Решение № 6699 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2015 г.

ВАСV отделение06.06.2016 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5454 от 05.08.2015 г., постановено по адм. д. № 4436/2015 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, кв. Павлово, ул. "Мусала" № 1 да заплати на Н. Й. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. "Сливница" № 152А СУМАТА от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6699 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10748/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, подадена от процесуален представител - ст. юрк. Даниела Оцетова, против решение № 5454 от 05.08.2015 г., постановено по адм. д. № 4436/2015 г. от Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като "неправилно, необосновано и незаконосъобразно", като се иска неговата отмяна и се претендират разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Н. Й. Н. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени от адв. Г. Стоянов в писмени бележки с дата 28.04.2016 г. Претендира разноски, съобразно приложен, на осн. чл. 80 ГПК, списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил Решение № РД-13-108 от 14.04.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление на Н. Й. Н. с вх. № 94-134/1 от 01.04.2015 г., съобразно дадените задължителни указания. Първоинстанционният съд е установил, че с посоченото заявление е бил сезиран директорът на СГКК - Плевен, но чрез подаването му до Изпълнителния директор на АГКК - София, който не е изпълнил задължението си по чл. 32 ЗДОИ да го препрати по компетентност на сезирания орган. Установил е също, че на заявеното искане за достъп е отговорено с разясняване на нормативната уредба, свързана с процедурата за нанасяне на имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Само сезираният от заявителя административен орган, при който се съхранява търсената конкретна информация относно конкретно определен недвижим имот в гр. Червен бряг е в правото си да прецени редовността, допустимостта и основателността на искането. Това обуславя провеждане на производството пред Службата по геодезия, и кадастър в гр. Плевен, респ. структурното й звено в гр. Червен бряг, съгласно чл. 10 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Няма доказателства Агенцията по геодезия, картография и кадастър да е изискала информация от надлежното териториално звено досежно имот пл. № 2488, кв. 180, находящ се в Индустриалния квартал гр. Червен бряг, което е в нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на постановения административен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Решението е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Касаторът възразява, че изпълнителният директор на АГКК е компетентният орган по предоставяне или отказ на достъп до обществена информация, тъй като Агенцията е юридическо лице, а службите по ГКК са нейни териториални звена. Възразява също, че началникът на СГКК - Плевен не е изрично упълномощен от изпълнителния директор на АГКК да издава решения, респ. откази по реда на ЗДОИ, поради което неправилно съдът е приел, че той е адресат на заявлението и задължен субект. Възраженията са неоснователни. Дори да се приеме, че изпълнителният директор на АГКК е компетентният по предоставяне или отказ на достъп до обществена информация орган по решение за достъп, в което е описана само нормативната уредба и процедури по нанасяне на имоти в кадастралната карта не представлява решение по смисъла на чл. 34 ЗДОИ. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се отмени постановения акт като незаконосъобразен. На следващо място, заявеното искане е общо формулирано и също не отговаря на изискванията на чл. 25 ЗДОИ, което предполага административният орган да изпълни задълженията си по чл. 29 от същия закон - да уведоми заявителя да уточни предмета на исканата обществена информация. След изпълнение на тази процедура изпълнителният директор на АГКК ще може да прецени компетентния за предоставянето на информацията орган, вида, обема и начина на предоставянето й, необходимостта от събиране на доказателства, изискване на сведения от други административни органи, в т. ч. и негови териториални звена. Предвид изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация, такива му се следват в размер на 450 лева, съгласно приложения по делото/лист 24/ списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

2