденото за премахване или предпоставките за неговата търпимост. По този начин съдът е постановил решение при съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да установи безспорно релевантните за изхода на спора обстоятелства относно яснотата на нареденото за премахване и в случай, че строежа е достатъчно индивидуализиран неговият характер и предпоставките за търпимост, респективно липсата на такива. По реда на чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,