Решение № 471 от 8.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1065/2012 г.

Решение № 471 от 8.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1065/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане от С. А. Д. - подсъдим по нохд № 4871/2010 г. на Бургаския районен съд и внохд № 1446/2011 г. на Бургаския окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените по посочените дела първоинстанционна присъда и въззивно решение, и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния районен съд. В искането си Д. сочи, че първоинстанционната присъда е "издадена задочно", поради което иска "издаване на нова". В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, което прокурорът преценя за неоснователно и предлага да не се уважава. ВКС намира за допустимо разглеждането на направеното искане. При липса на друга информация, за дата на узнаване от осъдения на постановената присъда следва да се приеме датата, на която е бил задържан за изтърпяване на наложеното му със същата присъда наказание лишаване от свобода. Тази дата е 9.V.2012 г., искането е заведено в канцеларията на Бургаския затвор на 21.V. с. г., т. е. спазен е 6-месечния срок по чл. 423 НПК. Искането за възобновяване е неоснователно, тъй като не е налице нито една от алтернативните предпоставки по чл. 423, ал. 1 НПК за уважаването му. Постановлението, с което С. А. Д. е привлечен като обвиняем за извършена от него на 5.VI.2010 г. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК кражба на движими вещи и пари общо за 2224.68 лв. от дома на И. Б. Я. в гр. Бургас, жк "Меден рудник", бл. 339, ет. 5, ап. 30, му е предявено на 11.Х.2010 г. в присъствието на упълномощената от Д. Г. П., адвокат от Бургаската АК, на която дата е проведен и разпит на Д. като обвиняем /л. 14 - 17 от досъд. разсл./. На същата дата, 11.Х.2010 г., досъдебното разследване е било предявено на обвиняемия в присъствието на същия защитник /л. 61/. На 9.ХII.2010 г. в Бургаския районен съд е било образувано нохд № 4871/2010 г. по внесен от прокурор в Бургаската районна прокуратура обвинителен акт против С. А. Д., обвиняващ го в престъплението, за извършването на което е бил привлечен. Редовно призован с надлежните преписи /л. 9 от първ. д./ за първото заседание, проведено на 17.I.2011 г., Д. не се е явил, нито е посочил уважителна причина за неявяването си. При последвалите няколкократни отлагания на делото, мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена от "подписка" в "задържане под стража", било му е забранено да напуска страната и постановено принудителното му задържане /протоколно определение от 16.II.2011 г. на л. 17 от първ. д./ В поредното съдебно заседание, проведено на 18.V.2011 г., С. Д. се явил с двама защитници. Подсъдимият и защитниците му предложили делото да се реши по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, като Д. поискал отлагане, за да се запознае със съдържанието на обвинителния акт. Съдът уважил искането на подсъдимия, връчил му препис от обвинителния акт и изменил мярката за неотклонение на Д. от "задържане под стража" в "домашен арест". След горната дата и последвалите 3 отлагания на делото, през което време мярката за неотклонение на подсъдимия отново е била променена в "задържане под стража" и е бил обявен за общодържавно издирване /писмо от ОДМВР - Бургас на л. 84 от първ. д./, до последното съдебно заседание, проведено на 14.IХ.2011 г., Д. не е бил открит, за да бъде призован, респ. принудително доведен. На същата дата, в присъствието на двамата защитници на подсъдимия, е била постановена присъдата, с която Д. е бил признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение /освен с признаването му за невиновен да е извършил кражбата при условията на опасен рецидив и по б. "б" на чл. 29, ал. 1 НК/ и наказан с 6 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. По жалби от защитниците на подсъдимия, адвокатите Г. П. и К. Я., Бургаският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, като с решение № 353 от 22.ХI.2011 г. по внохд № 1446/2011 г. е намалил лишаването от свобода на 4 години. От дотук изложеното следва, че е безпредметно обсъждането на първата предпоставка за неуважаване на искането - неправомерно процесуално поведение на обвиняемия след предявяване на обвинението в досъдебното производство, което поведение е препятствало да се изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Налице е обаче втората предпоставка за неуважаване на искането - неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без за това да е имало уважителна причина и след като посочената процедура е била изпълнена. Ето защо ВКС в състав от трето н. о., на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК