Решение № 11943 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15653/2008 г.

Решение № 11943 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15653/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Божидаров Иванов от село Кранево против решение № 1380 от 22.10.2008 г. постановено по адм. д. № 946/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради необоснованост на съдебните изводи и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез процесуалния си представител - юрк. Лакова, прави писмени възражения относно основателността на касационната жалба, излагайки съображения, че съдебните разноски, направени в хода на проведено административно-наказателно дело, не представляват вреди, произтичащи непосредствено от отмененото наказателно постановление. Посочва също така, че съдебната практика по този въпрос е постоянна като се цитират и конкретни съдебни актове. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е редовно подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и като такава е процесуално допустима. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Румен Божидаров Иванов, с която същият моли да бъде осъдена ИА "Автомобилна администрация" гр. София да му заплати парично обезщетение в размер на 150 лева за причинените му имуществени вреди, представляващи направените от него съдебни разноски по к. адм. дело № 262/2008 г. по описа на Административен съд - Варна и произтичащи от успешно проведеното оспорване на наказателно постановление № 03-002207/31.07.2007 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация" - гр. Варна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С Решение № 2531/12.12.2007 г., постановено по н. а. х. д. . № 4097/2007 г. по описа на ВаРС е уважено оспорването на Иванов против НП № 03-002207/31.07.2007 г. като същото в производство по чл. 63 и сл. от ЗАНН е отменено. Решението е обжалвано от административно-наказващия орган, като по подадената жалба е образувано КАД № 262/2008 г. по описа на ВАС, но същото е прекратено с влязло в сила Определение № 1262/18.03.2008 г. По повод образуваното КАД, Иванов е ангажирал адвокатска защита и заплатил за това възнаграждения на адв. Цотов в размер на 150 лева. При тези факти, съдът е счел, че не е доказана от жалбоподателя пряка и непосредствена причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ между отмененото наказателно постановление и направените разноски. Развити са доводи, че отговорността за разноските е следвало да се търси по съответния ред в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК приложим на основание чл. 63 от ЗАНН, а не чрез иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., постановено по тълк. дело № 7/2008 на ОС на ВАС, бе прието, че административните съдилища не присъждат разноски в касационните производства, образувани по обжалване решения на районите съдилища, постановени по дела с наказателно-административен характер. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред "окръжния" (административния) съд по касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава единадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Щом приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административно-наказателно дело, нито пред първата, нито пред касационната инстанция, то отговорността на държавата не може да бъде ангажирана и чрез претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като това би представлявало заобикаляне на процесуалния закон. При положение, че закона отрича правото на оспорващия наказателно постановление да търси възстановяване на направените съдебни разноски, то предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недопустим поради липса на правен интерес и опит за заобикаляне на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,