Решение № 154 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2018 г.

Решение № 154 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София срещу решение № 300 от 24.04.2018 г., постановено по адм. д. № 55/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Х. Мангал, [гражданство], с ЛНЧ [номер], принудително настанен в СДВНЧ-[населено място] сумата от 700 лв. обезщетение за претърпени в периода 26.11.2016 г. – 25.07.2017 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково. Касационният жалбоподател твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение в тази част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Х. Мангал. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията" – София, не се представлява, като в представено писмено становище от юриск. Василева, поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в него. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Х. Мангал, редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Симеонов, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Х. Мангал срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията на ГД "ИН"-София да изпълни вменени й по закон задължения за периода от 25.11.2016 г. - 25.07.2017 г. във връзка със задържането му за този период в Следствения арест – гр. Хасково. С обжалваното решение АС- Хасково е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Х. Мангал [гражданство], с ЛНЧ [номер], принудително настанен в СДВНЧ-[населено място], [населено място], сумата от 700. 00 (седемстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода от 26.11.2016 г. - 25.07.2017 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на РСИН – Хасково. Със същото съдебно решение съдът е отхвърлил иска на Х. Мангал срещу ГДИН- София за претърпени от него неимуществени вреди в останалата му част над 700 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв. като неоснователен. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Хасково, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката "задържане под стража", поради лошите битови условия в затвора, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, достатъчно въздух, престой на открито. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства - справка от Районна служба "Изпълнение на наказанията" - Хасково е приел, че за цитирания по-горе период ищецът е пребивавал в Ареста – Хасково във връзка с провеждано срещу него наказателно производство по ДП № 494/2016 г. на РУ - Харманли. Съдът е приел, че Мангал през целия си престой си в Ареста – Хасково е поставен в условия, при които реално не е разполагал с минимум от 4 кв. м. жилищна площ, като при наличието на мебели в килията, заемащи площ от 4. 06 кв. м., безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв. м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. За периода на престоя му в Ареста – Хасково е установено, че помещенията в следствения арест не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода. Съдът е приел за недоказани твърденията, че през процесния период не му е бил осигуряван достъп до такива, поради което е бил принуден нощем да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди като при необходимост за това използвал пластмасови бутилки в присъствието на останалите задържани. Не е било спазено и изискването на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС за осигуряване на възможност за естествено проветрение на спалните помещения. Независимо от наличието на отваряем прозорец в килиите, доколкото същият е към коридора, а прозорецът на външната стена е неотваряем, съдът е стигнал до извода за невъзможност за естествено проветрение, в резултат на което при престоя на ищеца в ареста на същия реално не е осигуряван свеж въздух. АС-Хасково е приел за доказано и твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Видно от представена по делото справка, престоят "на открито" се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14. 5 кв. м. с два прозореца, с оглед на което съдът е приел за безспорно установено, че в Следствения арест в гр. Хасково в процесния период не е съществувало място за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. АС Хасково е приел за недоказани твърденията на ищеца за неподдържане чистотата и хигиената в килиите и непредоставяне на постелъчни материали. По горните съображения АС-Хасково е стигнал до извод за частична основателност на исковата претенция на Х. Мангал за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на администрацията на РСИН – Хасково през процесния период. Съдът е приел, че условията в Следствения арест Хасково са причинили у ищеца негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо за изпълнението на мярката за неотклонение "задържане под стража", като съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, е приел, че е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на чл. 3 от ЗИНЗС. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказват част от обстоятелствата, от които се претендират вредите. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил справедлив размер на обезщетението от 700 лв. за периода от 25.11.2016 г. – 25.07.2017 г. Административният съд е отхвърли иска на Мангал за разликата над присъдената му сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. Съдебното решение е частично неправилно само с оглед размера на присъдената като обезщетение сума. Обоснован и в съответствие със събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС- Хасково за частична основателност на предявената срещу ГДИН искова претенция от Х. Мангал по отношение фактическите твърдения за лошите битови условия в Ареста - Хасково, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, достатъчно въздух, престой на открито за периода от 25.11.2016 г. – 25.07.2017 г. на търпене на вредите - 8 месеца. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд доводи в тази насока. Според ВАС обаче административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно, изхождайки от характера, времетраенето на търпене на вредите и доказания им интензитет, е определил размер на дължимото обезщетение от 700 лв. Така определеният размер е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливост, определени в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Настоящата касационна инстанция намира, че справедлив размер на обезщетението за исковия период би била сума от 400 лв. С оглед гореизложеното съдебното решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично за сумата над 400 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 700 лв., а исковата претенция за разликата над 400 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му част решението на АС- Хасково, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение