Решение № 68 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2018 г.

Решение № 68 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Великов против решение № 926 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 3237/2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18-8054/26.10.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, с която е одобрено изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Варна с нанасяне на поземлени имоти с идентификатори 10135.2564.1677; 10135.2564.1678 и 10135.2564.1679; заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.663 и промяна в данните за собствеността на имот с идентификатор 10135.2564.1678. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от събраните доказателства и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- Варна в оспорената част да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът– началникът на СГКК – Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Д. Митишев, П. Тодоров, М. Георгиева и Е. Тодорова оспорват касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила, като на Д. Митишев се присъдят разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) орган и в съответствие с изискванията за форма – заповедта е писмена и съдържа фактическите и правни основания за нейното постановяване, както и разпоредителна част, в която е посочено в какво се състои одобреното изменение на КККР. Спазени са и административнопроизводствените правила. В този в смисъл административният съд правилно отбелязва, че административното производство е образувано след като органът е сезиран със заявление от Д. Митишев с искане за изменение на КККР на гр. Варна със заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.663, нанасяне на нови обекти и вписване на нови данни и след като с решение на Върховния административен съд предходната заповед на началника на СГКК - Варна, с която е отказано да се извърши изменението, е отменена и преписката по заявлението на Митишев е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. При правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на началника на СГКК- Варна в частта, в която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна с нанасяне на поземлени имоти с идентификатори 10135.2564.1677; 10135.2564.1678 и 10135.2564.1679; заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.663 и промяна на данните за собствеността на имот с идентификатор 10135.2564.1678, е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки за изменение на КККР. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 605/2011 г. на Варненския окръжен съд жалбоподателят Р. Великов и други лица, на основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) са осъдени да предадат на Д. Митишев, П. Тодоров, М. Георгиева и Е. Тодорова (ответници в настоящото производство) владението на 206 кв. м., съгласно скицата, неразделна част от решението, които попадат в имот с идентификатор 10135.2564.663, записан в КР на жалбоподателя Р. Великов, и за които по предложената скица-проект се обособява нов имот с идентификатор 10135.2564.1678. При тези факти и след съобразяване със задължителните указания, дадени с решение № 7104/07.06.2017 г. по адм. дело № 11384/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отменена предходна заповед на административния орган за отказ да измени КККР съгласно заявлението на Д. Митишев и представения от него проект, началникът на СГКК - Варна издава заповедта, предмет на оспорване, с която одобрява исканото изменение като нанася поземлени имоти с идентификатори 10135.2564.1677; 10135.2564.1678 и 10135.2564.1679; заличава на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.663 и записва като собственик на имот с идентификатор 10135.2564.1678 Е. Железова, чиито наследници са ответниците Д. Митишев, П. Тодоров, М. Георгиева и Е. Тодорова. При съобразяване с горните факти първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта на началника на СГКК - Варна е законосъобразна. Уваженият ревандикационен иск установява право на собственост в полза на ответниците Д. Митишев, П. Тодоров, М. Георгиева и Е. Тодорова върху 206 кв. м. от имот с 10135.2564.663, съгласно скицата, неразделна част от съдебното решение. Наличието на влязъл в сила съдебен акт (решение по гр. дело № 605/2011 г. на Варненския окръжен съд), придружен от скица - проект е основание за изменение на кадастралната карта и записване на новите собственици в кадастралните регистри съгласно чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Ето защо като приема, че предпоставките на цитирания текст са изпълнени, издадената в този смисъл заповед на началника на СГКК – Варна е законосъобразна и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд – Варна постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касационния жалбоподател, че нанесеният имот с идентификатор 10135.2564.1678 е маломерен, правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно. В този смисъл законосъобразно е отбелязано, че разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР поставя изисквания за минимални размери и площи само в случаите на делба и разделяне на имот и не се отнася за хипотезите на попълване на кадастралната карта с обособена реална част от имот съгласно съдебно решение. Аналогична е и нормата на чл. 60, ал. 2, т. 1 от отменената Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Доводът на касатора, че одобреното изменение нарушава правото му на собственост, също е неоснователен. От данните в КККР не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и съответно нанасянето на имот в КККР не води до възникване или погасяване на вещни права. Обратно – промените в правото на собственост, както в случая, са основание за изменение на КККР. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден при спазване на материалноправните разпоредби, регламентиращи основанията за изменение на КККР. При постановяване на съдебния акт са обсъдени всички доводи и възражения на жалбоподателя и са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, жалбоподателят следва да заплати на ответника Д. Митишев сумата 600.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,