Решение № 393 от 20.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1072/2012 г.

Решение № 393 от 20.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1072/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 14.05.2012 г., за възобновяване на НОХД № 10240/11 по описа на Софийски районен съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение от 15.12.2011 г., с което е реализирана наказателната отговорност на Т. М. С., за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, за това, че на 3.12.2011 г в [населено място], е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 2,47 на хиляда, установено по надлежния ред, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 НК, й е наложено наказание "пробация", включващо "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, както и "лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, като не е спазено изискването на чл. 42б, ал. 1 НК и не е определена периодичност на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес". Иска се да бъде отменено определението с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъдената или неин представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от Главния прокурор, който разполага с компетентност, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. В чл. 42 б, ал. 1 НК е предвидена периодичност на мярката "задължителна регистрация по настоящ адрес", възлизаща минимално на два пъти седмично. По настоящето споразумение такава периодичност не е определена, което е в нарушение на императивното изискване по чл. 42 б, ал. 1 НК. Доколкото пропускът е бил налице и в проекта за споразумение, съдът е разполагал с правомощието по чл. 382, ал. 5 НПК / да укаже на страните, че следва да постигнат съгласие и по този въпрос /, а като е пропуснал тази възможност, съдът е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция чрез определяне на минималната възможна периодичност на мярката, а именно: два пъти седмично, което произнасяне е полза на осъдената. При тази хипотеза, не се налага отмяна на определението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, I НО,