Решение № 7438 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2018 г.

Решение № 7438 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на околната среда водите, подадена чрез процесуален представител ст. юриск. А. П., против решение № 2236 от 19.02.2018 г. п о адм. д. № 12017/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която по жалба на "Аркутино" ЕАД- гр. Б. е отменена Заповед № 105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е поправена очевидна фактическа грешка в предходна негова Заповед № РД-664/22.08.2012 г., В ЧАСТТА Й, в която в границите на защитена местност "Бегликташ" са включени, както следва: ЧАСТ от имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и повдигната в електрикаво жълт цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно - техническа експертиза, както и ЧАСТ от имот с кадастрален номер 58356.507.10 по КК и КР на местността "Аркутино", община Приморско, целият с площ от 254 274 кв. м., с площ на тази част 15 682 / петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два / кв. м., заключена между зелени точки № № 15,16,17,18,19,15 и повдигната в зелен цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно - техническа експертиза. Излага доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и не отговаря на действителната фактическа обстановка. Излага, че съдът не е отчел, че териториите, които са посочени от вещите лица в тройната съдебна експертиза като разлики в границите и следва да не бъдат част от защитената територия, всъщност представляват дюни и горски местообитания, предмет на защита в границите на защитената територия. Излага, че в диспозитива на съдебното решение, с което се отменя Заповед № РД-105/05.02.2013 г. в частта от имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и повдигната в електриково жълт цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза, съдът е кредитирал частично заключението от тройната експертиза по отношение на този имот, като е дадена обща площ в размер на 42316 кв. м., но е останал неизяснен въпроса каква площ от имот с кадастрален номер 67800.47.25 съдът отменя от Заповед № РД- 105/05.02.2013 г. Излага, че няма как да бъде иде нтифицирано местоположението на посочените в решението точки и не могат да бъдат пространствено определени, което води до практическа невъзможност за установяване на местоположението на частта от имотите, заключени между точките. Иска, да се отмени решението на тричленния състав на ВАС в частта му, с която е отменена частично Заповед № РД- 105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Бегликташ - Ропотамо" като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли изцяло жалбата на "Аркутино" ЕАД. Подадена е втора касационна жалба от "Аркути но" ЕАД, гр. Б., подадена чрез пълномощник адв. Д. И. И., против решение № 2236 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 12017/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, в частта, с която е отхвърлена жалб ата му срещу заповед № 105 от 05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите в неотменената й част. Излага, че решението е неправилно и несъобразено с материалното законодателство и с доказателствата по делото. Излага, че обжалваната заповед следва да бъде отменена изцяло по отношение имотите на "Аркутино" ЕАД, тъй като е незаконосъобразна, поради това, че заповед № 318/07.05.1992 г., на която се позовава съдът при преценка в правилността на координатите на защитената територия, е нищожна. Излага, че неправилно съдът не е разгледал искането на дружеството за обявяване нищожност на заповедта от 1992 г. по реда на косвения съдебен контрол, както и че § 7а от ПЗР на ЗЗТ, който предвижда, че издадените до 30.06.2007 г. заповеди не подлежат на обжалване по съдебен ред, противоречи на Конституцията. Смята, че обжалваната заповед следва да бъде отменена в цялост, тъй като не са налице предпоставките на чл. 62 от АПК за издаването й. Излага, че решението на съда е неправилно и следва да се кредитира заключението на тройната експертиза по отношение частта от имот заключена между точки 12, 13, 14, 12, тъй като същата е изрично посочена в заключението на тройната експертиза като такава, която не е била включена в буферната зона съгласно заповедта от 1992 г. Иска, да се отмени решението в обжалвана част. Предста жителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбите са неоснователни. Излага, че решението е законосъобразно. Излага, че с процесната заповед и било извършено прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Бегликташ", като законосъобразно съдът е приел, в предвид изготвените експертизи, че разликите в площите на двата имота на "Аркутино" ЕАД, попадащи в буферната зона по лесоустройствения