Решение № 2743 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2017 г.

Решение № 2743 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14441/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В. против Решение № 1865/26.10.2017 г., постановено по административно дело № 640/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-03000316003723-091-001/30.11.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 521/15.02.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В., с който в тежест на Б. П. С. за 2009 г. са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1 039,93 лева и лихви в размер на 700,19 лева, за 2013 г. - задължения в размер на 529,48 лева и лихви в размер на 138,32 лева и за 214 г. - задължения в размер на 719,32 лева и лихви в размер на 115,42 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал съдебния състав, като се твърди, че същите са изградени въз основа на неправилна преценка на установените факти. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се потвърди изцяло ревизионния акт, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт М. К. по съображения, изложени писмено. Ответникът по касационната жалба - Б. П. С. се представлява от адвокат А., който оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде отменено, ведно със съответните последици от това. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт, в потвърдената му след административното обжалване част, в тежест на Б. П. С. са установени задължения за подоходен данък за 2009 г., 2013 г. и 2014 г. в резултат на проведено ревизионно производство по особения ред. За посочените данъчни периоди чрез съпоставка на приходите и разходите, извършени от лицето са констатирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като е установен недостиг на парични средства, който е послужил за формиране на данъчна основа по чл. 122 ДОПК и определяне на задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. Административен съд - В. е отменил ревизионния акт, след като е приел, че за 2009 г. направените от лицето разходи не превишават явно и съществено размерът на декларираните и получени от него приходи, а за 2013 г. и 2014 г. не се установява недостиг на парични средства. Възприетите от съда правни изводи по възникналите спорни въпроси се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са съответни на събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Първият и основен спорен момент касае преценката за достоверност на твърдението на ревизираното лице за получени от него през 2009 г. средства в размер на 9 400 лева по Договор за заем от лицето Й. К.. Приходните органи са отказали да признаят тази сума като приход, с мотива, че заемодателят не е представил договора при извършена му проверка и не е декларирал по съответния ред това обстоятелство. Съдът от своя страна е обсъдил в съвкупност доказателствата, свързани с това твърдение, като е приел, че действително ревизираното лице е получило сума в размер на 9 400 лева в заем от лицето Й. К.. Представен е самият договор, в който е регламентирано, че сумата се предава от заемодателя на заемателя при подписването му. Анализирана е правната природа на този договор, както и неговото съдържание, което е съпоставено с останалите събрани по делото доказателства. З. Й. К. е разпитан като свидетел по делото, както и е представил писмени обяснения, като е потвърдил факта по предоставяне на посочената сума през 2009 г. на ревизираното лице. Установено е също така, че през този период е разполагал с достатъчно парични средства в брой. Относно обстоятелството, че договорът за заем за 2009 г. не бил представен от Й. К. при извършената му от НАП проверка, съдът е установил, че същата е обхващала периода от 2010 г. до 2014 г. Но дори да се приеме, че договорът не е представен от заемодателя и не е деклариран от него, тези обстоятелства не могат да оборят наличието на заемно правоотношение, установено посредством посочените по-горе доказателства. На следващо място правилно съдът е кредитирал първи вариант на заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза с използване на статистическите разходи за издръжка и живот в размерите, използвани от приходните органи. Вещото лице е установило точния размер на извършените от лицето разходи за данъци, такси и осигуровки за 2009 г., който е по-нисък от посочения в ревизионния акт, като се е позовало на наличните по делото документи. Експертното заключение не е било оспорено от ответната по спора страна, както и не са били ангажирани своевременно доказателства от приходните органи по този въпрос, поради което доводите, развити в касационната жалба относно размера на сумите, платени за данъци, такси и осигуровки, се явяват неоснователни. След като е отговорил мотивирано на всички поддържани пред него възражения и позовавайки се на експертното заключение, съдът е установил, че за 2009 г. е налице превишение на разходите над приходите на годишна основа в размер на 473,35 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби "явно и съществено" превишават размера на декларираните получени средства. При така установения размер на недостиг на парични средства, правилно е прието, че не е налице явно и съществено несъответствие между приходите и разходите, извършени от лицето, което е мотивирало съдебният състав да отмени ревизионния акт в тази му част. В този смисъл е и Решение № 13291 от 3.11.2017 г. на Върховния административен съд по административно дело № 9107/2016 г., VIII о. За 2013 г. и 2014 г., ревизионният акт е отменен, след като е установено, че на годишна основа за тези два периода не е налице недостиг на парични средства, а напротив - балансът и за двете години е приключил с парична наличност в размер на 14 033,40 лева за 2013 г. и 6 840,21 лева за 2014 г. Посочените суми са установени при използване на законосъобразен подход, въпреки твърденията в касационната жалба, които са в обратна насока. Превишението на приходите над разходите за 2012 г. е включено като начално салдо на наличните парични средства за следващата календарна година - 2013 г. Респективно останалата наличност, като разлика между приходи и разходи за 2013 г. се явява начално салдо в баланса за 2014 г. Този подход е напълно обоснован с правилата на нормалната житейска логика, съгласно която когато лицето е разходвало по-малко парични средства, от колкото е получило като приход, то разликата между приходи и разходи се явява спестени от него средства, които следва да участват във формиране на приходната му част за следващата календарна година. Този подход е приет за законосъобразен и съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд по този въпрос. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от този изход на спора, в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски, тъй като такива не се претендират и не са сторени. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,