Решение № 11618 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител срещу решение 1039 от 21.12.2023 г., постановено по административно дело 1117/2023 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с изх. 02-260-2600/9241`5(УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и материално незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването му бъде отхвърлено като неоснователно и му бъдат присъдени направените деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответникът по касационната жалба Еуро плантс ЕООД в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.

Решението е незаконосъобразно.

Съдът е събрал необходимите доказателства, но въз основа тях е извел неправилни изводи.

По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че Еуро плантс ЕООД с УРН 663157 на 12.05.2020 подава общо заявление за подпомагане и заявление за подпомагане 2020 на 14.05.2020 форма за ЕТ/Юридически лица, в което са посочени схемите и мерките, за които кандидатства, една от които е Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и/или юници (СМКЮ), като в таблица за животните за кандидатстване по схеми/ мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020 (л. 58-61) е посочено, че кандидатства по посочената схема в ЖО 3900160011(6533-0008) и общ брой животни за които е кандидатствано за съответната кампания 50 бр. Същевременно в таблицата за отглежданите животни 2020 г. са изброени за същия животновъден обект по вид, порода и ушна марка 65 животни.

По това заявление с УП изх. 02-260-2600/9241/15.11.2022 г. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ отказва да изплати субсидия по схема СМКЮ в пълният ѝ заявен от земеделския производител размер от 8025лв. Това УП е отменено с влязло сила на 08.03.2023 г. решение 109 от 16.02.2023 г., постановено по адм. дело 1115/2022 г. от АС Хасково и преписката е върната за ново произнасяне с указания органът да изложи конкретни мотиви ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически и правни основания, от които да става ясна причината за този отказ.

Предмет на проверка за законосъобразност по адм. дело 1117/2023 г., по което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение 1039 от 21.12.2023 г. е УП с изх. 02-260-2600/9241`5, с което Заместник изпълнителният директор на ДФЗ отново е постановил отказ да изплати заявената за субсидия сума от 8025 лв. по схема СМКЮ в пълен размер.

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че актът е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както правилно е прието в обжалваното решение. От съдържанието на УП се установява, че органът в табличен вид е изложил конкретно установените факти и приложимите правни норми, а отделно от е посочено, че след извършената проверка спрямо данните в СИРЖ на БАБХ към периода на задържане е установено, че намалението е в следствие на липса на регистрация по чл. 137 от ЗВМД, като проверката е извършена във ВЕтис, към последния ден на подаване на заявлението и към края на периода на задържане (16.6.2020 3.09.2020г) животните на кандидата нямат регистрация по чл. 137 ЗВМД и не подлежат на подпомагане съгласно чл. 46, ал.2 ЗПЗП.

Неправилни са изводите на съда за постановяването му при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

От приложените към административно дело 1115/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, приложено към административно дело 1117/2023 г. по описа на същия съд с протоколно определение от 21.11.2023 г. се установява, че Еуро Плантс ЕООД с вх. 19292543/12.05.2020, в което са посочени с ушна марка отглежданите животни 2019 в животновъден обект (ЖО) 3900160011(6533-0008).

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция(РА), която е ДФЗ) извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 т.е. когато РА приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство; по заявленията за подпомагане.

В конкретния случай такава е извършена в съответствие с цитираната разпоредба на 14.05.2020 г., като с резултата от нея жалбодателят е запознат, което се установява с положен подпис и печат (л. 69 -73) от цитираното по-горе дело и са отразени в обжалваното УП. В посочените Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. е отразено (л. 71), че са заявени животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в ЖО 3900160011(6533-0008), който не е регистриран по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

По силата на чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на РА е създадена Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се създава и поддържа както от РА, така и от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), като освен посочените в ал. 2, т. т. 1-8, в нея се съдържат и данните от системите на външни източници. При това следва да бъде посочено, че СИРЖ е съкращение на система за идентификация и регистрация на животни, която е част от ИСАК по силата на чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, която съгласно ал.4, т. 3 се създава и поддържа от БАБХ. ВЕтис е интегрирана информационна система (ИИС) на БАБХ, в която се отразяват данни както за идентификацията на животните и такива за животновъдните обекти - чл. 51, ал. 3 ЗВМД, предвид това, че по силата на ал. 1 от с.з. животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по реда на чл. 137 ЗВМД. При тази нормативна уредба безспорно следва извод, че СИРЖ са данните съдържащи се в ИИС на БАБХ за идентификация на животните, при което изводът в обжалваното решение, че тези данни не са въведени в СИРЖ, а само във ВЕтис е незаконосъобразен.

Незаконосъобразен е изводът, че тълкуването на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП, предвиждащ като условие за подпомагане по схемите, обвързани с производството, се предоставя за площи, отговарящи на условията за подпомагане по СЕПП, и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД във връзка с чл. 51, ал.1 ЗВМД, предвиждащ, че животните подлежат на официална идентификация, а ЖО на регистрация препятства формиране на извод за причината на отказа, дали поради липса на идентификация на животните или липса на регистрация на ЖО. Този извод съдът е следвало да формира не въз основа хипотетичен анализ на приложими разпоредби,(грешка, която обикновено именно ДФЗ допуска обичайно при постановяване на актовете си), а въз основа на приетото за установено от фактическа страна в оспорения пред него акт и събраните в хода на производството доказателства.

В случая от съдържанието на акта се установява, че отказът е базиран на установената по делото липса на регистрация по чл. 137 ЗВМД на животновъдния обект, което е прието като основание за отказа и е фактът е установен от събраните доказателства.

Извършената административна проверка на подаденото от Еуро плантс ЕООД заявление е извършена при съобразяване на действащата нормативна уредба, при спазване на изискванията по чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като по делото липсват данни за извършени промени в заявлението от кандидата.

Основанието за отказа се установява освен от приложените резултати от извършени автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 на дружеството и от съдържанието на писмо изх. І-2541/23.12.2022 г., издадено от директора на ОДБХ- Хасково, представено от жалбодателя, както по посоченото по-горе административно дело 1115/2022 г.(л. 101), така и по административно дело 1117/2023 г.(л.6), че в ЖО с рег. 6533-008, находящ се в с. Костур, общ. Свиленград е вписан в ИИС на БАБХ със собственик Еуро плантсЕООД, но няма регистрация по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), макар да са отразени като извършени два броя придвижвания на животни, удостоверени с ветеринарномедицински свидетелства - на 25.09.2020 г. на 12 бр. към обект с рег. 6551-0037 и на 01.10.2020 г. на 70 бр. към обект 6531-0154, последния също собственост на кандидата, но за който ОДБХ Хасково сочи, че същият е от тип Пасище за целогодишно пасищно отглеждане по чл. 18а от наредба 4/2006 г. и е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД на 24.07.2020 г. При това придвижване на животните едва на 01.10.2020 г. (139 дни след подаване на заявлението) в друг животновъден обект, който макар да е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД неправилно е тълкувано в обжалваното решение като несъобразен от органа с фактите, към момента на постановяването на акта му. В случая органът е следвало да съобрази релевантните факти за периода, за който е постановен отказ подпомагане кампания 2020 г., а също и с наличието на животните в регистриран ЖО, със задължението за уведомяване при преместването им в обект - пасище, отговарящ на изискванията на програмата, а не с датата на постановяване на акта.

Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо, които са вписани в регистъра на животните в ЖО. Стопанство по смисъла на §1, т. 8 от ДР на посочената наредба включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Същевременно разпоредбата на чл. 137 ЗВМД предвижда режим на регистрация на ЖО, което се извършва след представяне на необходимите документи, посочени в ал. 1 т. т. 1-4. По делото безспорно е установено, че заявените за подпомагане животни, за които е установено, че са регистрирани по предвидения нормативно ред и всяко от тях има ушна марка са заявени за ЖО, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД и 80 дни от деня, следващ последния ден на подаване на заявлението са отглеждани в него обуславя извод, че същият не попада в стопанството на земеделския производител (арг. чл. 20, ал. 3 във вр. с § 1, т. / ДР на Наредба 3/2015 г.) и съответно не отговаря на условията за подпомагане.

Предвид така установеното настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че актът е постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до препятстване на възможността за извършване на преценка за материалната му законосъобразност. Още повече, че съдът е разгледал акта и за материалната му законосъобразност.

Доколкото от съдържанието на акта се установява, че като основание за постановения отказ органът приема липсата на регистрация на ЖО, който е посочен в заявлението и в който животните са се намирали най малко за периода по чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба 3/2015 г. и който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВМД факти, които не само не се оспорват от земеделския производител, но и същият сам представя доказателства в тази насока безспорно следва извод, че този ЖО не попада в стопанството на жалбодателя, при което не са налице условията по чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба 3/2015 г. и жалбодателят няма право на подпомагане по тази схема. Обстоятелството, че на 01.10.2020 г. животните са преместени в друг ЖО, който е отговарял за изискванията след посочения период не води до извод за неправилно приложение на цитираната наредба. Още повече, че жалбодателят е уведомен надлежно за резултатите от извършените проверки още в деня на подаване на заявлението, при които е констатирано, че ЖО, който е посочен в заявлението не отговаря на условията за подпомагане и въпреки, че е разполагал с редовен такъв не е преместил животните в него в срока, в който органът може и следва да извърши проверка.

Вярно е, че целта на ЗПЗП е преди всичко развитие на ефективни земеделски стопанства, но както е посочил и АС Хасково, цитирайки чл. 2, т.10 от с.з. е и спазването на ветеринарните, фитосанитарни и хигиенни изисквания, които в случая не са изпълнени.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като необосновано и постановено при неправилно приложение на приложимите материалноправни норми. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Еуро Плантс ЕООД против посоченото УП следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на администрацията на касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 328, 40 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 128,40 и по 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка от инстанциите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение