Решение № 13551 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2012 г.

Решение № 13551 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Джей Ком" ООД - София, за отмяна на влязло в сила решение № 8717 от 20.06.2011 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. дело № 9507 от 2010 г., с което е отменено решение № 1073 от 22.04.2010 г. по адм. дело № 4236 от 2008 г. на Административния съд - София-град, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Мирчева, ангажира становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд - петчленен състав, намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение, и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания във връзка с изброените в чл. 239, т. 1 АПК основания, петчленният състав намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От този текст е видно, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяването на решението, които не са могли да станат известни на страната въпреки полагането на дължимата грижа при водене на делото. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Към молбата за отмяна са приложени само четири броя "справки за задълженията на задълженото лице към дата" за фирмите "Буран ДД" ЕООД, "Рос 03" ЕООД, "Верида транс" ЕООД и "Райвъл" ЕООД от 4.08.2011 г., които са копия и не са и заверени за "вярно с оригинала", от които би могло да се изведе изводът, че по отношение на тези фирми има издадени данъчноревизионни актове от органи на НАП. По делото обаче не са представени тези актове, с които страната при поискване би могла да се снабди, а е поискано от съда служебно да издири и съобрази тези доказателства. Както бе изтъкнато по-горе, отмяна на влязло в сила решение може да бъде допусната само когато се представят писмени доказателства, които са новооткрити и не са могли да бъдат известни на страните, като съдът не събира служебно доказателства. В настоящия случай такива доказателства не се представят на съда, а се иска от него да събира доказателства, което е недопустимо в това извънредно производство, а освен това, дори и такива данъчноревизионни актове да съществуват, то те са издадени през 2004, 2005, 2006 и 2007 г. - далеч преди разглеждането на делото, и страната е могла да се снабди с тях и да ги представи пред съда, разглеждащ делото по същество, поради което те не могат да се разглеждат като нови или новооткрити. В молбата за отмяна се навеждат доводи за допуснати множество процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, но тези доводи касаят съществото на делото и е следвало да бъдат направени и разгледани от първостепенния съд и от касационната инстанция, но не и от съда, разглеждащ искане за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 8717 от 20.06.2011 г. на Върховния административен съд - тричленен състав, постановено по адм. дело № 9507 от 2010 г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,