Решение № 60158 от 8.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 650/2021 г.

Решение № 60158 от 8.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 650/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от защитника на осъдения Т. Н. А. за възобновяване на НОХД № 1649/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, и отмяна на присъда № 71 от 29.10.2019 г., с която е признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален "общ" режим. В молбата се твърди, че А. не е знаел за воденото срещу него съдебно производство, не се е укривал, уведомил е органите на досъдебното производство, че ще пребивава в Кралство Белгия, и е научил за присъдата едва след получаване на европейската заповед за арест. Иска се ново разглеждане на делото, за да бъде реализирано правото му на защита в пълен обем. В съдебно заседание защитникът поддържа искането. Изтъква, че на Т. А. не е бил връчен обвинителен акт, че избраният от него адвокат е бил упълномощен да го представлява само на досъдебното производство, че няма доказателства за умишленото му укриване. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че осъденият е знаел за обвинението, и при привличането му като обвиняем е посочил два адреса – в България и чужбина, но не е намерен на нито един от тях и се е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване. Осъденият А. моли за възобновяване на делото или за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Постановената присъда на Районния съд в гр. Хасково не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 13.11.2019 г. По повод издадена на 02.03.2020 г. европейска заповед за арест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Хасково, на 10.09.2021 г. А. е предаден на Република България от Белгийските власти за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият е приведен в затвора в гр. Стара Загора на 15.09.2021 г. Молбата за възобновяване е подадена на 17.06.2021 г. Шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК в случаите, когато осъденият е бил задържан от компетентните власти на чужда държава, тече от момента, в който лицето реално е могло да упражни правото си да поиска преразглеждане на делото и да участва в производството пред ВКС, т. е. от датата, на която осъденият е постъпил в някое от местата за лишаване от свобода за изпълнение на наложеното му наказание. В конкретния случай осъденият е ангажирал адвокат, който е предявил претенцията му по-рано, следователно искането за възобновяване е подадено в срок, от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Процесуалната възможност за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от визираните в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки, изключващи недобросъвестно поведение от негова страна. Когато органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателното производство не са допуснали нарушения и са проявили дължимата процесуална активност, за да установят местонахождението на лицето, да го призоват и да го уведомят за характера и естеството на обвинението срещу него, или да му връчат обвинителен акт, да го уведомят за датата на съдебното заседание и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, а обвиняемият /съответно подсъдимият/ се е укрил, след предявяване на обвинението, препятствайки процедурата по чл. 247 в, ал. 1 от НПК, или след нейното изпълнение, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, делото не се възобновява. В конкретния случай от приложените материали от досъдебното производство е видно, че на А. е повдигнато обвинение с постановление от 30.08.18 г. и надлежно му е предоставена възможност да даде обяснения в присъствието на упълномощен от него защитник – адв. В. Г.. В протокола за разпит е съобщил адрес за призоваване в България – с. Воденци, общ. Стамболово, както и е уведомил разследващия орган, че пребивава в Белгия на адрес в гр. Антверпен. След образуване на съдебното производство на 28.11.2018 г. са направени неуспешни опити за призоваване на Т. А. от двата съобщени от него адреса, както и от адрес в гр. Харманли, фигуриращ в Регистъра на населението като постоянен адрес. Изискани са справки за евентуалното му задържане, след което е обявен за издирване. Конкретно, от адреса в Кралство Белгия, съобщението се е върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена. Адв. В. Г. е представлявал Т. А. и е уведомил съда, че се е свързал двукратно с подзащитния си по телефона, уведомил го е за датата на съдебното заседание, но подсъдимият е заявил, че не може да присъства, тъй като ще изгуби работата си в Белгия. В съдебно заседание на 14.05.2019 г. е направена преценка, че процесуалните възможности за установяване на местонахождението на А. и призоваването му са изчерпани, и е даден ход на делото в негово отсъствие, с участието на адв. Г.. Пълномощното на последния, независимо че е изготвено в досъдебна фаза, е до приключване на делото. От изложеното е видно, че осъденият е бил надлежно известен за наказателното преследване срещу него, след което е напуснал страната. Не е положил усилия да получи пратката от адреса в чужбина, който сам е посочил. Доброволно е избрал да не участва лично в производството по делото, поради което молбата за възобновяване не следва да бъде уважена. Водим от горното, и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,