Решение № 1267 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2007 г.

Решение № 1267 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5161/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218и ГПК /отм./ и чл. 218а б. "a" ГПК (отм.). Л. А. Б. и Б. А. Б. и двамата от гр. П. обжалват и искат да се отмени Решение № 1235 от 29. 06. 2007 година по гр.възз. д. № 574/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 44 от 27.06.2003 година по гр. д. № 3256/2001 година на Пловдивския районен съд по отхвърления им иск по чл. 108 ЗС . Поддържа се, че обжалваните решения са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. По подадената касационна жалба, състав на първо отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция, при повторното разглеждане на делото по жалба на Л. и Б. Б. след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск срещу РПК"Н" гр. П. и "С"Е. гр. Х. за предаване владението на собствена нива от 5.884 дка имот № 034054 парцел **** от масив 34 по плана на град П., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че макар и да са установили по безспорен начин правото си на собственост на имота, ищците- жалбоподатели не са установили, ответниците да владеят техния имот . Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложението на чл. 108 ЗС, нито на чл. 188 ГПК /отм./. Съдебното исково производство е образувано по заявения от Л. и Б. Б. ревандикационен иск срещу РПК "Н" гр. П. и "С" Е. гр. Х. за предаване владението на собствен недвижим имот, който ответниците владеят без основания. Съдилищата са отхвърлили ревандикационния иск, приемайки, че собствеността на ищците не е нарушен и не са налице основанията за реализиране на търсената съдебна защита. По силата на Договор за доброволна делба от 6.04.2000 година, сключен в необходимата форма между Л и РПК "Н" доброволно е прекратена съсобствеността на НИВА от 6.564 дка землището на гр. П.. Ищците Л. Б. и Б. Б. са получили в реален ДЯЛ - нива от 5.884 дка, съставляваща имот № 034054 парцел **** от масив 34, а съсобственика РПК "Н" гр. П. е получил в реален ДЯЛ - нива от 0.680 дка, съставляваща имот № 034053 парцел **** от масив 34 в землището на гр. П.. РПК"Н" гр. П. отдава под наем на "С"Е. гр. Х. своя имота . Като считат, че с това тяхно поведение двамата ответника препятстват възможността ищците да влязат във владение на имота, същите търсят защита по реда на чл. 108 ЗС, като няма спор относно квалификацията на заявения иск . От фактическа страна е установено, че ответникът РПК"Н" гр. П. респ. търговското дружеството- наемател, владеят и ползват само имота, отреден в реален дял на кооперацията, върху който имот е разположен ресторант "Ч" т.е. собствения си имот. В тази насока съдът е обсъдил и възприел свидетелките показания, че от 1966 година на едно и също място/ това отредено в дял на кооперацията/ съществува ресторант с голяма градина,който се ползваше от наемателите, както и е съобразено обстоятелството, че по силата на сключен в хода на делото договор, обективиран в НА № 48/2003 година, на 15.07.2003 година РКП "Н" гр. П. е продала на ЕТ "С", собственост на С. К., притежавания от нея недвижим имот на неучастващото по делото лице. Фактическите изводи на съда са направени след задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото- гласни и писмени, поради което и не може да се приеме тезата на защитата на касаторите за допуснати нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото. Материалният закон е приложен точно. След като безспорно ищците са установили право на собственост и границите на имота, чиято защита търсят, същите е следвало да установят, че именно този техен имот се владее от ответниците без основание . след като няма събрани доказателства в тази насока, то изводите на решаващия съд, че не са налице основанията на закона за осъждане на ответниците по делото, за обосновани, правилни и законосъобразни. Не се кредитират свидетелите тъй като дори самите ищци не твърдят, че ресторанта е построен върху тяхна земя, недоказано твърдението на ищците, че има упражняване на фактическа власт върху техния имот. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК /отм./, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия