Решение № 74 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 22/2010 г.

Решение № 74 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 22/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения А. И. Т. чрез адвокат Н за възобновяване на внохд № 2658/2008 г. по описа на Софийския градски съд и отменяване на постановеното решение № 396 от 23.03.2009 г. с което е потвърдена присъдата по нохд № 144/2006 г. на Софийски районен съд, нак. колегия, 17 състав. Поддържа се, че съдебните актове са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника си адв. Б, моли искането да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си дава становище за неоснователност на искането, тъй като не са допуснати процесуални нарушения. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия А. И. Т. за ВИНОВЕН в това, че на 21.03.2004 г. в гр. С. ж. к. "Овча купел" пред бл. 411 след като е бил въоръжен с нож е отвлякъл Р. В. В. с цел противозаконно да я лиши от свобода, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Признал го за ВИНОВЕН и в това, че на 21.03.2004 г. в гр. С., ж. к. "Овча купел" бл. 19, вх. 1 АБ, ет. 6 противозаконно е лишил от свобода Р. В. В., като я е заключил в стаята си в ап. 48,поради което и на основание чл. 142а, ал. 1, вр. с чл. 78а НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин) лева, като го ОПРАВДАЛ по първоначалното обвинение по чл. 142а, ал. 4 вр. с ал. 1 НК. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че на 21.03.2004 г. в гр. С., ж. к. "Овча купел" бл. 19, вх. АБ, ет. 6, ап. 48 се е заканил с убийство на Р. В. В. с думите, че ще я пребие и ще я убие и това заканване е предизвикало основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. с чл. 78а НК ГО ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му НАЛОЖИЛ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 800 (осемстотин) лева. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на Р. В. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева. ОТХВЪРЛИЛ е иска до сумата от 8 000 лева, като неоснователен. Искането е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: За да се уважи искане за възобновяване на наказателно дело, следва да са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, а именно при постановяване на присъдата и решението да са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В искането осъденият поддържа основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че съдилищата превратно са тълкували показанията на зетя на подсъдимия, не били обсъдени доводите на защитата, че ако св. В действително е била отвлечена, тя е имала възможност да потърси помощ от таксиметровия шофьор, както и от близките на подсъдимия. Не били обсъдени показанията на свидетелите К, че влизайки в стаята видели подсъдимия и св. В голи в леглото и тогава последната отново не потърсила помощ от тях, както и не е викала за помощ. Освен това съдилищата не обсъдили довода на защитата, че показанията на св. В дадени на досъдебното производство и в съдебно заседание се опровергавали от изложеното в тъжбата подписана от нея. Съдът се позовал на заключението на вещото лице Д-р Генова, без да отчете различието в заключенията в двете съдебни заседания. Неправилно след като е оправдал подсъдимия за деяние по чл. 325 НК, съдът е кредитирал показанията на св. В, че е била бита и дърпана. Доводите за процесуални нарушения не се подкрепят от данните по делото. При постановяване на присъдата и решението съдилищата са изпълнили задължението си по чл. 13 и чл. 14 НПК за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Доказателствата са проверени, анализирани в съответствие с чл. 107, ал. 5 НПК Изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна с. признаците на инкриминираните деяния, е съответен на доказателствения материал, обсъден поотделно и в съвкупност. Основание за отхвърляне показанията на пострадалата В. не е налице. По делото са събрани достатъчни доказателства, които подкрепят заявеното от нея, както в подадената тъжба, така и в показанията й пред разследващите органи. Няма спор, че В. и съседа й св. М били нападнати с нож от подсъдимия, в 2.00ч след полунощ, когато се прибирали по домовете си. Подсъдимият бил употребил алкохол и афектиран от скарването с пострадалата, с която били интимни приятели от 2001 г. - до 2004 г. Показанията на пострадалата изцяло съответстват на тези на св. М, който също потвърждава факта на нападение от с. на подсъдимия и нанесения му удар в слепоочието, с твърд предмет, от който паднал на земята. Св. М. освен това е депозирал и показания за състоянието но св. В същата нощ, когато след сигнализиране на полицията видели