план спрямо площите от същите имоти, попадащи в защитената територия по обжалваната заповед № РД-105/05.02.2013 г., следва да бъдат изключени от обжалваната заповед, а твърдението, че тези площи всъщност представляват дюни и горски местообитания, предмет на защита в границите на защитената територия, не следва да се кредитира, тъй като в обхвата на защитената местност се включват имотите на Аркутино" ЕАД, в които вече е реализирана строителна дейност и които никога не са попадали в границата на буферната зона, а имотите на дружеството попадат в урбанизирана територия, което е допълнително основание за невъзможността по закон същите да се включат и в защитена местност. Излага, че са неоснователни доводите, че неизяснен е останал въпросът каква площ от имот с кадастрален номер 67800.47.25 съдът отменя от Заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, което е довело до неправилно съдебно решение в тази му част, предвид на това, че видно от диспозитива на съдебната решение никъде не се сочи, че се отменя част от кадастрален номер 67800.47.25. В решението е записано, че се отменя процесната заповед за имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността"Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно частта от имота, заключена между червените точки № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 и повдигната в електриково жълт цвят на Комбинирана скица, а уточнението за площта на имота и тази заключена между червени точки № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 от скицата дава ясна представа при съответно изчисление каква е площта на отменената част. Смята, че липсата на мащаб на скицата и това, че не са приложени координати на точките, определящи частите от имоти, са технически елементи от решението дори и да се приемат като процесуални нарушение, не могат да бъдат приети като съществени и да са основание за отмяна на решението, както и не представляват правни изводи, които да водят да непоправим порок на решението и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на касационната жалба на "Аркутино" ЕАД излага, че съдът не е разгледал по същество искането за обявяване на Заповед № 318/07.05.1992 г. за нищожна предвид § 7а от ПЗР на ЗЗТ (обн. в ДВ, бр. № 62/31.07.2007 г.) е създаден § 7а, съгласно който заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред, а по силата на алинея 2 на цитирания § образуваните и неприключили съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват. Смята, че в случая изводите на съда, че не следва да разглежда основанията за нищожност на заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда и водите по реда на косвения съдебен контрол, е законосъобразен. Излага също, че правилно съдът не е кредитирал заключението на тройната експертиза по отношение частта от имот 67800.47.25, заключена между точки 12, 13, 14, 12, тъй като територия заключена между точки 12, 13, 14, 12 съгласно скицата, приложена към решението на ВАС, не представлява част от имот 67800.47.25 собственост на "Аркутино" ЕАД. Излага, че решението е правилно и следва да остане в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, приема, че са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С решение № 2236 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 12017/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по жалба на "Аркутино" ЕАД- гр. Б. е отменена Заповед № 105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която е поправена очевидна фактическа грешка в предходна негова Заповед № РД-664/22.08.2012 г., В ЧАСТТА Й, в която в границите на защитена местност "Бегликташ" са включени, както следва: ЧАСТ от имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и повдигната в електриково жълт цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно - техническа експертиза, както и ЧАСТ от имот с кадастрален номер 58356.507.10 по КК и КР на местността "Аркутино", община Приморско, целият с площ от 254 274 кв. м., с площ на тази част 15 682 / петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два / кв. м., заключена между зелени точки № № 15,16,17,18,19,15 и повдигната в зелен цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно - техническа експертиза. С решението е разпоредено Комбинираната скица - Приложение към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза, приподписана от съдебния състав, да се счита за неразделна част от съдебното решение. Също така с решение № 2236 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 12017/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на "Аркутино" ЕАД, гр. Б., срещу Заповед № 105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите в останалата й част. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че процесната заповед на министъра на околната среда и водите, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със Заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда, в защитена местност "Бегликташ - Ропотамо", е незаконосъобразна в частите описани по - горе, като се е позовал на приетите единична, допълнителна и тройна съдебно техническа експертиза. Приел е въз основа на експертизата, че е налице несъвпадане между границата на буферната зона, одобрена със заповедта от 1992, т. с границите на прекатегоризираната защитена територия по заповедта от 2013 г., като е извършено съпоставяне площта на процесните имоти, попадащи в буферната зона към заповедта от 1992 г. спрямо площта на същите имоти, попадащи в границите на обжалваната заповед от 2013 г. Съдът е приел, че попадащите извън границите на буферната зона от 1992 г., но включени в границите на защитената местност "Бегликташ" със заповедта за поправка на ЯФГ от 2013 г. площи от двата имота, са определени от тройната съдебно техническа експертиза, както следва: за имот 58356.507.10 - 15 682 кв. м. и за имот № 67800.47.25 - 42 316 кв. м., като е кредитирано заключението с приложената към него комбинирана скица с означаване на разликите, повдигнати в цвят и надлежно номерирани по точки, както следва: относно имот № 58356.507.10 изцяло, а относно имот 67800.47.25- частично само за тази част от площта му, повдигната в електриково жълт цвят и заключена между точки: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 на комбинираната скица - Приложение 1 от приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза . Съдът не е кредитирал заключението на тройната експертиза в частта му относно тази площ от имот 67800.47.25, повдигната в електрикаво жълт цвят и заключена между точки: 12,13,14,12, като се е позовал на заключението на в. л. З., дотолкова доколкото и от очертаната върху комбинираната скица към тройната експертиза в лилав цвят линия, отговаряща на границите на буферната зона по заповедта от 1992 г., попада в рамките на буферната зона. Въз основа на това съдът е приел, че е налице основанието по чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, предвид на това, че координатите по координатния регистър, определящи граници на защитената местност, така както са посочени в Приложение № 2 към заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, не съвпадат с границите на буферната зона, определена със заповед № 318/07.05.1992 г. Именно това погрешно отразяване представлява очевидна фактическа грешка, която правилно е поправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съдът обаче е приел, че неправилно обаче, поправяйки констатираната фактическа грешка, министърът на околната среда и водите е включил в границите на защитената местност и площи от процесните имоти, които не са попадали в границите на буферна зона "Ропотамо" по заповедта от 1992 г., поради което за тези части е отменил заповедта, а в останалите части е отхвърлил жалбата на "Аркутино" ЕАД. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, обосновано, съответства на материалния закон и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тричленният състав на Върховния административен съд обективно е установил фактическите обстоятелства и е изпълнил задължителните указания дадени с решение № 10774/15.10.2015 г. по адм. д. № 7120/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Установено е, че с процесната заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със Заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда, в защитена местност "Бегликташ - Ропотамо". Заповедта е оспорена по съдебен ред от "Аркутино" ЕАД като собственик на два поземлени имота - № 67800.47.25, находящ се в гр. С. и № 58356.507.10, находящ се в гр. П., които с обжалваната заповед влизат в защитената местност "Бегликташ" в корекция на първоначално определената със Заповед № РД-664/22.08.2012 г. площ на същата. В хода на производството е установено, че със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда на основание чл. 15 и 22 от Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47/16.06.1967 г. и отменен с ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г.) е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена територията му на 1000,7 ха . Със същата заповед е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" с обща площ 707,7 ха на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда, като границите на буферната зона не са графично или цифрово очертани, а са определени с посочване номерата на отделите от лесоустройствените планове на Държавно лесничейство "Ропотамо" - община С. и Държавно лесничейство "Ропотамо"- община Ц. Установено е, че със заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите в съответствие с § 78, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, е прекатегоризирана буферната зона на резерват "Ропотамо" в защитена местност "Бегликташ - Ропотамо ", като границите на защитената местност са посочени в координатния регистър към заповедта. С процесната заповед е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите. Тричленният състав на Върховния административен съд в изпълнение на решение № 10774/15.10.2015 г. по адм. д . № 7120/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, за установяване на спорните обстоятелства е допуснал - единична, допълнителна и тройна съдебно - технически експертизи (СТЕ), заключенията от които не са оспорени от страните и които са приети от съда за обективни и компетентно дадени. Въз основа на събраните в производството доказателства и заключенията на експертизите съдът е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. По жалбата на министъра на околната среда водите. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението поради това, че съдът не е отчел, че териториите, които са посочени от вещите лица в тройната съдебна е експертиза като разлики в границите и следва да не бъдат част от защитената територия, всъщност представляват дюни и горски местообитания, предмет на защита в границите на защитената територия. Обективно съдебният състав е установил, че границите на защитената местност по заповед № РД-664/22.08.2012 г. не съвпадат с границите на буферната зона съгласно заповед № 318/07.05.1992 г. в северозападната част, което е видно от приложения 1, 2 и 3, като извън границите на защитената местност по заповедта от 2012 г. остават и двата имота, собственост на жалбоподателя "Аркутино" ЕАД. Въз основа на създадения числен модел чрез използване на графическите материали на лесоустройствен проект (ЛУП) и след съвместяването му с числения модел на картата на възстановената собственост е установено, че в ЛУП попадат и двата процесни имота. Обосновано и обективно съдът е преценил, че след съпоставяне площта на процесните имоти, попадащи в буферната зона към заповедта от 1992 г. спрямо площта на същите имоти, попадащи в границите на обжалваната заповед от 2013 г. е установено, че от имот 58356.507.10 извън границите на буферната зона от 1992 г. попадат 15 642 кв. м., а от имот 67800.47.25 извън буферната зона от 1992 г. попадат 42 287 кв. м. Също така въз основа на заключението на тройната съдебно - техническа експертиза е констатирано, че п опадащите извън границите на буферната зона от 1992 г., но включени в границите на защитената местност "Бегликташ" със заповедта от 2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, площи от двата имота както следва: за имот 58356.507.10 - 15 682 кв. м. и за имот № 67800.47.25 - 42 316 кв. м. Въз основа на установените констатации съдът е приел заключението на тройната СТЕ с приложената към него комбинирана скица в частта с означаване на разликите, повдигнати в цвят и номерирани по точки, а именно: за имот № 58356.507.10 изцяло, а относно имот 67800.47.25- частично само за тази част от площта му, повдигната в електриково жълт цвят и заключена между точки: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 на комбинираната скица - Приложение 1. Отделно от така установените граници на защитената местност "Бегликташ" съдът въз основа на СТЕ е изключил площ от имот 67800.47.25, повдигната в електрикавожълт цвят и заключена между точки: 12,13,14,12, на в. л. З. и от очертаната върху комбинираната скица към тройната експертиза в лилав цвят линия, отговаряща на границите на буферната зона по заповедта от 1992 г., попада в рамките на буферната зона. Съдът обективно е съобразил реалното съответствие на границите на защитената местност "Бегликташ" с границите на попадащи площи в буферната зона по заповедта от 1992 г. Доводите на касатора, че се отнася до площи, които представляват дюни и горски местообитания са неоснователни и несъответни на събраните доказателства, като следва да се има предвид, че предмет на оспорване е заповед издадена на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, с която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в приложение към т. 2 на заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризиране на буферната зона на резерват "Ропотамо", определена със Заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда, а не за ново определяне на защитени територии. На следващо място са неоснователни доводите на касатора, че съдът в диспозитива на съдебното решение, с което се отменя заповед № РД-105/05.02.2013 г. в частта от имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и повдигната в електриковожълт цвят на Комбинирана скица - Приложение 1 към приетата по делото на 13.11.2017 г. тройна съдебно-техническа експертиза, съдът е кредитирал частично заключението от тройната експертиза по отношение на този имот, като е дадена обща площ в размер на 42316 кв. м., но е останал неизяснен въпроса каква площ от имот с кадастрален номер 67800.47.25 съдът отм еня от Заповед № РД- 105/05.02.2013 г. Обективно е съобразено от съда, че със заповед № РД-105/05.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е поправена очевидна фактическа грешка в координатния регистър на координатите на точките, описващи границата на защитена местност "Бегликташ - Ропотамо" в координатна система 1970 г. - приложение към т. 2 от заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, като в съответствие с § 78, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗБР е извършена прекатеригозация на буферна зона "Ропотамо" в защитена местност "Бегликташ", като следва да се запази обхвата, границите и режима на буферната зона съгласно приетата нормативна уредба. Именно въз основа на констатациите на СТЕ е установено, че координатите по координатния регистър, определящи граници на защитената местност, така както са посочени в Приложение № 2 към заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите, не съвпадат с границите на буферната зона, определена със заповед № 318/07.05.1992 г., предвид и на което е извършена поправката. Със СТЕ са установените точните точки на границите като съответствие с границите на буферната зона, определена със заповед № 318/07.05.1992 г. В случая се отнася до определяне на границите, а не до определяне на квадратури, каквото възражение има касатора. Допуснатата грешка от административния орган е в това, че е включил в границите на защитената местност и площи от процесните имоти, които не са попадали в границите на буферна зона "Ропотамо" по заповедта от 1992 г., като от СТЕ са определени точно границите съвпадащи с тези по заповедта от 1992 г. Обстоятелството, че по отношение на имот с кадастрален номер 67800.47.25 по КК и КР на местността "Аркутино", община С., целият с площ от 311 259 кв. м., а именно: частта от имота, заключена между червени точки № № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,1 и повдигната в електриковожълт цвят на Комбинирана скица - Приложение 1, не е посочена каква квадратура от общата площ от 42 316 кв. м. следва да се изключи от защитената площ, не съставлява нарушение, като въз основа на очертаните точки от съда и подробно определени линии и координатни точки, административният орган техническите ще определи действителните граници на защитената площ в съответствие с приложената към съдебното решен ие скица, която е част от него и определя действителните граници, като конкретния размер на квадратурата е определяем към частта, която е изключена от защитените площи и не е относим към определянето на границите на защитената площ. Освен това със заповедта от 1992 г. е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" като границите на буферната зона не са графично или цифрово очертани, а са определени с посочване номерата на отделите от лесоустройствените планове на Държавно лесничейство "Ропотамо" - община С. и Държавно лесничейство "Ропотамо"- община Ц. Така доводите, че няма как да бъде идентифицирано местоположението на посочените в решението точки и не могат да бъдат пространствено определени, което води до практическа невъзможност за установяване на местоположението на частта от имотите, заключени между точките, са необосновани и неоснователни, доколкото границите са достатъчно прецизно индивидуализирани от СТЕ с приложената скица и следва да бъдат отразени в картата от административния орган, както и бъдат съобразени данните от СТЕ и лесоустройствените планове послужили като основа за определяне на защитените зони. По жалбата на "Аркутино" ЕАД. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е следвало да отмени изцяло заповедта по отношение имотите на "Аркутино" ЕАД поради това, че заповед № 318/07.05.1992 г., на която се позовава съдът при преценка в правилността на координатите на защитената територия, е нищожна, както и че неправилно съдът не е разгледал искането на дружеството за обявяване нищожност на заповедта от 1992 г. по реда на косвения съдебен контрол. В съответ ствие с § 78, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на Закона за биологичното разнообразие всички буферни зони, обявени по Закона за защитените територии (ЗЗТ) и по Закона за защита на природата (ЗЗП) се прекатегоризират като защитени местности по ЗЗТ, като запазват своя обхват, граници и режими, а прекатегоризацията се извършва без съгласуване по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЗТ. В случая обективно съдът е установил, че със заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда на основание чл. 15 и 22 от Закона за защита на природата (обн., ДВ, бр. 47/16.06.1967 г. и отменен с ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г.) е възстановен резерват "Ропотамо" и е разширена територията му на 1000,7 ха. и е обявена буферна зона на резерват "Ропотамо" с обща площ 707,7 ха на основание чл. 3 от Наредба № 4 на Комитета за опазване на природната среда, като границите на буферната зона не са графично или цифрово очертани, а са определени с посочване номерата на отделите от лесоустройствените планове. След отмяната на ЗЗП и регламентиране на статута на буферните зони със ЗБР, както и след изм. с ДВ, бр. 88/2005 г. по ЗБР следва да се прекатегоризират като защитени местности по Закона за защитените територии, като запазват своя обхват, граници и режими. Действията на административния орган за изпълнение на законовата регламентация са обективирани със заповед № РД-664/22.08.2012 г., респ. коригирани със заповед № РД-105/05.02.2013 г., като съдът е осъществил съдебен контрол и е определил границите на защитените площи в съответствие със заключението на СТЕ и съответствие със заповед № 318/07.05.1992 г., при спазване на нормативното изискване за запазване на обхват, граници и режими. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно не е разгледал искането му за обявяване на Заповед № 318/07.05.1992 г. за нищожна. В съответствие с § 7а от ПЗР на ЗЗТ (обн. в ДВ, бр. № 62/31.07.2007 г.) съгласно който заповедите, постановленията и другите административни актове за обявяване на резервати, поддържани резервати, народни паркове, природни паркове, национални паркове, защитени местности, природни забележителности, исторически места и буферни зони и за промените в тях, издадени до 30 юни 2007 г., не подлежат на обжалване по съдебен ред, а съгласно 2 образуваните и неприключили съдебни производства срещу актовете по ал. 1 се прекратяват. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че след като посочените актове не подлежат на съдебен контрол, е недопустимо и осъществяване на косвен съдебен контрол на актовете. В съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. След като с § 7а от ПЗР на ЗЗТ изрично е изключена обжалваемост на посочените актове са неоснователни доводите за неправилност на изводите на решаващия съд. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е съобразил, че не са налице предпоставките на чл. 62 от АПК за издаване на процесната заповед. В съответствие с чл. 62, ал. 2 от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване, като е изследвал предпоставките за извършване на поправката с оглед наличие на несъответствие между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в административния акт. Обективно съдът е установил, че действителната воля на органа е спазване на § 78, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБР като се извърши прекатеригозацията на буферна зона "Ропотамо" в защитена местност "Бегликташ", при запазване обхвата, границите и режима н а буферната зона, при съобразяване на заповед № 318/07.05.1992 г. на министъра на околната среда. Съдът е извършил прецизен контрол за спазване на законовите изисквания като от техническа страна е съобразил експертните заключения отразяващи действителното съответствие в границите на буферната зона и определената защитена площ по ЗЗТ. Неоснователно е и възражението, че съдът не е кредитирал заключението на тройната експертиза в частта му относно тази площ от имот 67800.47.25, повдигната в електрикавожълт цвят и заключена между точки: 12,13,14,12, тъй като същата е изрично посочена в заключението на тройната експертиза като такава, която не е била включена в буферната зона съгласно заповедта от 1992 г. Съдът изрично е посочил, че не възприема заключението в тази част, предвид на това, че доколкото тази площ, видно както от заключението на в. л. З., така и от очертаната върху комбинираната скица към тройната експертиза в лилав цвят линия, отговаряща на границите на буферната зона по заповедта от 1992г, попада в рамките на буферната зона. В тази връзка посочената част след като е била част от буферната зона по заповедта от 1992 г., следва да бъде включена в границите на защитената площ по заповед № РД-664/22.08.2012 г. на министъра на околната среда и водите в съответствие с § 78, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗБР, като по отношение на нея не е налице допусната очевидна фактическа грешка. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса с оглед направеното искане от процесуалния представител на първия касатор, следва да се остави без уважение искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,