Решение № 27 от 22.1.2025 г. на ВКС по н.д. № 20248002200685/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на а. Т. - защитник на подсъдимия Т. С. В., срещу решение № 56 от 22.02.2024г. на Софийски апелативен съд, НО – 8 с-в, постановено по внохд № 1298/23г. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила са изтъкнати липса на собствен анализ на доказателствата от въззивния съд; не излагане на мотиви относно противоречивия доказателствен материал; липса на отговор на възраженията на защитата. Неправилното приложение на закона според касатора се изразява в постановяване на решението при липса на категорични доказателства относно механизма на пътното произшествие. В тази насока се твърди, че решението е изградено на предположения, на показанията на подсъдимия, дадени в качеството на свидетел, послужили и като отправна точка при изготвянето на автотехническата експертиза. Наложеното на подсъдимия наказание се определя като явно несправедливо и несъобразено със значителното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Настоява се алтернативно за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. М. П. – преупълномощен от защитника адв. Т., със същите аргументи. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че апелативният съд е извършил цялостна проверка на атакувания съдебен акт и е достигнал до същите изводи от фактическа и правна страна, които са му дали основание да потвърди присъдата. Предлага решението да се остави в сила. Подсъдимият Т. В., редовно призован, не се явява в заседанието на касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 15 от 09.08.2023г., постановена по нохд № 264/23 г. на Врачански окръжен съд, подсъдимият Т. С. В. е признат за виновен в това, че на 21.02.2022г. около 16.30 ч. в с.Ракево, общ. Криводол, на ул. „Георги Димитров“, при управление на товарен автомобил тип ТИР марка „****“ с рег. № **** с прикачено към него самосвално полуремарке „****“ с рег. № ****, собственост на „****“ ЕООД Монтана, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Д. М. от гр. Враца, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 и чл.55, ал., т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Т. С. В. е наложено и кумулативно наказание „лишаване от право” за управление на МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените разноски по делото. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По жалба на адв. А. – защитник на подсъдимия В., е образувано внохд № 1298/23г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 8 с-в. С решение № 56 от 22.02.2024г., първоинстанционната присъда е потвърдена. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери подадената жалба от защитника на подсъдимия В. за частично основателна. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение на задължението на въззивния съд да анализира самостоятелно доказателствения материал. Това е сторено пространно на л.4 – л.8 от мотивите на решението, като въззивната инстанция е изложила и собствени съображения относно приетите за установени факти. Проведено е въззивно съдебно следствие, при което е изслушано вещото лице, изготвило автотехническата експертиза. При повторния разпит на експерта е установено, че заключението му не се основава на показанията на подсъдимия, дадени в качеството му на свидетел, които не могат да имат доказателствена стойност, а на протокола за оглед на местопроизшествие, скицата и фотоалбума към него, обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд (л.70 от нохд № 264/24г.), показанията на тахографското устройство на автомобила възоснова на което е изчислена скоростта му на движение, заключенията на съдебно – медицинската експертиза на труп и съдебно-химическата експертиза. Така посочените доказателствени източници са послужили за основа на изводите на въззивния съд относно авторството на деянието; скоростта на движение на автомобила в момента на удара; начина и скоростта на движение на пешеходеца и механизма на произшествието. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, като са изложени аргументи кои от твърденията му съдът е кредитирал. В светлината на изложеното по- горе оплакването за немотивираност на въззивното решение и липса на доказателствен анализ, е очевидно несъстоятелно. Неоснователни са и доводите за липса на отговор на възраженията на защитата. На направените такива с въззивната жалба относно ползването на показанията на подсъдимия в качеството му на свидетел; осъждането му на база предположения; отказът да се приеме наличието на чл.15 от НК и справедливостта на наказанието, е даден съответен отговор. С оглед всичко изложено липсва касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. В рамките на приетите от инстанционните съдилища факти, законът е приложен правилно. Изложените на л.9 от мотивите на въззивното решение аргументи напълно се възприемат и от настоящия касационен състав. Подсъдимият е имал възможност да забележи намиращия се на платното пешеходец, който бутал велосипед, на разстояние от около 100 м. Движението на пострадалия в близост до осовата линия е налагало преценка относно възможността за безопасно разминаване с тежката товарна композиция, съответно е обуславяло намаляване на скоростта на движение и последващо спиране от страна на водача на товарния автомобил. Такова спиране е предприето от подсъдимия със закъснение, на около 25.5 м. от мястото на удара при необходимост от поне 37.1 м. спирачен път. Осъщественото от водача нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с произшествието и настъпилия противоправен резултат – смъртта на Н. М.. Аргументите на въззивния съд относно липсата на предпоставки за приложението на чл.15 от НК (л.10 от мотивите) се споделят напълно от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Предвид изложеното оплакването за нарушение на закона също се явява неоснователно. Наказанието на подсъдимия е определено от първостепенния съд при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Били са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността на В. обстоятелства: чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, изразено съжаление за случилото се, добросъвестно поведение след произшествието и не на последно място съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. Последното обстоятелство е преценено от апелативния съд като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия. Не са налице обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да обусловят допълнително намаляване на наложеното наказание. В този смисъл наказанието не се явява явно несправедливо както се претендира в касационната жалба. Не така се поставя въпросът относно кумулативното наказание „лишаване от право“ да се управлява МПС. Допуснатото нарушение на правилата за движение е единствено, при това не сочи на грубо неглижиране на изискванията на закона към водачите на пътните превозни средства. В случая за постигане на целите на наказанието не е необходимо лишаване от на подсъдимия от право да управлява МПС за продължително време. По тези съображения касационният съд намери, че следва да намали срока на наказанието по чл.343г от НК на една година и шест месеца. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО