Решение № 2708 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7520/2009 г.

ВАСIII отделение01.03.2010 г.докладчик Йорданка Костова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 341 от 18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1992 по описа за 2008 г. на Административен съд-Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2708 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7520/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 11 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Росица Илиева Илиева от гр. Пловдив подадена от процесуалният й представител адвокат Стоян Янков от АК - Пловдив срещу решение № 341 от 18.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1992 по описа за 2008 г. на Пловдивски административен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция на Росица Илиева Илиева за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени от наложено и наказание с постановление № 24768/07. на сектор КАТ при ОДП - Пловдив по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ В касационните жалба се релевират доводи за нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се сочат конкретни пороци на решението и в какво се изразяват нарушенията на материалния и процесуален закон. Ответната страна - министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител излага становище, че жалбата е неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Според него фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ не е изпълнен изцяло и обезщетение не се следва. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административен съд Пловдив е бил сезиран с искова молба от Росица Илиева Илиева против Министерството на вътрешните работи за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по оспорване на наказателно постановление /НП/ № 24768/28.12.2007 г. на Началник на сектор ПП-КАТ към ОДП Пловдив по нохд. № 539/2008 г. по описа на Районен съд-Пловдив, 150 лева заплатена глоба по цитираното НП, законна лихва върху тази сума и 500 лева неимуществени вреди. От приложените по делото писмени доказателства съдът не е установил фактите по спора относно претърпени имуществени и неимуществени вреди и отхвърлил исковете за обезщетение. Решение е правилно и следва да бъде оставено в сила Съдът обосновано е приел, че релевантните за спора факти по фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са установени. Правното основание на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативно наличие на всички предпоставки, като при липса на една от тях не може да бъде реализирана отговорността на държавата. Предвид това, съдът правилно е изложил аргументи в решението си за недоказани имуществени вреди, тъй като преки доказателства не са ангажирани в тази насока. Събраните писмени доказателства не обосновават извод за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено НП. Липсва и причинна връзка между отмененият административен акт и настъпил пряк вредоносен резултат за жалбоподателката. Правилно съдът е кредитирал фактическите обстоятелства, отразени в отмененото на процесуално основание наказателно постановление, сочещи за извършено от ищцата административно нарушение на правилата за движение по пътищата. По делото не са установени факти, които да обуславят съществуването на причинна връзка между действията или бездействията на служителите на МВР с оглед твърденията на ищцата за настъпили вреди в имущественото й състояние, както и такива от нематериален характер. Както основателно е отбелязано в мотивите на съдебния акт, дори и да се приеме наличието на такива, то те са в резултат на нейното поведение и изключителна вина по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновани от фактическа и правна страна са изводите за липсата на основания за ангажиране отговорността на ответника - МВР - по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени от жалбоподателката имуществени вреди. Неоснователна и недоказана е и претенцията за претърпени неимуществени вреди, тъй като в делото се съдържат само твърдения за наличието им. При ангажираните от жалбоподателката доказателства правилно са отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани и решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - първа колегия

Цитирани разпоредби

1