Решение № 11652 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2015 г.

Решение № 11652 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Кирил Костов от гр. Гевгелия, БЮР Македония, чрез пълномощника му - адв. Янчева и 2. Стоян Димитрушев, от гр. Гевгелия, БЮР Македония и Денис Милковски, от гр. Гевгелия, БЮР Македония, чрез пълномощника им - адв. Станчев, и двете срещу решение № 302/10.03.2015 г. по адм. дело № 462/2014 г. на Административен съд - Благоевград. С първата касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а с втората - се иска обявяването му за нищожно, обезсилването му като недопустимо и отмяната му като неправилно, на основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Мотивите към втората касационна жалба съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като липсват такива за нищожност и недопустимост. И в двете се излагат оплаквания за необсъждане на релевантни факти по случая и нарушения на процедурата по чл. 84в, чл. 84а и чл. 84г от ЗМ, както и неправилно определяне от митническата администрация на задължените лица по чл. 202, § 3 от Митническия кодекс на Общността и Регламент ЕИО № 2913/92 г. Ответникът: началник на Митница - Югозападна - Благоевград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбите на настоящите касатори срещу Решение № 1000-0105/28.04.2014 г. на началника на Митница - Югозападна, с което е определен митнически тарифен код № 0703200000 на превозена стока - чесън, с адвалорна ставка на мито 9.60% и специфично мито 120 евро на 100 кг.; определена е митническа стойност на стоката на 55 836 лева; определен е размер на публичните държавни вземания /мито адвалорно, мито специфично и ДДС/ в общ размер на 73 363,28 лева и са задължени солидарно: Стоян Димитрушев, Денис Милковски и Кирил Костов, да ги заплатят. Решението е издадено на основание чл. 202, § 1, б. "а" и чл. 213 и чл. 6 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на началника на Митница-Югозападна е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда, от данните по делото, органът правилно е установил, че оспорващите лица са извършили неправомерно въвеждане на стоки в Р България, в качеството им съответно на: водач на товарния автомобил, управител на фирмата - превозвач и продавач, поради което и отговорността им за заплащане на определените митнически задължения е солидарна, на основание чл. 202, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗМ. Съдът е установил, че жалбоподателите не оспорват размера на митническата стойност на стоката, съответно размера на начислените публични държавни вземания по оспореното решение, както и факта на разтоварване на стоката на територията на Р България, а само по участието и знанието им за неправомерното въвеждане на стоката. В тази връзка е извършил анализ на събраните доказателства, направил е фактически констатации и е извел правни изводи за неоснователност на оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите основания за отмяна на решението. Административният съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е обсъдил относимите към спора доказателства, без противоречие между фактическите установявания в постановлението, и тези в официалната справка, приложена по делото и дадените обяснения от задължените лица-жалбоподатели. По делото е безспорно установено, че административното производство е започнало във връзка с извършвана последваща проверка по искане от 8.04.2013 г. на Митница Югозападна до Съвместен Контактен Център - Гюешево за предоставяне на информация за преминали през Митнически пункт Гюешево в посока Р България МПС, превозващи стоки с тарифен код 070320 /чесън/ за периода 1.12.2012 г. - 31.01.2013 г. Видно от приложения по административната преписка отговор /вх. № 4402-0016/17.04.2013 г./ на Съвместен Контактен Център - Гюешево, за въпросния период от БЮР Македония в посока Р България превози са осъществили три товарни автомобили със стока от визирания код 070320, с точно посочени изчерпателни данни за рег. номера, дата и час на преминаване. От приложените към този отговор документи безспорно е установено, че МПС с водач касаторът Стоян Димитрушев /с посочен рег. номер и т.н./ е с митническо оформяне за пренасяне нетно 19 800 кг. чесън - митническа декларация тип Т1, Invoice и CMR. Фактурата е издадена от изпращача на стоката "Ерик Трейд" ДООЕЛ, с управител Кирил Костов /първия касатор/, а получателят на стоката, съгласно митническата декларация е търговец със седалище в гр. Букурещ, Румъния. Установено е още /от справката в БИМИС/, че процесната стока не е поставена под митнически режим. От обясненията на тримата касатори е установено по безспорен начин разтоварването на стоката на територията на РБългария - село в близост до гр. Петрич. При тези безспорно установени факти, изводите на решаващия съд, че е налице хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ, са законосъобразни - тримата адресати на процесното решение, в качеството им на водач на МПС-то, превозвач и изпращач /продавач/ са отговорни за извършеното неправомерно въвеждане на стоката в Р България, отклоняване на курса и разтоварване на стоката в държава от Общността, различна от тази на декларирания получател. Обстоятелството, че служител на митницата е допуснал нарушение във вписването на стоката и впоследствие е дисциплинарно наказан не игнорира отговорността на който и да било от солидарно задължените лица, тъй като тяхното участие, респ. знание за неправомерността на въвеждането в Р България на стоката е установено по надлежния ред. Неоснователни са доводите по първата касационна жалба за допуснати нарушения на процедурата по чл. 84в, ал. 1 и 4, чл. 84а, ал. 5 и чл. 84г, чл. 84д и невръчване на констативен доклад по чл. 84л от ЗМ, тъй като при безспорната установеност на гореизложената фактическа обстановка сочените нарушения не са от категорията на съществените, т.е. не водят до незаконосъобразност на оспореното решение само на това основание. Освен това правото на възражение и защита на жалбоподателите е гарантирано с надлежното връчване на решението и осъществено процесуално право на оспорване по съдебен ред. Неоснователно се поддържа във втората касационна жалба, че за издаване на оспореното решение по ЗМ е необходимо да се установи деяние, представляващо нарушение по чл. 6 от ЗАНН, което да е извършено виновно. Административнонаказателната отговорност по ЗАНН, няма нищо общо с административното производство по АПК за издаване на административни актове, още по-малко за последните се изисква установяване на вина, като понятие на наказателното право. При извършената проверка не се установяват основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, а мотивировка за наличие на такива пороци, не се поддържат в подадената втора касационна жалба. Ето защо като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, второ отделение d..