В. да излиза от входа на сградата където живее подсъдимия, по бельо и изплашена. Поведението на подсъдимия, описано от св. М изцяло съвпада с показанията на пострадалата в съдебно заседание, както и в изложеното в тъжбата до Началника на 06 РПУ - МВР. Възражението, че пострадалата не е търсила помощ както от шофьора на таксито, в което подсъдимият я вкарал, така и от близките му в апартамента е обсъдено от съдилищата. Видно от показанията на св. В, тя е била заплашена с нож, дърпана, влачена, в което положение е изпитвала страх за живота си от това, че той може да осъществи заплахите си. На л. 7 от мотивите на присъдата, които изцяло се възприети от въззивния съд, съдът е изложил съображения относно правдоподобността на показанията й за обстоятелствата при които е била принудена да тръгне с подсъдимия, респ. поведението на подсъдимия в жилището. Тя е била принудена да съблече дрехите си, които той изхвърлил през прозореца, била удряна с ръце и крака по главата и тялото. Подсъдимият с горяща цигара изгорил на две места левият й крак в областта на бедрото. Била заплашвана, че ако издаде звук, ще я убие, няма да напусне жива жилището и пр. Тезата на подсъдимия, че доброволно е отишла в дома му, е опровергана от доказателствата по делото. Неправилно в искането се сочи, че пострадалата не е викала и търсела помощ. Установено е от показанията на св. К и сестра на подсъдимия, че чувайки виковете на пострадалата те се принудили да се намесят. Кръстев разбил заключената врата на стаята, а св. К сигнализирала 06 РПУ за действията на брат си. Обсъдени са и показанията на св. В на пострадалата, който разбрал от св. М за отвличането на дъщеря му, и на полицейските служители Т., Рангелов и И. озовали се след сигнала до тях на мястото на деянието. Те видели пострадалата да излиза от входа без връхна дреха и без обувки, които подсъдимият бил изхвърлил от апартамента. Достоверността на показанията на пострадалата е проверена и посредством заключението на съдебно медицинската експертиза. Последната е установила действителни наранявания по тялото на пострадалата-множество кръвонасядания и охлузвания по лицето, корема, бедрата и лявото коляно, пламъково изгаряне с цигара. В този смисъл, показанията на св. В не са единствен източник на доказателство. Налице са гласни и писмени такива, които подкрепят заявеното от нея. В същото време, съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като е изложил съображения (л. 10 и л. 11 от мотивите) защо не възприема изцяло показанията на свидетелите К. Приел е, че извън заявеното от тях за разбитата врата и влизането им в стаята, в която била пострадалата, останалата част от показанията им е в противоречие със съвкупния доказателствен материал. При така установените фактически обстоятелства обосновано е прието, че поведението на подсъдимия е съставомерно по възведените правни квалификации. Обстоятелството, че е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК, не изключва наказателната му отговорност по обвинението по чл. 142, ал. 2, т. 1 НК. За да постанови оправдателна присъда по чл. 325 НК, съдът е приел, че действията на подсъдимия в началния момент на инцидента-срещата с пострадалата и св. М са били продиктувани от личен мотиви, което обстоятелство изключва умисъла за хулиганство. Последващите действия спрямо св. В изразяващи се в принуда под форма на бутане, блъскане, заплашване с нож с думи и действия с цел принудителното напускане на пострадалата на мястото на което се намира и отвеждането й на друго място, противно на волята й (в случая посредством транспортирането й с превозно средство), с цел противозаконно да я лиши от свобода, изпълва състава на чл. 142а НК. Въззивният съд възприемайки изцяло фактите по делото и мотивите на първоинстанционния съд, е обсъдил по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, възражението относно кредитиране показанията на св. В, както и обстоятелствата при които последната е влезнала в дома на подсъдимия. Относно заключението на вещото лице Д-р Генова, визирано в искането, следва да се отбележи, че същото е депозирано при условията на чл. 291 НК, не е оспорено в съдебно заседание на 14 декември 2007 г. и е прието по делото. Извършените по делото предходни процесуални действия са били заличени и хода на съдебното следствие отменен, което означава, че валидни са действията единствено в заседанието от 14 декември, на което е била изслушана Д-р Генова. По изложените съображения, тъй като при постановяване на съдебните актове, двете редовни инстанции не са допуснали съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК, искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение