Решение № 11532 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2018 г.

Решение № 11532 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8800/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от ЕТ "Тоника – П. Миленов", ЕИК 121676118, представляван от П. М., чрез пълномощника му адв. Д. Д., с която, на осн. чл. 239, т. 1 АПК, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 6523 от 28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 7091/2015 г. от Административен съд София-град и на потвърждаващото го Решение № 2629 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. от Върховния административен съд, трето отделение. Към молбата е приложено писмено доказателство – нотариален акт № 142, том ХХХV, дело № 11560/2017 г. на Службата по вписванията гр. София, за което се твърди, че е ново доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство. Твърди се още, че с това доказателство молителят се е снабдил на 28.03.2017 г., т. е. след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, като касационният съд, предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, не го е взел предвид при постановяване на окончателния съдебен акт. Моли за отмяна на цитираните съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. В съдебно заседание, процесуалният представител на молителя поддържа молбата и претендира присъждане на понесените по делото разноски, съгласно представения на съда списък. Ответната страна – Кметът на Столична община, район "Триадица" не е взел становище по молбата в срока по чл. 242, ал. 2 АПК и не е изпратил процесуален представител в о. з. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. ЕТ "Тоника – П. Миленов", представляван от П. М., е страна по делата на Административен съд София-град и на ВАС, като съдебните решения, чиято отменя се иска, са неблагоприятни за него. С Решение № 6523 от 28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 7091/2015 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Тоника – П. Миленов" против Заповед № РД-09-2-248 от 08.07.2014 г., издадена от Кмета на Столична община, район "Триадица", с която, на осн. чл. 65, ал. 1 ЗОбС е наредено да се изземе общински нежилищен имот – частна общинска собственост, съгласно АЧОбС № 1619 от 20.12.2012 г., представляващ ј ид. част от магазинно помещение със застроена площ от 58.60 кв. м, заедно с ј ид. част от тоалетна със застроена площ от 2.00 кв. м, разположени в партерния етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. "Княз Борис І" № 75 от владението на П. М. – управител и собственик та ЕТ, който го държи без правно основание. С Решение № 2629 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. Върховният административен съд, трето отделение е оставил в сила това решение на първостепенния съд. В проведеното пред касационната инстанция, на 05.02.2018 г., открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Д. Д., е представила нотариален акт № 142, том ХХХV, дело № 11560/2017 г. на Службата по вписванията гр. София, който е бил приет от съда и приобщен към доказателствата по делото. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на каквото правно основание се позовава молителят, може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства", по смисъла на посочената правна норма, са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая като ново доказателство молителят сочи нотариален акт № 142, том ХХХV, дело № 11560/2017 г. на Службата по вписванията гр. София, с който се е снабдил на 28.03.2017 г. и който е бил представен в касационното производство пред съда, приет е от касационната инстанция и е приобщен към доказателствата по делото. Следователно, представеният пред настоящата инстанция документ не представлява "ново доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като вече е бил представен в съдебното производство пред Върховния административен съд. Обстоятелството, че по силата на този нотариален акт П. М. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот не е ново обстоятелство със съществено значение за проведения административен процес, тъй като съгласно чл. 64, ал. 2 ЗОбС спорът за материалното право – правото на собственост, следва да бъде решен между правоимащите по общия исков ред. По същество с искането за отмяна се прави опит да се пререши правния спор. В производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, могат да бъдат разглеждани единствено основанията за отмяна които изчерпателно са посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК, но не и въпроси по същество на спора. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски от страна на молителя е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК Върховният административен съд,