Решение № 14434 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2014 г.

Решение № 14434 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10646/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу решение № 4182 от 23.06.2014 г., постановено по адм. дело № 8178 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 22131107107/15.11.2011 г., издаден от Н. Ушева - инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта на непризнато право на данъчен кредит на "Електрисити" ЕООД в размер на 86 133,75 лв., както и съответните начислени лихви, по фактури: № 37/25.11.2009 г., № 40/26.11.2009 г., № 42/27.11.2009 г. и № 46/30.11.2009 г., № 54/21.12.2009 г., № 55/23.12.2009 г. и № 58/30.12.2009 г., № 351/19.04.2010 г. и № 353/23.04.2010 г., № 932/02.08.2010 г., № 941/13.08.2010 г., № 946/17.08.2010 г. и № 951/26.08.2010 г., № 303/03.08.2009 г., № 309/21.08.2009 г. № 701/19.10.2009 г., № 706/23.10.2009 г., № 589/03.08.2010 г., № 598/12.08.2010 г., № 602/18.08.2010 г., № 609/26.08.2010 г., № 701/15.09.2010 г., № 703/20.09.2010 г., № 705/24.09.2010 г., № 711/15.09.2010 г., № 716/17.09.2010 г., № 719/27.09.2010 г., № 721/28.09.2010 г., № 724/30.09.2010 г., № 820/02.11.2010 г., № 822/09.11.2010 г. и № 826/19.11.2010 г., издадени от "Акватест" ООД, "България Бизнес Трейдинг" ЕООД, "Хамер" ЕООД, "Ист Вест" ЕООД, "Енджъл Ж 83" ЕООД. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електрисити" ЕООД оспорва касационната жалба чрез адв. Василева. Моли да бъде потвърдено решението на АССГ в обжалваната част. Подробни съображения развива и в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция е решение на АССГ, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 22131107107/15.11.2011 г., издаден от Н. Ушева - инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта на непризнато право на данъчен кредит на "Електрисити" ЕООД в размер на 86 133,75 лв., както и съответните начислени лихви, по фактури, издадени от "Акватест" ООД, "България Бизнес Трейдинг" ЕООД, "Хамер" ЕООД, "Ист Вест" ЕООД, "Енджъл Ж 83" ЕООД. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнато от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА в посочената по-горе част. За да постанови този резултат административният съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е основното и допълнителното заключение на СчЕ. Въз основа на събраните доказателства е установил, че възлагането на извършването на услугите е направено с представените писмени договори с всеки отделен доставчик, в които изрично е вписан видът и характерът на възложената работа, както и конкретното местонахождение на обектите, на които работата следва да се извърши. Самото фактическо извършване на процесните услуги, както и приемането им е удостоверено с представените протоколи за извършена работа, подписани от съответния доставчик и "Електрисити" ЕООД. Посоченото се удостоверява и от представените обяснения и извлечения от счетоводната отчетност на доставчиците. С оглед тези констатации, съдът е обосновал извод, че оспорените фактури касаят реално осъществени доставки на услуги, поради което незаконосъобразно с РА не е признато на дружеството право на приспадане на данъчен кредит. В подкрепа на тезата си съдът се е позовал и на практика на СЕС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че възприетата от съда фактическа обстановка кореспондира на доказателствата по делото. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Според касатора неправилен е изводът на съда за наличие на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Акватест" ООД, "България Бизнес Трейдинг" ЕООД, "Хамер" ЕООД, "Ист Вест" ЕООД, "Енджъл Ж 83" ЕООД, с довод за недоказаната техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Настоящият касационен състав намира тези твърдения за неоснователни предвид следното: Съгласно установената съдебна практика, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС. В това отношение СЕС неведнъж е постановявал, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Следва да се посочи, че при доставките на услуги релевантно е установяването на фактическото им извършване и приемане на изработеното от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена и с Решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В настоящия спор възлагането на извършването на услугите е направено с представените по делото договори с всеки един от доставчиците, в които са посочени вида и характера на възложената работа, местонахождението на обектите, където следва да се извършат конкретните СМР, а фактическото им извършване и приемането им е удостоверено чрез двустранно подписани протоколи обр. 19, които не са оспорени от касатора по реда на чл. 193 ГПК и правилно са кредитирани от съда. Доводът на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде отказано поради това, че за част от издателите на фактурите не е доказана кадровата или техническа обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по-горе решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Изрично в диспозитива на решение по дело С-324/11 СЕС приема, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В същия смисъл е и решение по дело С-18/13 - "Mакс Пен" EOOД, в което изрично е посочено, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия "посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама" нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери. В оспорения РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. С оглед на изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, тъй като процесните СМР услуги са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв. - платено в брой, за което представя декларация - разписка от 03.11.2014 г. В съдебно заседание на 04.11.2014 г. процесуалният представител на касатора - юрк. Михайлова е възразил, че претедираните разноски от ответника са прекомерни. Съгласно нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 161, ал. 2 от ДОПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. С оглед така направеното възражение и предвид разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5301, 63 лв. /при материален интерес - признато право на данъчен кредит със съответните лихви в общ размер на 101 040,87 лева./ По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,