Решение № 7544 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2018 г.
ВАСII отделение21.05.2019 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1679 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 353/2018 г. на Административен съд – Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. срещу Заповед № 510/29.03.2018 г. на кмета на Община Б.. ОСЪЖДА К. П. да заплати на община Б. сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7544 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14687/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Б. срещу решение № 1679 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 353/2018 г. на Административен съд – Б., с което е отменена негова Заповед № 510/29.03.2018 г., издадена на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Едноетажни масивни постройки свързани помежду си с дървен навес", находящ се в североизточната страна на ПИ № 024008, м. "Амитица", землище на с. Р., община Б., извършен от К. М.. С касационната жалба се твърди неправилност решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Посочва неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на отменената заповед на кмета на община Б. и липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че допуснатите пропуски относно неяснота и неточност на описанието на строежа са несъществени и не променят извода за наличие на изцяло незаконен строеж. Иска се оспореното решение да бъде отменено. Претендират разноски. Ответникът – К. П., чрез процесуалния си представител адв. В. Х., с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта на кмета на община Б. е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, изразяващи се в неясно описание на разпоредения за премахване строеж, както и в разминаване в посочената застроена площ. По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните СТЕ, от която е установено, че в имота на жалбоподателите е изпълнена сграда – Две едноетажни постройки, свързано застрояване, изградени в северната половина на имот № 024008, в местност "Амитица", землище на с. Р., община Б. и на граница с имот № 024007. Имотът е с площ 1400 дка., с начин на трайно ползване – нива. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е приел пороци в процесната заповед досежно липса на възможност за индивидуализация на строежа. Разликите между отразените измервания в Констативен акт № 19/30.07.2017 г. и съдебно-техническата експертиза не са достатъчни за да настъпи объркване относно обекта на заповедта, още повече, че към констативния акт се съдържа геодезическо заснемане на поземлен имот № 024008, което е послужило за точното индивидуализиране на незаконния строеж. В него ясно и недвусмислено са отразени обектите, които подлежат на премахване. Освен това, в самата заповед и констативният акт № 19/30.07.2017 г. се съдържа изчерпателно описание на обектите, подлежащи на премахване и това са всички построени в имота. Не може да се приеме неяснота относно предмета на премахване само поради констатираното от вещото лице разминаване в термините "масивна " и "паянтова" постройка и установената разлика при измерването на място. От заключението представено от вещото лице по изготвената и приета СТЕ, става ясно, че разликата в посоченото в КА № 19 и установеното в СТЕ измерване на имота се получава от "навеса" заедно с постройки № 2 и № 4, който е с по-малка застроена площ и се получава разлика в крайното измерване. Следователно, въпреки разминаващите се измервания и евентуалното неточното посочване на броя сгради подлежащи на премахване, не се променя крайният извод за изцяло построен незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа и в имот с начин на трайно ползване – нива, без да е променено предназначението му. Допуснатите неточности в описанието и квадратурата на застроената площ не се явяват съществени нарушения във формата на акта, доколкото е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж-всички незаконно изградени постройки в процесния имот. Извършването им в периода 2012 г. -2016 г. изключва приложението на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и признаването им за търпими и неподлежащи на премахване. Като е достигнал до неверни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касация е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,