Решение № 8330 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2014 г.

Решение № 8330 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на СГКК - Велико Търново против решение № 633 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 397/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено негово решение № 94-7642-РД-20-04-6/1.02.2013 г. - отказ за изменение на КК на гр. Свищов относно имотните граници на ПИ с идентификатор 65766.417.94 и преписката му е върната за произнасяне по заявлението на Леман Нуриева със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът е подал и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 47 от 24.01.2014 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъдените до размер на 150 лв. - за адв. възнаграждение. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението и определението. Ответницата Леман Нуриева Черкезова оспорва жалбите. Другите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена против подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за изменение на одобрената КК по отношение на имотните граници на ПИ за материалноправно незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административното поризводство е образувано въз основа на заявление на Леман Нуриева от 8.11.2011 г., с което е поискала нанасяне на три нови обекти на кадастъра и изменение на кадастрални данни. От проекта за изменение и обяснителната записка се установява, че по същество се иска изменение на имотните граници на ПИ с идентификатор 65766.417.94, така че имотът да придобие площ и граници, сходни с описаните в нот. акт от 1995 г. Проектът предвижда изменение на южната граница, при което се отнема площ от имот идентификатор 65766.417.41 "собственост на ДАГ". При така заявеното искане компетентният административен орган следва да процедира по реда на чл. 53 и чл. 54 ЗКИР, респ. чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Това е така, защото несъответствието в основни кадастрални данни за недвижимите имоти ( каквито са данните за границите и площта), които са съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното действително състояние, представляват "непълноти и грешки" в одобрената КК по смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 3/2005 г. Тези несъответствия не са "явна фактическа грешка" на ПНИ по определението на § 1, т. 9 ДР на ЗКИР идентично с чл. 26 от ППЗСПЗЗ, които подлежат на отстраняване по реда на § 4к, ал. 8, т. 2, ал. 12 и ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ, защото не са несъответствия между съществуващите на местността трайни топографски обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. Промяната в имотните граници на ПИ и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и респ. § 4к, ал. 8, т. 2 ПЗР ЗСПЗЗ и при спазване на специалната административнопроизводствена процедура - за съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от всички пряко заинтересувани лица, респ. в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В случая не са налице условията за издаване на искания административен акт и оспореният отказ се явява законосъобразен. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. При този изход на делото разноските следва да се понесат от оспорващата страна. Като последица от отмяна на решението по делото, вкл. и в частта му за присъдените разноски, следва да се отмени и обжалваното с частната жалба определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният администартивен съд, второ отделение,