Решение № 1308 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15641/2014 г.

Решение № 1308 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15641/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Станимир Борисов Миров от гр. София срещу решение № 12355 от 16.10.2014 г., постановено по адм. дело № 8326/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 7.1 от протокол № 20 от заседанието на 15.05.2014 г. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Висш съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), взето по т. 7.1 от протокол № 20 от заседание на 15.05.2014 г., с което е проведено периодично атестиране на основание чл. 196, т. 2 от ЗСВ на Станимир Борисов Миров - съдия в Софийския районен съд, с ранг "съдия във ВКС и ВАС" и е приета комплексна оценка от атестирането "добра" - 82 (осемдесет и две) точки за период 2009 - 2013 г. След извършена преценка на събраните доказателства и доводите на страните Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспореното решение от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалния закон и съобразяване с целта му. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, свеждащо се до неправилно прилагане на административнопроцесуалното правило за мотивиране на административните актове (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Първоинстанционният съд подробно е обсъдил възражението на жалбоподателя за немотивираност на оспорения административен акт и законосъобразно е приел, че няма процесуална пречка мотивите да са отразени и в друг документ, съставляващ неразделна част от процедурата по издаването на конкретния акт (т. 7 от ППВС № 4/1976 г.; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС). Съдът е приложил правилно специалната административнопроцесуална норма на чл. 34, ал. 2, изр. второ от ЗСВ, съгласно която за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. В случая вносителят Комисията по предложенията и атестирането (КПА) е изложил подробно съображенията си, по които е определил комплексната атестационна оценка и съответния брой точки по отделните критерии (протокол № 26 от заседание на 13.05.2014 г.). Като неоснователни се преценяват доводите в касационната жалба за необоснованост на извода на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразност на оспореното решение на ВСС в частта за дадените оценки по част VIII, точки 1 и 2 от единния формуляр за атестиране, предвид липсата на коректни статистически данни относно броя на обжалваните съдебни актове. Съгласно чл. 31 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, приета с Решение на ВСС по протокол № 39 от 28.11.2011 г., показателите за оценяване по общия критерий "правни познания и умения за прилагането им", въведен с чл. 198, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, са следните: 1. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; 2. способност за прилагане на процесуалните закони, свързани с образуването и движението на делата. Показателите за оценяване по общия критерий "умение за анализ на правнорелевантните факти", въведен с чл. 198, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, са регламентирани в чл. 32 от цитираната методика: 1. разбираемо и обосновано мотивиране на актовете; 2. правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства и умение за тяхното систематизиране в хода на производството. След като по технически причини не са били представени коректни статистически данни относно броя на обжалваните съдебни актове, КПА е събрала допълнителна информация по реда на чл. 69 от методиката. Необорена е констатацията, че за периода на атестиране свършените дела от общ характер представляват 29.48% от всички свършени дела, като не всички са подлежали на обжалване. Оценката по гореизброените показатели е извършена въз основа на данните от реално прегледаните и проверени от ПАК дела и съдебни актове на атестирания съдия и на резултатите от инстанционния контрол. Констатирани са многократни еднородни проблеми, свързани с оценката на относимите за делото факти, тяхното значение за предмета на доказване и липса на систематичен и логичен подход при установяване на обективната истина. Мотивите не се отличават с необходимата прецизност и задълбоченост, често делата са били връщани именно поради липса на мотиви. Посочено е, че членовете на помощната атестационна комисия (ПАК) в Софийския градски съд са взели предвид и многобройни разгледани от тях дела като въззивни съдии при контрол на постановени от съдия Миров актове. С оглед на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано е приел, че допуснатите процесуалноправни и материалноправни нарушения са несъвместими с максималните цифрови оценки, които се поставят при много добра работа. Професионалните умения и качеството на работа на съдията законосъобразно са обосновали оценка 14 точки от максимален брой 20 по част VIII, т. 1 и 12 точки от максимален брой 20 по част VIII, т. 2 от единния формуляр за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител (чл. 77, т. 1 и 2 от методиката). Основателно е възражението на касатора, че не са изработени единни критерии на натовареност и ефикасност на магистратите, но регламентираните в чл. 33 от цитираната методика показатели за оценка по общия критерий "умение за оптимална организация на работата" съгласно чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗСВ не се ограничават само до "обща натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебна власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебна власт" (т. 4). При оценката се вземат предвид още четири показателя: "брой и вид на преписките и делата" (т. 1); спазване на процесуалните срокове (т. 2); срочност по произнасяне на съдебните актове в закрити заседания (т. 3); участия в дейности извън служебните задължения на магистратите, а именно: в помощна атестационна комисия, в комисия по професионална етика в съответния орган на съдебната власт, в конкурсна комисия, в работни групи, в случайното разпределение на делата и други свързани с професионална дейност на магистрата и определени със закон или от административния ръководител (т. 5). Съгласно чл. 13 от методиката общият критерий "умение за оптимална организация на работата" очертава комплексен подход, който включва рационалното разпределяне и групиране на служебните ангажименти и задачи, съобразно тяхната значимост и тежест и законосъобразно решаване в сроковете, предвидени в ГПК, АПК и НПК. В случая ПАК е констатирала, че атестираният съдия допуска системни пропуски при администрирането на въззивни протести и жалби, а при извършената допълнителна проверка е събрана информация, че съотношението свършени - насрочени дела е 62 на сто. Не е установена индивидуална натовареност на атестирания съдия, която е по-висока от натовареността на другите съдии от наказателното отделение на СРС. Данните са изчерпателно изложени в обжалваното първоинстанционно решение. При съобразяване на всички заложени показатели и отчитане на допуснатите пропуски е определена оценка по част VIII, т. 3 от единния формуляр 17 точки при максимален брой 20 точки съгласно чл. 77, т. 3 от методиката. Поставените цифрови оценки по отделните критерии, които са формирали добра комплексна оценка от 82 точки на атестирания съдия, са съобразени с установените фактически обстоятелства, относими към конкретния показател, при липса на данни за превратно упражняване на правото на ВСС на свободна преценка при атестирането на магистрата. Решение № 10324 от 23.07.2014 г. по адм. д. № 14322/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, на което се позовава касаторът, е постановено по жалба на друг атестиран съдия при различна фактическа обстановка и преценена необходимост от събиране на допълнителна информация. Като е приел, че решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 7.1 от протокол № 20 от заседанието на 15.05.2014 г., е издадено в съответствие с процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,