Решение № 2502 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10297/2008 г.

Решение № 2502 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10297/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Виен 3" ЕООД със седалище София, чрез управителя Венцислав Захариев Николов, срещу решение № 564 от 26 юни 2008 г., постановено по адм. д. № 311/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-02-СО-163/08 ноември 2007 г. на началника на Столична РДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Столична РДНСК не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-град "Виен 3" ЕООД е оспорило заповед № ДК-02-СО-163/08 ноември 2007 г. на началника на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна обслужваща сграда", находящ се в поземлен имот пл. № 1597, к. л. № Г-23-12-Б, м. "Ренов дол", язовир Искър, район "Панчарево" - Столична община. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че след 2000 г. в собствения си имот жалбоподателят е извършил строителство на едноетажна обслужваща сграда без строителни книжа. Установено е, че тази сграда се използва за съхранение на градински инвентар и за предпазване от неблагоприятни външни атмосферни влияния собствения водоизточник - водохващаща сонда за добиване на води, оборудвана с хидрофор на електрическо захранване. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповед по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е законосъобразен. Констатирано е строителство, извършено без необходимите строителни книжа, което прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Законосъобразен е и извода на съда, че констатираният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Представеното в обратния смисъл удостоверение, издадено от главния архитект на район "Панчарево" - Столична община, не променя този извод. Това удостоверение не е задължително за органите на ДНСК и на съда при преценка относно приложимостта на цитираната норма. Поради това правилно административният съд е приел, че изградената едноетажна сграда не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - както е посочено в удостоверението, тъй като е изградена след 2000 г., докато за приложението на ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ следва строежът да е изграден до 07 април 1987 г.. Тук следва да се отбележи, че дори жалбоподателят не се е позовал на тази хипотеза, а твърди, че строежът е извършен през 1996-1998 г.. Дори да се приеме, че това е времето на извършване на незаконното строителство, а такива доказателства по делото няма представени, то това не прави строежът търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, защото липсват данни да е бил деклариран от собственика до 31 декември 1998 г., а това е една от предпоставките за приложението на тази разпоредба. Неоснователно е възражението на касатора, че премахването на постройката ще лиши от водоизточник узаконената и въведена в експлоатация двуетажна жилищна сграда. С оспорената заповед е разпоредено премахването на незаконно изградената сграда, а не на оборудваната с хидрофор водохващаща сонда, посредством която се захранва с вода жилищната сграда. По делото не са представени доказателства, установяващи връзката между незаконната постройка и хидрофорната уредба. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,