Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г.

Решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. - П., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 469 от 2.10.2013 г. по в. гр. д. № 973/13 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 726 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3581/11 г. на РС Велико Търново, в частта с която частично са отхвърлени предявени искове с правно основание чл. 200 от КТ и вместо това е постановено друго, с което е осъдено [фирма] да заплати:

• на М. Х. Н. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг К. Н. още 50 000 лв. /освен вече присъдените от РС 13 280 лв./, ведно със законната лихва, от 17.05.2011 г.

• на всяка една от двете - С. К. Б. и М. К. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща К. Н. още по 57 500 лв. /освен вече присъдените от РС по 5 780 лв./, ведно със законната лихва от 17.05.2011 г.,

• на М. Р. Л. и на Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син К. Н. още 60 500 лв. за първата и 66 000 лв. за втория /освен вече присъдените им от РС 20 000 лв. и 4 000 лв./, ведно със законната лихва считано от 17.05.2011 г.

• потвърдено е решението на РС в останалата уважителна част и са присъдени следващите се разноски.

Искането, посочено в касационната жалба е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който въпросът да бъде разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове като неоснователни над размера, определен от районния съд. Претендират се направените по делото разноски.

С определение № 586 от 29.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради констатирано по противоречие между въззивния акт и практиката на ВКС / Постановление № 4 от 23.12.68 г. на Пленума на ВС, решения № 302 от 7.10.13 г. по гр. д. № 3248/13 г. на IV г. о., № 1026 от 18.12.09 г. по гр. д. № 4001/08 г. на I г. о. и № 348 от 11.10.11 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о - всички по чл. 290 от ГПК по следните въпроси:

1. Фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, сам по себе си, достатъчен ли е да изключи извод, че работника е допринесъл за настъпване на трудовата злополука?

1. Относно начина, по който се определя размера на следващото се обезпечение и за релевантните обстоятелства, които следва да бъдат взети пред вид и

1. За съдържанието на понятието "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание касатора не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове до размера, приет за основателен от районния съд. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски в размер на 20 100 лв., съобразно представен списък, включващи 5 6730 лв. държавна такса и 14 400 лв. адвокатско възнаграж-дение, реално плащане на които е удостоверено с квитанция, договор за правна защита и съдействие от 27.11.2013 г. и фактура от 10.12.13 г.

Становището на противната страна е за неоснователност на подадената касационна жалба. Желае постановеният въззивен акт да бъде потвърден. Претендира направените по делото разноски от по 2 000 лв. за всеки един от М. Х. Н. /договор № 39949 от 5.11.13 г./, М. К. М. /договор № 40134 от 5.11.13 г./ и С. К. Б. / договор № 39983 от 5.11.13 г./ съобразно представен списък, а за М. Р. Л. и Н. Н. Л. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция, след като с решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 63/12 г. на III г. о. ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт поради констатирано съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени от въззивния съд собствени мотиви, с които да са обсъдени доводите на страните и ангажираните по делото доказателства за релевантните обстоятелства, засягащи съпричиняването на причинения резултат, неговия размер и относимите за определяне на размера на следващото се обезщетение обстоятелства, пред вид критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Фактите са следните:

Пострадалият К. Н. е заемал длъжността "шлосер по поддръжката на машини и съоръжения" в ответното дружество. На 17.05.2011 г. заедно с още трима работника е участвал в монтажа, с помощта на мотокар, на бетонен панел с размери - дължина 6м., ширина /височина/ 1м. и дебелина 0.1м върху навес. Поради неуспешен монтаж, около 9.30 часа, панелът пада от височина 3 метра и повлича двама от работниците. Н. получава увреждания, които причиняват смъртта му. В акта за смърт № 0408 от 18.05.11 г. като причина за смъртта е посочена: "Контузия на главния мозък. Тежка черепно мозъчна травма". С разпореждане № 40 от 24.06.2011 г. на РУ"СО" [населено място] злополуката е призната за трудова.

