Решение № 15751 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2008 г.
ВАСIII отделение21.12.2009 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Иван Димов Иванов от гр. Варна, против заповед № К-5809/15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 15751 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15814/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Иван Димов Иванов от гр. Варна, против заповед № К-5809/15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Изложени са съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалните представители на жалбоподателя. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Със заповед № К-5809/15.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на главен инспектор Иван Димов Иванов - началник на група "Противодействие на престъпността през ГКПП" от ГПУ - Варна към РГС - Бургас при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория "В" е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 8.07.2008 г. в гр. Варна е задържан при получаване на сумата от 400 лв., от физическо лице с наложени ограничения за напускане на страната заради финансови задължения и образувани преписки за измама - деяние, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Със заповед № К-4201/23.07.2008 г. издадена от министъра на вътрешните работи във връзка с обективираните в предложение вх. № 12653/14.07.2008 г. данни, че на 8.07.2008 г. при проведена операция от служители на отдел "Вътрешна сигурност" - МВР, Иван Иванов - служител на ГПУ - Варна е задържан при приемане на подкуп в размер на 400 лв, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена комисия, която в качеството на дисциплинарно - разследващ орган да извърши проверка и изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Въз основа събраните в административната преписка документи и снетите от служителя писмени обяснения, от комисията е изготвена справка рег. № 8377/05.08.2008 г. съдържаща констатации за извършено от Иван Димов Иванов дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 224, ал. 1, т. 4 ЗМВР, тъй като е задържан при приемане на подкуп от лицето Юрий Гайдарджиев. При това е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Срещу констатациите в справката, от жалбоподателя са подадени възражения вх. № 8563/11.08.2008 г., обсъдени в становище на комисията рег. № 8727/18.08.2008 г., с което повторно е предложено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Иван Димов Иванов, поради установени дисциплинарни нарушения по Етичния кодекс. С оглед събраните данни, направените от дисциплинарната комисия констатации и предложението за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на Иван Димов Иванов, министърът на вътрешните работи с оглед компетентността, предоставена му по чл. 228, т. 1 ЗМВР и след изричното приемане на писмените обяснения на служителя, е издал процесната заповед. В мотивите на акта е прието, че Иван Димов Иванов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, като на 8.07.2008 г. е получил пари от лице с наложени ограничения за напускане на страната. Направен е извод, че деянието на служителя е несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания относно наличието на допуснати при издаване на обжалваната заповед, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приложените по делото документи се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, с оглед издаването на заповед за откриване на дисциплинарно производство, събирането на относимите данни, снемането на писмени обяснения на лицето и запознаването му със събраните доказателства, изготвените предложения и заповеди. Поради това съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с конкретните възражения, наведени в писменото становище на процесуалните представители на жалбоподателя по съществото на спора, следва да се отбележи, че направеният от административния орган извод за установено дисциплинарно нарушение изцяло кореспондира с приложения в преписката доказателствен материал. Неоснователен е наведеният довод, че заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 225 ЗМВР, с оглед изричното правило на чл. 223 ППЗМВР, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание (в случая министърът на вътрешните работи), разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Всички документи по процесното дисциплинарно дело са изпратени в Министерството на вътрешните работи от началника на ГПУ - Варна, с писмо изх. № 8763/18.08.2008 г. - вх. № 14855/22.08.2008 г. по регистъра на МВР. Поради това, двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР тече от последната дата и включва момента на издаване на процесната заповед. В резултат съвкупната преценка на приложените по делото документи, включително справките в административната преписка, имащи характера на официални, свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща съда формална доказателствена сила, настоящият състав приема за обоснован извода, направен от административния орган, че от жалбоподателя са осъществено тежки нарушения на служебната дисциплина - нарушаване на етичните правила за поведение на служителите в МВР, уронващи престижа на службата. Според чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, дисциплинарно наказание "уволнение" задължително се налага в случаите на извършването на други тежки дисциплинарни нарушения, каквито съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР са и деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата - в случая тези по т. т. 7, 8 и 29 от Етичния кодекс, налагащи на служителя да пази доброто име на институцията, да насърчава уважението към закона, като дава личен пример с поведението си и да не се възползва от правомощията си с цел лично облагодетелстване или друга користна цел. Съобразно чл. 245, т. 8 ЗМВР при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" се прекратява и служебното правоотношение на държавния служител в МВР. Предвид осъщественото от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227 вр. чл. 230 ЗМВР, установено по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, съдът намира, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение е съобразена изцяло с приложимия материален закон и неговата цел. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, и спазване на административнопроизводствените правила. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,