Решение № 16085 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2011 г.

Решение № 16085 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 17г, ал. 2 от Закона за физическото възпитание е спорта (ЗФВС). Образувано е по жалба на сдружение с нестопанска цел "Български съюз за физическа култура и спорт" против заповед № РД-10-9/3.05.2011 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която на жалбоподателя е отказано да се поднови спортната му лицензия. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на физическото възпитание и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Сдружение с нестопанска цел "Български съюз за физическа култура и спорт" е притежавал лицензия на Национална спортна организация № 002499 от 16.08.2005 г. с дата на валидност до 16.08.2009 г. На 15.06.2009 г. дружеството е подало заявление за подновяване на лицензията. На 9.07.2009 г. е проведено заседание на комисията за лицензиране и атестиране, на което е разгледано заявлението. Прието е, че заявителят е представил документите по чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, с изключение на програмата за спортно развитие в съответната предметна област на системата за физическо възпитание, спорт и социалния туризъм съгласно чл. 7, т. 3 вр. чл. 12, ал. 3 от наредбата. Посочено е, че дружеството не е представило информация за дейността си съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от наредбата, а в представената програма за развитие няма посочена конкретна предметна дейност. В програмата са обхванати дейности от спорт за всички, масов спорт чак до олимпийска подготовка. Цитирани са изискванията на чл. 15, ал. 2 от ЗФВС и чл. 10, ал. 1 и 2 от ППЗФВС, констатирано е, че само един спортен клуб е вписан в Националния регистър и е направено предложение от заявителя да се изиска списък на спортните федерации, членове на съюза, към момента на подаване на документите, както и да се представи Програма за спортно развитие в съответната предметна област на системата за физическо възпитание, спорт и социалния туризъм. С писмо от 31.07.2009 г. дружеството е уведомено, че следва да представи, описаните по-горе документи. На 19.08.2009 г. заявителят е представил списък на членовете на сдружението към датата на подаване на заявлението и отново е приложил Програмата за дейността на "Български съюз за физическа култура и спорт" за периода 2006 г. - 2010 г., приета съгласно Устава на последното редовно общо събрание. На проведеното заседание на 20.10.2009 г. комисията за лицензиране и атестиране е приела, че в представената програма за дейността на сдружението за периода 2008 - 2010 г. няма посочена предметна област съгласно чл. 7, ал. 3, т. 3 от наредбата, като в нея са обхванати дейности от спорт за всички до олимпийска подготовка. Направена е констатация, че през периода 2005 - 2009 г. не е постъпвала информация, от заявителя или от други източници-държавни институции, общини и спортни организации, за наличие на дейност от страна на "Български съюз за физическо възпитание и спорт", с изключение на проведена еднодневна научно-практическа конференция на 22.20.2008 г. в гр. София. Направено е позоваване на чл. 19, ал. 1, т. 2 от наредбата и е посочено, че въпреки изпращането на образец № 8, с който заявителят следва да докаже спазването на чл. 17, ал. 2 от ЗФВС, то такъв не е представен. Посочено е, че от спортните клубове, членове на сдружението само един е регистриран в Националния регистър при министерството на физическото възпитание и спорта. Направен е анализ на представения от сдружението списък на членовете му като е констатирано, че от посочените 54 спортни организации една е с отнета лицензия, две - с прекратени лицензии, а пет не притежават спортна лицензия. В списъка са посочени и 45 спортни сдружения, а в Националния регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове към 19.08.2009 г. са вписани 101 спортни федерации, от които 92 по вид спорт, 9 многоспортови (ведомствени и отраслови) и 3095 спортни клуба, от които 712 са членове на повече от една федерация. Относно представената програма е констатирано, че е същата, която е представена и със заявлението за подновяване на лицензията. По тези съображения комисията е направила предложение да се откаже подновяването на лицензията. На проведеното на 13.01.2010 г. заседание на комисията за лицензиране и атестиране отново е разгледано заявлението на жалбоподателя, като в протокола са описани фактите и обстоятелствата, приети на предходното заседание и е посочено, че на 1.12.2009 г. заявителят е представил допълнителна информация за дейността си за периода 2005 - 2009 г. В документите приложени към писмото са посочени 46 спортни федерации, като е представена обща информация за тяхната дейност и описание на 11 прояви през 2008 г. с насоченост детско-юношески спорт и спорт за всички. Направен е извод, че така определена насоченост не отговаря на предметните области, определени в чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС, като за предметната област "спорт за всички" е предоставена лицензия на Българска асоциация спорт за всички, а детско-юношески спорт не фигурира в предметната област и отново е направено предложение да се откаже подновяването на спортната лицензия. На проведено на 13.04.2011 г. заседание на комисията за лицензиране и атестиране, на което освен фактите и обстоятелствата, описани в протоколите от предходните заседания е посочено, че с писмо от 14.02.2011 г. заявителят е конкретизирал, че осъществява дейността си главно в т. нар. социален спорт, предмет на дейността е: "партньорство с общините и членовете в областта на свободното време, детско-юношески спорт, спорт по месторабота и местоживеене, масови спортни прояви и спортни празници в общините, спортни услуги на населението и индивидуални занимания с физически упражнения на гражданите, запазване и развитие на местните спортни традиции, работа с обществен актив". Комисията е направила извод, че така посочените дейности не фигурират в чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС и отново е направила предложение да се откаже подновяването на спортната лицензия. На 3.05.2011 г. министърът на физическото възпитание и спорта е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 17б, ал. 2, т. 2, б. "а", "б" и "в" и чл. 15 от ЗФВС вр. чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС и протокол № 3/13.04.2011 г. на комисията за лицензиране и атестиране е отказал подновяване на спортната лицензия на Българския съюз за физическо възпитание и спорт. Като фактически основания за издаване на оспорената заповед са изложени съображенията на комисията, описани в протокола от 13.04.2011 г. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗФВС и в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени и фактическите и правни основания за издаването й. Фактът, че в заповедта е изписан грешен номер на лицензията не води до незаконосъобразността й. В случая се касае до фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по предвидения за това в закона ред. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че мотивите, изложени в административния акт са непълни, неясни и неверни. В заповедна са посочени конкретни неизпълнения на законовите изисквания, обосноваващи направения отказ. Дали изложените фактически основания за издаване на акта са верни или не е въпрос на материална законосъобразност и не обосновава твърдяната липса на мотиви. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявлението е разгледано по предвидения в закона ред от комисията за лицензиране и атестиране. Фактът, че административният акт е издаден извън установените срокове за това, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като срокът за постановяването му е инструктивен, а жалбоподателят е имал възможност при непроизнасяне в срок да обжалва мълчалив отказ за подновяване на лицензията. Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗФВС, ППФВС и Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Заявлението за подновяване на лицензията е подадено в срока по чл. 17б, ал. 1 от ЗФВС във вр. чл. 11, ал. 1 от наредбата. В срока по чл. 9, ал. 1 от наредбата комисията за лицензиране и атестиране е разгледала заявлението като е констатирала, че не е представена програма, отговаряща на изискванията на чл. 7, т. 3 от наредбата вр. чл. 12, ал. 3 от наредбата, а именно програма за спортно развитие в съответната предметна област на системата за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм. Предметната област е определена в чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС, съгласно който Националните спортни организации подпомагат своите членове и координират дейността им в следните предметни области на системата за физическо възпитание, спорт и социален туризъм: физическо възпитание и спорт в училищата; физическо възпитание и спорт във въоръжените сили; физическо възпитание и спорт в системата на Министерството на вътрешните работи; физическо възпитание и спорт за всички; социален туризъм; взаимодействие на спортни организации, развиващи сходни видове спорт. На сдружението неколкократно е давана възможност да представи програма за спортно развитие в съответната предметна област на системата за физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, съобразно изискванията на закона, но такава не е представена. Правилно административният орган е приел, че посочените от сдружението предметни области "детско юношески спорт" и "социален спорт" не фигурират в изчерпателно изброените предметни области в чл. 10, ал. 1 от ППЗФВС, а относно предметната област "спорт за всички" вече е предоставена лицензия, което обстоятелство е безспорно. Определянето на предметната област е и от съществено значение за придобиване, респективно запазване на статута на национална спортна организация съгласно изискването на чл. 15, ал. 2 от ЗФВС. В съответствие с материалния закон е констатирано, че сдружението не е изпълнило задължението си по чл. 19, ал. 1, т. 2 от наредбата във вр. с чл. 17б, ал. 2, т. 2, б., "а", "б" и "в" от ЗФВС, като жалбоподателят не е представял ежегодно тази информация, каквото е изискването на закона, а приложение образец № 8 е представен единствено към заявлението за подновяване на лицензията. Изпълнението на тези задължения се отчита при извършване на атестацията съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от наредбата. Неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл. 17б, ал. 2 е основание за отказ за подновяване на спортната лицензия съгласно изискването на чл. 17б, ал. 4, т. 3 от ЗФВС, на което основание е издаден и оспореният административен акт. Твърдението на жалбоподателя, че предметната област, за която сдружението е получило лиценз е "взаимодействие на спортни организации, развиващи сходни видове спорт" е направено за първи път в жалбата. Нито от приложената по делото лицензия, нито от програмата може да се направи извод, че именно това е предметната област на националната спортна организация. С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,