С протокол № 6 от 23.06.2011 г. на РУ"СО" [населено място] е констатирано, че работодателят е допуснал множество нарушения, основните от които се свеждат до следното: 1.създал лоша организация на работа по отношение експерименталното производство на стените на стоманобетонни панели и по-точно на техния монтаж, 2. не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд при експерименталното производство на стените на стоманобетонни панели и при монтажа им, с което е нарушен чл. 216, чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, 3.разпоредил е на работниците и мотокариста да използват мотокара не по предназначение и мотокариста едновременно да обслужва два мотокара, като предназначението на мотокара е да извършва товаро-разтоварна дейност, а не монтажна. В тази връзка не е отчел специфичните особености и характеристики на работата, както и допълнителните опасности, които поражда използването на мотокара, с което е нарушен чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 165, ал. 2 от Наредба № 7, 4.при започване на работа не е осигурил необходимите помощни средства на работниците за работа на височина с оглед безопасното изпълнение на работата, което е нарушение на чл. 199, ал. 1 и чл. 199б от Наредба № 7, 5.не е проведен ежедневен инструктаж на работниците, изпълняващи монтажна дейност в деня на злополуката, като е нарушен чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците, 6. не са поставени знаци и сигнали за безопасност, 7.допуснал е работниците да извършват монтажна дейност без да носят лични предпазни средства - каски и специални обувки, 8.допуснал е до работа пострадалия Н. на 17.05.2011 г. без да притежава правоспособност за заварява, 9.не е разработил и утвърдил инструкция за безопасна работа при монтаж на строителни изделия /какъвто е бетонния панел-БИ/, 10. не е извършил оценка на риска за извършваната дейност, която да обхване избор на работно оборудване и организация на работните места, като е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ и чл. 3, чл. 4, ал. 1, чл. 20, ал. 3, т. 10 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, 11. не е извършил ефективен контрол. За така допуснатите нарушения на [фирма] са издадени на 7.09.11 г. две Наказателни постановления № 04-0400909 и № 04-0400910, с които са наложени имуществени санкции от 8 000 лв. и 2 500 лв.

В протокол за разследване на обстоятелствата на трудовата злополука от 19.05.11 г. е посочено, че пострадалия Н. " по собствена инициатива се качва на вилицата на мотокара, за да крепи панел", с "неправилното качване на мотокар без да е обезопасен и без каска"е нарушил инструкцията за работа с мотокара.

Съгласно длъжностната характеристика - изпълняващият длъжността "шлосер" е длъжен "да познава професионално устройството и действието на мотокарите", както и да извършва техните текущи ремонти /т. 2.5 и т. 3.14/. Основната му функция е свързана с БИ - да познава устройството, функциите и технологичните възможности на машините, съоръженията и оборудването, с които те се произвеждат, да може да изработва и да сменя калъпи за тях на наличните машини и да регулира тяхното функциониране. Следва "да има умения да се справя с наложителни и непредвидими ремонти"/т. 3.19/.

По делото са разпитани в качеството на свидетели работниците, които са присъствали по време на инцидента. Според свидетеля Х. - Н. е предложил да поставят панела на рогата на мотокара и да се качат заедно с него, независимо че на мотокара е имало залепени лепенки с надпис: "Не се качвай". По време на инцидента, свидетелят забелязал, че докато пострадалият е падал, се е изчервил и че "нещо му стана". Според него и друг път са извършвали монтаж на подобни панели, като ежемесечно им е извършван инструктаж за безопасни условия на труд. В деня на злополуката инструктаж не е извършван.

Според свидетеля С., който е управлявал мотокара - е имало приспособление за повдигане на панелите. Не е било използвано, защото височината на мотокара не е била достатъчна. Обмисляли да завържат панела, но Н. предложил да го поставят по средата на рогата и те да го държат. Застопорили го с трупчета. Отишъл за газ за другия мотокар и когато се върнал видял Н. заедно с още един работник качени заедно с панела на мотокара. След това панела паднал, а заедно с него и двамата работници.

Свидетелят Д. също установява, че Н. е предложил да се качи заедно с още един работник на мотокара, за да крепи панела.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп - смъртта е в резултат "от тъпа черепно- мозъчна травма, причинила мозъчен кръвоизлив, мозъчна контузия и тежък мозъчен отток с вклиняване на малкия и големия мозък". Падането е било по очи на лявата страна с концентрация на удара в главата и лявата предмишница. Установен е и кръвоизлив в дясната половина на мозъчния ствол /моста/, за който е посочено, че "може да се предположи, че е спонтанен", като преценката зависи от това "от какво е страдал" и "какви медикаменти е приемал" пострадалия. В заключението се съдържа извод, че кръвоизливът се явява "конкурираща причина за смъртта на Н., като е твърде възможно падането да е причинено от получения преди това кръвоизлив в свола. Всички травми и описания кръвоизлив са получени пожизнено".

