Решение № 3592 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2008 г.

Решение № 3592 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД, срещу решение № 128/13.03.2008 г, по адм. д. № 2708/2007 г. на Административен съд - София град, II отд, 33 с-в. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответниците не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на касатора - "Космо България Мобайл" ЕАД, против Заповед № ДК-04-32/5.04.2007 г, на началника на Столична РДНСК, с която е отменено Разрешение за строеж № 802/16.11.2006 г, за строеж: Монтаж на базова станция на Глобул № 1655 и антени на покрива на съществуваща жилищна сграда и в избено помещение, на ул. "Ярослав Вешин" № 63, бл. 11, ж. к. "Иван Вазов". Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно по делото е обстоятелството, че част от собствениците в етажната собственост на бл. 11, не са дали съгласие за разрешеното надстрояване на покрива на жилищната сграда и то в императивно изискуемата по ал. 2, чл. 183 ЗУТ форма. Само това е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж (надстрояване). Обстоятелството, че е дадено съгласие от част от съкооператорие, с протоколно решение на ОС на ЕС за монтаж на базова станция, не валидира липсата на формално изискуемото съгласие по ал. 2, на чл. 183 ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая не се касае за надстрояване на жилищната сграда - ЕС. Процесният обект е съоръжение на техническата инфраструктора по смисъла на § 5, т. 31 ДР на ЗУТ и изграждането му представлява строеж - § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Правилен е извода на съда, че цитираното указателно писмо № 70-00-1200/29.03.2005 г., на МРРБ няма задължителен характер и не следва да бъде подложено на обсъждане. Предвид горното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение