Решение № 2147 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2008 г.

Решение № 2147 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична РДНСК, представлявана от процесуалния й представител юрисконсулт Анна Сибинова срещу решение № 590 от 25.06.2008 г. по адм. д. № 1606/2008 г. на Административен съд София - град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-СО-145 от 7.11.2007 г. на началника на столична РДНСК, с която е наредено на основание чл. 225, ал. 2 от ЗУТ незаконен строеж, представляващ ограда в поземлен имот № 1416, кадастрален лист № Г-22-12-В, район "Панчарево"- Столична община, язовир "Искър", собственост на Иван Чапалов. За да постанови този резултат съдът е изложил мотиви, в които след обсъждане на относимите за спора доказателства е стигнал до извода, че няма спор, че строежът е изграден без необходимите строителни книжа, но предвид представеното по делото удостоверение изх. № 94-И-401 от 18.02.2008 г. за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за навес и ограда, находящи се в имот пл. № 1416 по кадастрален лист № Г-22-12-в в район "Панчерево", е наложен извода, че търпимите строежи по реда на цитирания § 16 не подлежат на премахване и забрана за ползване. Като краен резултат решението е правилно. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Към изложените мотиви настоящата инстанция приема, че тъй като в оспорената заповед е посочено от административния орган като фактическо основание г.та на построяването на строежа - през периода 1982 г. - 1986 г., следвало е да бъде обсъдена приложимостта на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като тази разпоредба определя статута на търпимост и на не подлежащи на премахване извършените до 7 април 1987 г. строежи. В хода на делото е представено удостоверение за търпимост на строежа, но не наличието на издаденото удостоверение за търпимост от главния архитект е условие за обсъждане приложимостта на цитираната разпоредба. Достатъчно да се съдържат данни в издадената заповед, че строежът е изграден до 7.04.1987 г., както е посочено в оспорената заповед, тъй като от този факт произтича и задължението на административния орган да изложи мотиви досежно обстоятелството дали е налице законова възможност за приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ или не. Липсата на изложени мотиви от административния орган досежно това обстоятелство, а за сметка на това обсъждане само приложимостта на посоченото в заповедта правно основание - чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, налага извода че не заповедта е постановено при неизяснена от административния орган фактическа обстановка, тъй като не са обсъдени относимите за случая фактически и правни основания. С тези съображения настоящата инстанция приема, че изводът за незаконосъобразност на оспорената заповед, до който е стигнал първоинстанционния съд е обоснован и правилен. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което