Решение № 13867 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2016 г.

Решение № 13867 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3369/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /СОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 431 от 25.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1634 от 2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 202-1402532/18.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 2219/12.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда са формирани при игнориране на част от събраните доказателства, чиято съвкупна преценка установява всички кумулативни предпоставки по чл. 177 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя по доставките. В подкрепа на тезите си излага подобни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "П. К. М." ЕООД, гр. С., с писмен отговор и в о. с. з., чрез процесуален представител, оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С.-град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 202-1402532/18.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 2219/12.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., с който на "П. К. М." ЕООД е определено задължение за ДДС на основание чл. 177 от ЗДДС в общ размер от 110 200.00 лв. по доставки, извършени от "В. Е. К. Интернешънъл" ЕООД. За да достигне до извод за основателност на жалбата съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон. Преценил е, че спорът между страните се концентрира върху наличието на пряка връзка между невнесения данък и ползвания данъчен кредит, както и върху установеността на предпоставките по чл. 177, ал. 2 ЗДДС за ангажиране на солидарната отговорност на получателя. В тази връзка решаващият състав е обсъдил издадения РА на доставчика, в резултат на което е приел, че при установени задължения за внасяне с РА в резултат на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по получени от него доставки, не би могло да се търси солидарна отговорност от всеки последващ контрагент, който е получател на доставки. След анализ на събраните доказателства и съобразяване на констатацията в РА за реалност на получените от ревизираното дружество доставки, решаващият състав е достигнал до извод за неприложимост на презумпцията за знание за формално издаване на документи за извършена доставка. В обобщение първоинстанционният съд е извел крайно заключение за липса на кумулативно предвидените елементи на фактическия състав на чл. 177 ЗДДС и е отменил РА. Настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е съобразил, че ревизията е повторна и е проведена в изпълнение на Решение № 1101/25.06.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с което е обявен за нищожен предходния РА № 2001006998 от 10.11.2010 г. за същите данъчни периоди. Повторната ревизия е възложена със ЗВР № 1306663/16.07.2013 г. от Началник - сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- гр. С., а РА е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, при липса на издадена ЗОКО. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в действащата й от 01.01.2013 г. редакция, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Нормата на § 35 ПЗР ЗИД ДОПК обаче предвижда, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. Константна в тази връзка е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е прогласен за нищожен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за идентични данъчни периоди. Тъй като повторната ревизия следва да се счита за продължение на първата, то същото производство е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна.. Именно поради това посоченият в § 35 от ПЗР ЗИД ДОПК "досегашен ред" включва както регламентираната преди изменението процедура по издаване на ревизионния акт, така и надлежното оправомощаване на компетентния орган. След като в случая ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, то приложим спрямо него е досегашния ред за издаването на РА чрез определянето с нарочна заповед от възложителя на ревизията на органа, който е оправомощен да издаде РА. При липсата на издадена ЗОКО следва да се приеме, че оспореният РА се явява издаден от органи по приходите, които не притежават персонална материална компетентност съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната му редакция, а този порок обуславя извод за нищожност на РА. Като не е съобразил това и е приел, че оспореният РА е действителен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се прогласи нищожността на обжалвания РА. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение