Решение № 1454 от 9.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община Чепеларе срещу 1) Решение 6/08.01.2021 г. по адм. дело 321/2020 г. на Административен съд Смолян, с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по Заявление вх. ГА-Т-40/10.09.2020 г. на И. Рекова за издаване на удостоверение за търпимост по § 16 ПР ЗУТ за жилище, намиращо се в приземния етаж на сграда с идентификатор 80371.241.1624.1, построена в УПИ VII-965, кв. 74 по плана на гр. Чепеларе, и 2) Решение 30/26.01.2021 г. за допълването му с постановяване за връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението.

Ответникът И. Рекова, чрез процесуалния си представител адв. Динчева, изразява становище за правилност на обжалваните решения. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата против основното решение и за допуснато при постановяването на допълнителното решение съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 176, ал. 2 АПК.

I. Касационната жалба срещу Решение 6/08.01.2021 г. е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е главният касационен довод за липсата на правен интерес на Рекова да иска издаването на удостоверение за търпимост, тъй като не е доказала, че е собственик на обектите.

а. Правният интерес от административната услуга се съизмерява с благоприятните правни последици, които ще настъпят от удовлетворяването на искането за извършването й. Обективен признак за наличието на интерес в случая с издаването на УТ по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е провеждането на нотариално производство по повод на собствеността върху имота.

б. Удостовереният от заявителката факт на вече образувано производство пред нотариус с предмет придобиването по давност на имота е достатъчен да обоснове нейния правен интерес. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване на права е административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, необходим за снабдяването с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка. Отказът да бъде издаден документа препятства упражняването на претендираното право. Затова Рекова е надлежна заинтересована страна в правоотношението по издаването на УТ.

1. а. При произнасянето по искане за издаване на УТ административният орган следва да прецени единствено налице ли е обект с квалификацията на строеж, има ли строителни книжа за него, кога е изграден и отговаря ли на критериите за допустимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ (евентуално и допълнителните предпоставки по ал. 2 и 3 на нормата в зависимост от момента на реализиране на строежа).

б. Обсъждането на други въпроси откога започва да тече срокът за давностно владение, представлява ли обектът обща част на сградата по предназначение, имотът бил ли е предмет на прехвърлителна сделка в по-ранен момент и др. под., е извън компетентността на главния архитект. Основанията за придобиване на право на собственост по давност подлежат на изследване от нотариуса чл. 587 ГПК.

1. Противно на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, решението не е недопустимо.

а. Касаторът не е направил разграничение между правния интерес от издаването на УТ и допустимостта на жалбата против непроизнасянето му. Дори и интерес да не е налице, съдебното оспорване на отказа да се уважи искането е допустимо само поради факта, че заявителката е участник в административното производство и адресат на неблагоприятния акт. Съществуването на правен интерес от административната услуга е въпрос по законосъобразността на мълчаливия отказ, а не по правото на жалба срещу него.

б. Мълчаливият отказ не е съдебно оспорен преждевременно.

Изводът на съда в тази насока правилно е основан на срока за дължимо произнасяне от органа, който, обратно на тезата в касационната жалба, е 14-дневен, а не 1-месечен. Срокът е установен в действалата към релевантния момент общинска наредба, приложима и спрямо главния архитект в длъжностното му качество.

1. Доколкото не е налице предходен влязъл в сила изричен акт на компетентния орган, с който се отказва издаването на УТ с идентичен предмет по заявление на Рекова, допустимостта на искането до главния архитект не е била засегната от отрицателната административнопроизводствена предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.

1. Мотивите на съдебното решение в частта им по съществото на отказа - относно осъществяването на кумулативните предпоставки, обуславящи признаването на строежа за търпим, са обосновани от фактическа страна с констатациите на съдебно-техническата експертиза и почиват на съобразено с елементите от фактическия състав по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ тълкуване на закона. Те се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане ненужно.

II. Допустима, но неоснователна е и касационната жалба срещу допълнителното Решение 30/26.01.2021 г.

1. Първостепенният съд е бил сезиран с молба от Рекова за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 6/08.01.2021 г., която е оставена без разглеждане. Съдът е преквалифицирал искането и е възприел служебен почин за постановяване на допълнително решение чл. 176, ал. 1 АПК.

В тази хипотеза процесуалното правило по ал. 2 на нормата за съобщаване на искането на насрещната страна с указания за представяне на отговор не е приложимо, за да бъде неспазването му съществено съдопроизводствено нарушение.

1. Вън от служебния почин, евентуалното нарушение не би опорочило решението от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

Връщането на преписката (поискано изрично и с първоинстанционната жалба) е последица от отмяната на мълчаливия отказ, в която е намерило израз задължаването на административния орган да издаде документа чл. 173, ал. 3 АПК. Поради това и независимо от позицията на органа, съдът е трябвало да постанови допълнителния диспозитив на решението.

III. 1. Изложените съображения мотивират оставянето в сила на двете атакувани решения - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

1. При неоснователността на касационните жалби, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция общо в размер на 950 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение