Решение № 3588 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2014 г.

Решение № 3588 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Христо Андонов Табаков, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 1693 от 21.07.2014 г. постановено по адм. дело № 1427 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Поради отказа му да даде алкохолна проба с дрегер на Табаков е издаден талон за медицинско изследване, с определен в него час на съставяне 8.30 ч. Свидетеля Пламен Табаков е установил, че е заварил брат си на мястото на ПТП около 9.15 ч., след което го откарал в болницата. Пред кабинета чакали около 20 минути. В приетия по делото лист за преглед на пациент е отбелязано, че "... отказва вземане поради просрочено време. " Като час на започване на прегледа е отразен 9.36 ч. Табаков не е отказал да даде кръв, а на него му е било отказано от лица, които нямат право да откажат според Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Поради това количеството алкохол в кръвта на Табаков не е установено, макар, че е било възможно изследване след посочения в талона час, но в рамките на срока по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. Не споделя изводите на първоинстанционния съд, че явяването за даване на кръвна проба след времето, указано в талона се приравнява на отказ да бъде дадена кръвна проба. Счита, че сам по себе си отказът за проба с техническо средство не съставлява укоримо поведение или грубо нарушение с последиците на държавна принуда. В обжалваната принудителна административна мярка (ПАМ) не са посочени мотиви относно срока, за който се налага, което лишава съда да прецени дали правомощието на административния орган е упражнено в съответствие с целта на закона. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендира разноски, съобразно приложен списък. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" (ПП) към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Христо Антонов Табаков срещу заповед за прилагане на ПАМ № 14-1030-000879 на началник сектор ПП към ОД на МВР - Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед № 14-1030-000879 на началник сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив по отношение на Христо Антонов Табаков, е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Изложил е, че за да пристъпи към налагането на ПАМ административният орган е приел за установено, че Христо Андонов Табаков на 29.03.2014 г. около 07.05 часа в гр. Пловдив, на ул. "Голямоконарско шосе" № 7, като водач на МПС - Фолксваген Пасат с рег. № РВ0185РН: - не е контролирал непрекъснато автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е допуснал ПТП с движещия се по нея л. а. Шкода с рег. № РВ3169КМ - протокол за ПТП; - отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер за употребата на алкохол, съответно е издаден талон за медицинско изследване. По този начин водачът е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Поради това и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на Табаков е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление до решаване въпроса за отговорността. Съдът е посочил, че като част от административната преписка по делото са представени акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-1030-001468 от 29.03.2014 г. и издадено въз основа на него наказателно постановление (НП) № 14-1030-001468 от 24.04.2014 г. Заповедта за прилагане на ПАМ се основава на АУАН. От него се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване. От талона за медицинско изследване и лист за преглед на пациент в спешно отделение съдът е установил, че жалбоподателят се е явил да даде кръвна проба след времето, указано му в талона, което обстоятелство е приравнил на отказ да бъде дадена и кръвна проба. Не е кредитирал показанията на разпитания в съдебното производство свидетел. Посочил е, че свидетелят е брат на жалбоподателя и показанията му следва да се преценят на плоскостта на чл. 172 от ГПК - като заинтересован в полза на жалбоподателя. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните предпоставки и при наличието на посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП материално-правни предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Приел е за неоснователни доводите за липса на мотиви за срока на наложената ПАМ, тъй като тя е наложена в съответствие с изискванията на закона - до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са: установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Посочените в нормата предпоставки са дадени алтернативно. В случая е установено, че Табаков е управлявал МПС и е отказал проверка с техническо средство. Това не се оспорва от лицето и се потвърждава от АУАН и от дадения му талон за медицинско изследване. При безспорно установено наличие на една от алтернативно предвидените в нормата предпоставки, действията на Табаков във връзка с вземането на кръвна проба се явяват ирелевантни за законосъобразността на заповедта. Предвид това изложените в жалбата доводи в тази насока не обосновават незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на фактически основания в заповедта за прилагането на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство по надлежния процесуален ред, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Неоснователни са и доводите за липса мотиви относно срока за прилагане на ПАМ. Същият е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и при посочването му в заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,