Решение № 6647 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2010 г.
ВАСII отделение19.05.2010 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 30.12.2009 г. на Административен съд-Русе, постановено по адм. дело № 410/2009 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6647 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2377/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Йорданова Горлоева и Галин Николов Горлоев, двамата от гр. Русе против решение № 50 от 30.12.2009 г. на Административен съд-Русе, постановено по адм. дело № 410/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-РС-04/19.03.2008 г. на началника на РДНСК-Русе, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Магазин", находящ се в УПИ ХVIII-191, кв. 682 по плана на гр. Русе, с административен адрес гр. Русе, бул. "Липник" № 106. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради противоречие на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на атакуваната заповед, евентуално обявяване на нищожността й като издадена от некомпетентен орган. Ответната страна РДНСК-Русе писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното основание за издаването й и при липса на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорното между страните обстоятелство е дали обектът предмет на обжалваната заповед е строеж или е преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности. Това се определя от фактическите белези на обекта. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята или сградата. За да бъде преместваем, обектът трябва да може да се демонтира без нарушаване на целостта му и да се поставя на друго място. Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да не е трайно свързан със земята. Установено е, че процесният обект е изграден като върху армирана бетонова настилка са монтирани метални колони, метални греди и столици. Ограждащи стени от изток и запад / изградената ограда/ са тухлени върху ивични бетонови основи със стоманобетонови колони и пояси и върху тях стъпват и са бетонирани стоманените греди на покривната конструкция. Така съществуващата законно изградена ограда става част от конструкцията на съоръжението. По фасадата към бул. Липник е изпълнен каменен зид с височина 85 см, измазан отвън, върху който е монтирана дограма. Покривът е с двускатен наклон и е изпълнен от термопанели. Поради вида на прикрепването си обектът е засегнал земята и трайно е определил начина на използването й, ето защо не представлява преместваемо съоръжение, а строеж. Липсата на строителни книжа го определят като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, както правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби приемат административният орган и съдът. Последният обосновава решението си с всички събрани по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице относно фактическите характеристики на обекта. Изложеното в писмо № 94ГГ/608/11.12.2007 г. на гл. архитект на община Русе становище, че строителството в УПИ ХVIII-191, кв. 682 по плана на гр. Русе се извършва съгласно одобрените строителни книжа /разрешение за строеж на ограда и разрешение за поставяне на преместваем обект/ и действащите правила и нормативи, не обвързва издателя на обжалваната заповед, както и административния съд и следва да се цени с оглед останалите доказателства по делото. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 225, ал. 1
- чл. 5