Съгласно заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза в конкретния случай "при тази специфична аутопсионна находка и придружаващите рискови заболявания е много вероятно мозъчният кръвоизлив в "моста" да е получен преди черепномозъчната травма и да не е в причинна връзка с нея, а черепномозъчната травма впоследствие задълбочава състоянието. И двете състояния поотделно водят до развитие на мозъчен отток, който е непосредствената причина за смъртта на Н. " Има наслагване на "мозъчен кръвоизлив в ствола и мозъчен кръвоизлив в главния мозък с мозъчна контузия и тежък мозъчен отток на главния и продълговат мозък". Разпитани в съдебно заседание вещите лица заявяват, че "времевият период на настъпване на двете събития не може да бъде диференциран с категоричност" и "няма лабораторно или инструментално доказателство за времето на настъпване", но на базата на своя опит и познания вещото лице Г. заявява, че с над 90% сигурност счита, че в този случай първи по време е бил "съдовия инцидент и след това е последвала черепномозъчната травма". Сама по себе последната - при липса на допълнително утежняващ фактор - вътрешномозъчен кръвоизлив в ствола - не би довела до смърт, а до разстройство на здравето, временно опасно за здравето /"получена самостоятелно не може да се прецени като безусловно смъртоносна"/.

При тези доказателства /след приключване на производството пред първата инстанция нови доказателства не са ангажирани/ - по единия от спорните по делото въпроси относно наличието на "груба небрежност" въззивният съд е приел, че независимо, че Н. е предложил да се качи на вилицата на мотокара, това негово действие, с което е допуснато нарушение на установените правила за безопасност на труда не може да се квалифицира като "груба небрежност", защото трудовата злополука е била причинена от неосигурените от работодателя безопасни условия на труд, подробно описани в горецитирания протокол № 6 от 23.06.2011 г. на РУ"СО"гр. Велико Т. Мотивите на съда за този извод се свеждат до позоваване на необорената материална доказателствена сила на посочения официален свидетелстващ документ и на решение № 977 от 14.01.10 г. по гр. д. № 298/09 г. на IV г. о. на ВКС. При определяне на размера на дължимото обезщетение, въззивният съд изцяло е игнорирал заключенията на приетите по делото експертизи. На базата на констатацията в акта за смъртта е приел, че причина за настъпилата смърт е черепномозъчната травма, поради което при преценката за размера не следва да се съобразява получения инсулт. Обосновал е наличието на причинна връзка между травматичното увреждане при падането и последвалата смърт с безспорно установения факт, че към момента на получаване на черепно-мозъчната травма пострадалия е бил жив. Отчел е родствената връзка, конкретните установените обстоятелства за всеки един от ищците /например за дъщерята М., че е била бременна към момента на смъртта на баща си/, степента на близост и привързаност в отношенията, начина на възприемане на факта на настъпилата смърт.

По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав, намира следното:

По първия - настоящият съдебен състав напълно споделя разрешението, дадено в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения с № 302 от 7.10.13 г. по гр. д. № 3248/13 г. на IV г. о. и № 350 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/10 г. на IV г. о., където по поставения въпрос "за относителната тежест на поведението на пострадалия, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушение правила за безопасност на труда" е прието, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се е поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС. В зависимост от обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл за настъпването на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя правила за безопасност. Преценката е конкретна за всеки отделен случай, като сам по себе си фактът на установено неизпълнение от страна на работодателя на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, не е достатъчен да презумира, че работника не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Следва да се прави разграничение между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя и вредите, причинени от увредения. Причинителят на вредите отговаря само за онези от тях, които са в причинна връзка с неговото виновно поведение.

Съдържанието на понятието "груба небрежност" по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, също е изяснено в съдебната практика. Съгласно цитираните от касатора решения № 1026 от 18.12.09 г. по гр. д. № 4001/08 г. на I г. о. и № 348 от 11.10.11 г. по гр. д. № 387/10 г. на IV г. о. по чл. 290 от ГПК, както и в № 977 от 14.01.2010 г. по гр. д. № 298/09 г. на IV г. о. грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност.

Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение при причиняване на смърт и съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са изяснени в Постановление № 4 от 23.12.68 г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането,, начин на извършване, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и близките му, търсещи обезщетение, както и всички други релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.

Съобразно така дадените отговори на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен в частта, досежно изложените правни изводи относно "грубата небрежност" по чл. 201, ал. 2 от КТ /съответно за размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди/. В случая пострадалият Н. е допринесъл за настъпване на злополуката като е предложил на колегите си да закачат бетонен панел с размери: дължина 6м., ширина /височина/ 1м. и дебелина 0.1м на рогата на мотокар /който пред вид размерите си не е било възможно да бъде добре закрепен/ и да се качи заедно с него на височина от три метра, независимо че на мотокара е имало залепени лепенки с надпис: "Не се качвай" и след като професионално е познавал устройството и действието на мотокара, както и характеристиките на панела. Извършвайки това - той не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. От своя страна - работодателят /чиято отговорност е обективна/, отговаря за причинените вреди, без значение дали са в причинна връзка с неговото поведение./В случая- от гореизброените единадесет допуснати от него нарушения на правилата на труда, три са в причинна връзка с неблагоприятния резултат - позволил е на мотокариста да използва мотокара не по предназначение, допуснал е работниците да извършват монтажна дейност без да носят лични предпазни средства - каски и специални обувки и не е извършил ефективен контрол/.

С оглед на изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и баланс между вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 30% съпричиняване, с който процент следва да се намали размера на полагащото се обезщетение. При определянето му, съдът съобрази следното:

Заявените претенции за обезщетение за неимуществени вреди от по 80 000 лв. са от съпругата, двете пълнолетни дъщери и всеки един от родителите на пострадалия. Това са най-близките му хора, които в най- голяма степен са изпитали страдание от неговата смърт. С приети по делото гласни доказателства е установено, че Н. е бил опората на семейството, той се е грижил за всички и те са разчитали на него. Помежду им са съществували прекрасни отношения, топлина, близост, привързаност и силна връзка в продължение на много години, поради което за тях моралните вреди от преживяната смърт са с голям интензитет. На това основание, за всички следва да се присъди обезщетение в еднакъв размер от по 70 000 лв., определен от съда като паричен еквивалент на понесените от тях неимуществени вреди съобразно установените факти. При определяне на сумата съдът е съобразил заключението на приетата съдебномедицинска експертиза за изследване на труп /потвърждаващо посочената в Акта за смърт причина за настъпването на смъртта/ - "черепно- мозъчна травма, причинила мозъчен кръвоизлив, мозъчна контузия и тежък мозъчен отток с вклиняване на малкия и големия мозък". Съдът не възприема заключението на комплексната съдебно - медицинска експертиза, първо защото не е категорично, а съдържа доза вероятност, създаваща съмнение в извода, че първи по време е бил съдовия инцидент и след това е последвала черепномозъчната травма и второ, защото счита, че определящ в случая е извода на вещите лица, че "всички травми и описания кръвоизлив са получени пожизнено" /т. е. след падането, пострадалия е бил жив и ако не беше настъпила злополуката, няма основания да се счита, че би настъпил съдовия инцидент и че е възможно той да причини настъпилата смърт/.

С оглед приетото съпричиняване, определеният размер на обезщетение от по 70 000 лв., следва да бъде намален с 30%, т. е. с по 21 000 лв., а полученият резултат от по 49 000 лв. с получената за М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. сума на застрахователно обезщетение /от по 6 720 лв., след което остават 42 380 лв. Поради несъвпадане на крайния извод на съда с този на въззивния състав, постановения от последния акт следва да бъде отменен и вместо това постановен нов с присъждане на горепосочените обезщетения.

С оглед направеното искане и изхода от спора, всяка една от страните има право да й бъдат присъдени установените като реално направени разноски. К. претендира такива в размер на 20 100 лв. От тях, съобразно отхвърлената част от иска от около 40%, следва да се присъдят 8 040 лв.

В представения списък от ответната страна се претендират по 2 000 лв. от М. Х. Н., С. К. Б. и М. К. М. по посочени договори № 399949, № 40134 и № 29983 - всички от 5.11.2013 г. Тези договори не са представени по делото. Представени са други договори за правна защита и съдействие -с № 40145, № 39987 и № 40144 /приложени по ч. гр. д. № 1297/14 г./, в които в графата: "внесена сума" - не се съдържат посочени с цифри суми, а във всеки един е изписан текст: " по договор № 399949 от 5.11.2013 г. ", " по договор № 40134 от 5.11.2013 г. " и " по договор № 29983 от 5.11.2013 г. " При тези данни - с оглед приетото в т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС и липсата на доказателства за реално извършване, искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като недоказано.

За ответниците М. Р. Л. и Н. Н., разноските следва да бъдат определени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Настоящият спор е трудов и съгласно приетото в т. 16 от горецитираното т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС същите следва да бъдат определени по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения с оглед характера на съдебния спор, т. е. - по 200 лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение